Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какво да очакваме от Цацаров начело на КПКОНПИ? Отговорът е в изминалите 7 години


Бойко Борисов и Сотир Цацаров

Главният прокурор отстъпва преждевременно поста на заместника си, за да оглави борбата с корупцията по високите етажи на властта по предложение на същите тези етажи. Така ще изглежда "екипът" на Сотир Цацаров и Иван Гешев, когато в "обозрим срок" единият бъде избран от парламента за председател на Комисията за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), а другият бъде назначен от президента Румен Радев като главен прокурор.

Представителите на ГЕРБ и "Обединени патриоти" не направиха подробен анализ на досегашната работа на Цацаров и не огласиха какво очакват от него като ръководител на КПКОНПИ. Досегашната му кариера обаче показва, че осъдени за корупция от "високите етажи" няма, а отношенията му с изпълнителната власт винаги са били близки. Дори и след като привидно е демонстрирал воля да разследва най-висшите ѝ представители.

Депутатите от управляващото мнозинство се обосноваха така: "Г-н Цацаров е това, което всички останали не са"; "все ни е едно кой ще бъде друг, ако не той"; "Сотир Цацаров знае къде е границата между институциите и уважава разделението на властите".

Тези твърдения, произнесени от Емил Димитров от "Обединени патриоти" и Валентин Радев от ГЕРБ, обаче не бяха подкрепени с оценка на мандата на досегашния главен прокурор. Запитан дали номинирането му за председател на КПКОНПИ издава политическа обвързаност с управляващите, Радев отрече. Какво обаче показват фактите от последните 7 години, в които той ръководеше независимата прокуратура?

"Стабилен съдия" от Пловдив

През 2012 г. окръжният съдия на Пловдив Сотир Цацаров недвусмислено бе отличен от премиера Бойко Борисов като "най-добрият", с когото той е работил като главен секретар на МВР. Още преди кандидатурата му официално да бъде издигната от седмина членове на ВСС (петима от парламентарната квота­) Борисов заяви, че предпочита съдия да стане главен прокурор, а тогавашният вицепремиер и вътрешен министър в първото правителство на ГЕРБ Цветан Цветанов го определи като "стабилен".

След официалната номинация на Цацаров преди седем години, Борисов каза: "Сотир Цацаров има безупречна репутация в Пловдив и това мисля, че е достатъчно, за да бъде избран за главен прокурор".

Тогава управляващите пренебрегнаха факта, че пловдивският съдебен район бе станал известен с най-високия брой констатирани нарушения на човешките права от Европейски съд за правата на човека (ЕСПЧ). Цацаров пък бързо игнорира засвидетелстваната му от върховете на ГЕРБ подкрепа и малко след като първият кабинет "Борисов" подаде оставка през февруари 2013 г., прокуратурата се активизира тъкмо срещу негови представители.

"Ти си го избира..."

Междувременно в медиите се появиха тайни записи на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов, който казва на Бойко Борисов по адрес на Цацаров: "Не ми се подсмихвай, ти си го избира..." Този разговор обаче така и не стана обект на прокурорско разследване под претекст, че е бил записан незаконно.

Държавното обвинение обаче възобнови проверките си срещу Борисов по случаите за предпологаемо осуетяване на митническа проверка в пивоварна ("Ало, Ваньо") и употреба на гранатомет срещу барикадирал се заподозрян, който в крайна сметка загина ("Чакъра"). Освен това прокуратурата внесе в съда три обвинителни акта срещу Цветанов. И трите бяха резултат от сигнала на бившия премиер Сергей Станишев за незаконно подслушване в МВР. Всички те обаче завършиха точно както приключи и делото срещу Станишев за загубени секретни документи по сигнал на Борисов (със съдействието на Алексей Петров) – без осъдителна присъда.

В деня преди изборите през 2013 г. дойде аферата "Костинброд", когато БСП, ДПС и контролираните от Цветан Василев и Делян Пеевски медии обвиниха ГЕРБ в подготвена фалшификация на изборите. Цацаров реагира още в деня за размисъл. Образувано бе разследване за евентуално престъпление срещу политическите права на гражданите, което завърши с оправдаването на настоящия транспортен министър Росен Желязков за това, че не е проконтролирал бракуването на 350 000 бюлетини.

