Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Той иска да предизвика паника". Блъфира ли Борис Джонсън с обещанието за Брекзит без сделка


Борис Джонсън
Борис Джонсън

Обещавам да излезем от ЕС на Хелоуин, на 31 октомври.“ С това обещание Борис Джонсън беше избран за лидер на управляващата Консервативна партия в Обединеното кралство и министър-председател на страната. И призова британците сериозно да се подготвят за излизане от Европейския съюз без споразумение. И откакто е на поста Джонсън не е променил риториката си.

Изказванията му и опитите му да накара Брюксел да направи компромис за ирландската граница предизвикаха разнопосочни коментари на Острова. Някои анализатори дори допускат, че мантрата на премиера за Брекзит на 31 октомври със или без сделка не е нищо повече от блъф, с който да принуди Европейския съюз да приеме условието на Лондон въпросът с ирландската граница да бъде решен в рамките на търговското споразумение, което трябва да бъде сключено след Брекзит. Или дори да накара британския парламент да блокира излизането на страната от ЕС без сделка, с което да го принуди да търси ново отлагане на Брекзит.

Ако Джонсън наистина искаше Брекзит без споразумение, той щеше да прояви по-голяма тънкост и да се заеме с плановете си по-потайно, за да не даде сигнал за намеренията си на опонентите си“, писа журналистът Алекс Ерор за „Форийн полиси“. „Вместо това той се е заел да предизвика максимална паника, което доведе до широка коалиция срещу напускане без сделка.“

Има ли шанс такава тактика и какво да очакваме до 31 октомври?

Промяна в споразумението за Брекзит – възможна или не?

С писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, публикувано в понеделник, Борис Джонсън поиска отпадане на предпазния механизъм за ирландската граница от споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз и замяната му с "алтернативни договорки".

Този механизъм (backstop) предизвика най-голямото разногласие между Лондон и Брюксел. Той предвижда Великобритания да продължи да спазва някои регулации на единния пазар и митническия съюз на ЕС, ако след Брекзит не бъде договорено търговско споразумение, което да предотврати въвеждането на мита и гранични проверки на границата между Обединеното кралство и Северна Ирландия.

В своето писмо до Туск британският премиер определи предпазния механизъм като „антидемократичен и несъвместим със суверенитета на Обединеното кралство”. Председателят на Европейския съвет пък определи предложението на Джонсън като нереалистично.

Тези позиции на Лондон и Брюксел са известни отдавна и няма изгледи да претърпят промяна. Британският парламент три пъти отхвърли споразумението, договорено от екипа на бившия премиер Тереза Мей, именно заради предпазния механизъм. Представители на европейските институции вече заявиха, че нямат намерение да променят договореното споразумение. Такава беше и позицията на френския президент Еманюел Макрон при срещата му с Джонсън в четвъртък.

Остават вариантът Брекзит без сделка.

При срещата си с Джонсън в сряда германският канцлер Ангела Меркел допусна, че все пак има възможно алтернативно решение. „Виждам възможности за решаване на този въпрос при договаряне на бъдещите отношения“, каза тя. „Може би можем да намерим [решение] в следващите 30 дни. Великобритания трябва да ни каже какви идеи има“, допълни Меркел.

Така въпросът отново стига до „алтернативните договорки“, предлагани от Джонсън, които обаче не са представени в конкретика не изглежда да са съдържателно различни от досегашните идеи на Лондон. И от задънената улица изглежда няма изход.

Ще допусне ли парламентът в Лондон Брекзит без сделка?

Мнозинството (макар и крехко) от депутатите от Камарата на общините в Лондон са против Брекзит без сделка. Това стана ясно от консултативен вот, проведен през март, малко след като сделката на Тереза Мей беше отхвърлена за втори път. Народните представители обаче и досега не са се обединили около един план за Брекзит, поне не такъв, допустим според Брюксел.

Парламентът разполага с различни правни инструменти, с които да блокира Брекзит без сделка. Един от тях е да приеме текстове, които дават задължават Борис Джонсън да поиска ново отлагане на Брекзит, пише „Файненшъл таймс“. Премиерът може да реши да не се съобрази с искането на депутатите, но в такъв случай може да бъде изправен пред вот на недоверие или дори на съд. „Това би свършило в съда“, каза пред изданието Катрин Хадън от Института за управление. „Независимо дали правителството твърди, че удържаването на процеса по чл. 50 [от Лисабонския договор] е негов прерогатив, всяка законодателна инструкция от парламента представлява закон.“

Възможно е Борис Джонсън да разпусне парламента преди наближаването на датата на Брекзит, но в началото на лятото депутатите приеха законодателни текстове, които процедурно да попречат на това.

Независимо дали Джонсън цели това или не, парламентът в Лондон може да забави Брекзит дотолколкова, доколкото страните членки на ЕС се съгласят. В рамките на този период може да се проведат нови избори, да се направи пореден опит за постигане на консесус около някоя от алтернативите за Брекзит, все още се повдига и въпросът за нов референдум. Отлагането на излизането на Обединеното кралство от ЕС обаче не може да бъде вечно, а засега изглежда няма съгласие около каквото и да е възможно решение.

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG