Връзки за достъпност

Извънредни новини

От Генка Шикерова до Петър от влака. Топ 10 на най-харесаните герои на деня


Колаж: Свободна Европа
Колаж: Свободна Европа

Най-харесваните измежду най-харесваните се оказаха хора с характер, мнение, кауза и доверие към собствената си мисия. Това показва прегледът на най-четените истории в рубриката "Човек на деня". В нея пишем за хора, които ни възхищават с постиженията си. От възникването на тази рубрика на 22 март тази година сме описали 187 вдъхновяващи истории, а тук ще споменем онези 10 от тях, които бяха най-четени през годината.

Десет

Красимир Влахов е първият член на Конституционния съд, който публично защити Черноморието и заговори за застрояването на диви плажове като за акт, който противоречи на конституцията.

Конституционните съдии много рядко говорят пред публика. Мнението на Влахов прозвуча по време на представяне на сборник с избрани решения на Федералния Конституционен съд на Германия, преведен на български. В публиката беше включително и президентът Радев.

Влахов представи свой доклад за това дали част от застрояването на черноморската ивица противоречи на основния закон, като се позова и на едно от решенията, взети в Германия по аналогичен случай.

Девет

През октомври стадо от седем европейски бизона беше пуснато на свобода в района на ловен парк “Студен кладенец”, източно от Кърджали. Зад това стои Христо Христов, координатор на проекта на екологичната мрежа Rewilding Europe.

Той се ръководи от древногръцката литература, в която бизоните са описвани като част от пейзажа на тракийските земи. Ловът им е бил забавление за българските ханове. Но през средните векове те изчезват от горите и се връщат чак през 21-и век благодарение на Христов. Откакто е завършил ветеринарна медицина в Стара Загора, той прекарва повечето от времето си в Източните Родопи, където се опитва да възстановява редки породи домашни и диви животни.

Осем

Лили Иванова навърши 80, а 2019 я завари на поредното турне. Тя има всички възможни награди, пяла е по всички национални сцени, има издадени безчет албуми, репертоарът й е неизброим, а името й е символ на всеотдайност в професията.

Лили Иванова е от град Кубрат и е учила за медицинска сестра. На сцената се качва в началото на 60-те години и повече не я напуска. Първият й концерт е в зала "Универсиада" през 1964 г., а успехът й тепърва предстои.

Седем

Ружди Ружди е параолимпийски състезател в дисциплината тласкане на гюле. Губи краката си в катастрофа, когато е 17 годишен. Днес е на 28 и има три златни медала от световни първенства, организирани за хора в увреждания. Третата си титла той спечели тази година на първенството по лека атлетика за спортисти с увреждания в Дубай. Състезавал се е болен – имал е незаздравяла рана. Сега очаква параолимпийските игри догодина.

Ружди Ружди е роден през 1991 г. в град Глоджево. Открива спорта за хората с увреждания благодарение на парализираната лекоатлетка Даниела Тодорова. Нейният брат става треньор на Ружди.

Шест

Петър Бонев се прочу като "героят от влака", но той самият така и не разбра защо направеното от него се смята за толкова изключително. Във влака, в който той пътува, мъж напада жена с нож, а Петър го обезврежда и задържа до пристигането на полицията. Смята, че реакцията му е проява на човещина, а не на геройство.

Той самият е родом от пазарджишко село. Иска да оправи къщата в родното си село и да има здраво семейство.

Пет

В разгара на водната криза в Перник, се намери човек, който има план за излизане от ситуацията. Казва се Атанас Русев и от десетилетия изучава карстовия район край село Боснек. Той предлага да се оптимизират наличните източници във водосбора на „Студена“ във Витоша, като се запушат незаконните отклонения и се почистят губилищата в коритото на река Струма, за да има максимална проводимост за водата, която потъва през тях в пещерна система и излиза отново на повърхността чрез извор „Врелото“. Във втория етап на плана му се предвижда извор, който досега не е бил част от водосбора на яз. „Студена“ да бъде добавен към него.

Атанас Русев е от София, завършил е столичната НПМГ, а после и инженерство.

Четири

Мая Илиева е гонена и уволнявана медицинска сестра, която в отговор прави цял синдикат и започва преговори с правителството за реформа в здравеопазването.

Родена е в Радомир през 1974 г., завършила е медицинския институт в Благоевград и повече от 20 години работи в кардиологичен интензивен сектор или в сърдечна реанимация. Не успява да преглътне ниското заплащане и превратното схващане за здравна система. От март месец е лидер на протестите на медицинските сестри, които принудиха кабинета да направи макар и малка стъпка, но все пак стъпка напред – преди Коледа министър Ананиев обяви предстоящи промени в заплащането на медиците.

Три

Журналистката Генка Шикерова е принудена да напусне Нова телевизия през юни, а малко по-късно става ясно, че тя е направила разследване, което медията не е излъчила. В него се разкрива схема за точене на пари от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Разследването видя бял свят през август 2019 – близо година след като е било направено.

По-късно Генка Шикерова получи наградата за телевизия "Валя Крушкина", както и голямата наглада Човек на годината на БХК, поделена с още две журналистки.

Две

Александър Корнезов от три години е съдия в Общия съд на Европейския съюз в Люксембург, но през 2019 той стана и председател на един от десетте състава на съда. Ще заема този пост до август 2022 г.

Съдия Корнезов е роден през 1978 г. З и е завършил право в Софийския университет, а после и в Колежа на Европа в Брюж, Белгия. Работил е в БАН и в aдвoĸaтcĸaта ĸoмпaния пo eвpoпeйcĸo пpaвo в Бpюĸceл Vаn Ваеl & Веllіѕ.

Едно

Д-р Велислава Петрова е генетик в Института “Сангер” в Кеймбридж, Великобритания – един от трите най-известни центрове за генни изследвания. Нейното забележително постижение е направено в докторската й работа.

Тя открива, че вирусът, причиняващ дребната шарка, изтрива имунната памет на човешкия организъм, събирана след всяко заболяване от най-ранно детство. Той увеличава риска от заболяване от други вирусни инфекции – включително такива, от които човек е преболедувал или срещу които е бил имунизиран. В продължение на поне пет години организмът се сблъсква с нещо като имунна амнезия, която може трайно да увреди имунната система.

Оръжието срещу всичко това е ваксината, казва тя.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

XS
SM
MD
LG