Докато ГЕРБ беше в опозиция на кабинета "Орешарски", прокуратурата образува дори противоконституционна проверка срещу действащия тогава президент Росен Плевнелиев, която в крайна сметка бе прекратена. Образувани бяха и други проверки и дела срещу представители на ГЕРБ, но всичките завършиха без успех за прокуратурата, а някои и с нейното осъждане (Мирослав Найденов, Божидар Нанев, Искра Фидосова, Емил Димитров).

За сметка на това условно бе осъден бившият шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, който бе записал в тефтерчето си емблематичната формула за "удряне" на неудобни "ИФ→ЦЦ→ББ". Отбелязването на въпрсните инициали така и не бе разследвано по същество от прокуратурата, също както не бяха изяснени и буквите "ДП", които се оказаха коригирани на числото 10. Причината бе, че въпросният бележник изчезна от колата на вещо лице, който беше спрял, за да се облекчи по малка нужда.

Никога повече срещу Борисов

В края на 2014 г. Бойко Борисов отново е премиер на второто правителство на ГЕРБ в коалиция с Реформаторския блок. В този мандат подчинените на Сотир Цацаров се фокусираха единствено върху коалиционните партньори на Борисов. Обвинения получиха военният министър Николай Ненчев, колегата му от Външно министерство Даниел Митов и заместникът му Христо Ангеличин, както и здравният министър Петър Москов.

Към тази група беше прибавено делото срещу бившите финансов и икономически министър - Симеон Дянков и Трайчо Трайков, както и бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Става дума за делото за приватизация на държавния дял от електроразпределителното дружество, притежавано от "ЕВН". Към днешна дата няма нито един окончателно осъден по тези казуси.

Тенденцията прокуратурата да не отчита успешни разследвания срещу висши представители на изпълнителната власт се запази и в третия мандат на ГЕРБ, който се отличи само с прекратеното разследване за катастрофата с моторна шейна, при която загина синът на бившия транспортен министър Ивайло Московски.

Освен представители на ГЕРБ, разследващите под ръководството на Цацаров погнаха и зам.-председателя на парламента от ДПС Христо Бисеров, който в края на 2013 г. бе принуден да напусне всички политически постове заради няколко обвинения. Три години по-късно той бе напълно оправдан.

Междувременно прокуратурата бе принудена да се занимае с доклад на турската служба за борба с контрабандата и организираната престъпност (КОМ), сочещ тютюневия холдинг "Булгартабак" за основен източник на контрабандни цигари в южната ни съседка. След като първоначално изрази съмнения, че такъв документ изобщо съществува, Цацаров в крайна сметка разпореди проверка, която наред с твърденията в него, се фокусира и върху въпроса – кой е авторът и каква е целта на констатациите му. Не е известно прокуратурата да е постигнала нещо повече в работата си по този случай.

Взаимодействие с парламента

На фона на липсата на присъди по високите етажи на властта, ГЕРБ и ДПС осигуряваха през годините подкрепа в парламента за редица законодателни предложения на главния прокурор. Цацаров се радваше и на благоразположението на парламентарното мнозинство по случаи като "Яневагейт" и "ЦУМ-гейт", по които той бе обект на съмнения за търговия с влияние, но те така и не бяха проверени. В първия става дума за записи от разговори между съдийки, които описват с имена ролите в съдебната система. Вторият случай бе огласен от бизнесмена и издател Сашо Дончев, който се оплака от натиск от страна на Цацаров, по време на среща в офиса на бизнесмена Георги Гергов.

Никой от двата обаче не предизвика интерес нито в парламента, нито във Висшия съдебен съвет (ВСС). Никой не пожела да изясни и най-скорошното признание на Цацаров - че последните няколко избора на тримата големи в съдебната власт са се случили "в две други сгради".

Нещо повече - управляващите вече 10 години упорито отбягват категоричните препоръки на ЕСПЧ, Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия България да въведе законови промени, ограничаващи фактическата безконтролност на главния прокурор. И така запазват ситуацията, описана красноречиво от първия главен прокурор, избран след 10 ноември 1989 г. - Иван Татарчев: "Над мен е само Господ".

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG