Връзки за достъпност

Извънредни новини

Драмата с Брекзит тепърва започва. И ще продължи почти десет години


Настроението в местния клуб в Ланели е минорно. Десетки работници са се събрали за прощално питие след като компанията за авто и индустриални части „Шафлер“ съобщи, че над 220 от тях ще бъдат освободени. Причината е очаквана - Брекзит.

56-годишният Стюарт Джоунс е един от останалите без работа. След 34 години във фирмата, той е изправен пред несигурността на постоянно свиващия се местен пазар на труда. Преди три години Уелс гласува с неочакван ентусиазъм за напускане на ЕС и сега последствията на този избор застигнаха неговите жители.

Всъщност, през последните месеци мнозина се опитват да изчислят негативните ефекти от Брекзит. Група изследователи настояват, че над 400 000 работни места са вече загубени или застрашени. Споровете за точните параметри на последствията ще продължат, но подобни истории вече ежедневно пълнят новинарските бюлетини.

Противно на много мнения, драмата с Брекзит тепърва започва.


Противно на много мнения, драмата с Брекзит тепърва започва. Напълно вероятно е цялата история да отнеме почти десетилетие и то при положение, че напускането стане в обозримо бъдеще.

Сегашната драма е свързана с развода като същественият политически разговор за бъдещите отношения тепърва трябва да се случи. За него също няма никакво съгласие, разделението не е просто за условията на напускане, но и за дълбочината и параметрите на бъдещите отношения.

Само преди няколко дни сегашният премиер, Борис Джонсън, допусна отдалечаване от евро стандартите за трудова и екологична защита и веднага бе принуден да замълчи, защото от всички посоки започнаха да се чуват най-противоречиви мнения и недоволство. Партиите и фракциите вътре в тях имат коренно различни позиции за бъдещото партньорство и няма никаква яснота как и кога ще има съгласие за това.

Самото договаряне на ново споразумение с множество търговски и политически елементи ще отнеме минимум 3-4 години, след което следват ратификации в Европейския парламент, страните-членки и дори регионални парламенти. По този начин, 2026 година може дори да се окаже оптимистичен вариант. При това, ако всички в ЕС са съгласни с неизбежните компромиси в новите отношения.

Великобритания преживява репутационен срив и загуба на влияние, сравними с годините на края на империята.


Окончателната форма на напускане на ЕС ще повлияе върху дълбочината на негативните последствия, но основният ефект е вече напълно видим. Великобритания преживява репутационен срив и загуба на влияние, сравними с годините на края на империята. В политически план, страната губи ключова позиция, която не може да бъде компенсирана през други формати или двустранна дипломация.

Британското членство в ЕС е исторически решаваща причина за вниманието, което получава от САЩ. Драматичното свиване на инвестициите в отбрана и военен капацитет пък ще й попречи да компенсира тази загуба на влияние през НАТО. Това няма как да се случи и през Г-7 и Г-20, които продължават да са по-скоро структури с ограничени ефекти, независимо от надеждите по отношение на последната.

Обещаваната икономическа утопия също преживява тежък сблъсък с реалността. САЩ отсега поставят искания, които целят да използват отслабената британска позиция, например, по отношение на достъпа до здравната система или пазара на храните. Япония и Южна Корея дадоха ясен знак, че отношенията им с Острова ще бъдат вторични спрямо тези с ЕС.

Японците например побързаха да се възползват от отслабената позиция на Лондон и поискаха държавна помощ в замяна на това да оставят поне част от авто производствата си в страната. Индия пък направо унижи предходния премиер, Тереза Мей, като й заяви, че без визова либерализация въобще няма да води разговори за задълбочаване на отношенията. Китай е видимо хладен и няма никакво намерение да постави отношенията с Лондон пред тези с Брюксел. Подобно на САЩ, Пекин също ще се опита да използва отслабената позиция на британците и да получи множество отстъпки.

Обещанието за „връщане на контрола“ постепенно се превръща в унизителна обиколка в търсене на каквото другата страна е склонна да отпусне.


Обещанието за „връщане на контрола“ постепенно се превръща в унизителна обиколка в търсене на каквото другата страна е склонна да отпусне. Единствено куртоазията скрива тази нова реалност. На британците им отне повече от две десетилетия, за да намерят своето място в след-имперския си период. Всъщност, те така и стигнаха до идеята да се присъединят към тогавашните европейски общности. Влязоха в тях като „болния човек“ на тогавашна Европа, с прекалено много история и трудно настояще.

Сегашният хаос подсказва, че нещо подобно им предстои през идните години. В едно интервю преди няколко седмици, страстна привърженичка на напускането трябваше да отговори на множество въпроси за последствията му. След известен размисъл, тя просто каза: „е, няма да е краят на света“. Сякаш без да съзнава, тя обобщи пътя, по който минават повечето нейни съмишленици. Вече няма да чуете хиперболизираните обещания за „един смел нов свят“ пост-Брекзит, за безкрайните възможности на възстановения суверенитет.

Избрали да разсекат десетилетия на създавани връзки и отношения, на британците им предстои да разберат тяхната ценност и цената на разрушаването им. Затова и все по-често ще чувате притесненото очакване за едно ненужно усложнено и несигурно бъдеще. Политическите илюзии винаги имат своята цена.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

XS
SM
MD
LG