Връзки за достъпност

Извънредни новини

"И в най-мрачните си кошмари не съм си представял това". Пилотът Богоявленски и празното небе


Александър Богоявленски

В новия притихнал свят, ако вдигнете нагоре очи и успеете да съзрете самолет, той най-вероятно ще е товарен.

От средата на март, когато европейските държави масово започнаха да налагат ограничения, за да намалят разпространението на епидемията от COVID-19, над 90% от пътническата авиация е приземена. Машините ѝ запълват стоянките, хангарите и пистите на летищата.

“Гледката на празните пътнически терминали е злокобна. Летищата са призрачни”, разказва Александър, който лети по дестинации из цяла Европа и съседите ѝ. Той снима празните гишета за чекиране на пътниците и задръстените с приземени самолети стоянки по големите летища, като доказателство за една немислима само преди дни ситуация.

“И в най-мрачните си кошмари не съм си представял подобна картина, а съм гледал доста апокалиптични филми”, споделя той пред Свободна Европа, докато почива между полети в логистичната база на авиокомпанията си в Лайпциг - най-голямото летище за карго полети в Европа.

Празният пътнически терминал на международното летище в Киев, един от хилядите в света
Празният пътнически терминал на международното летище в Киев, един от хилядите в света

Александър Богоявленски е пилот-новобранец, както сам се определя. Лети по редовни въздушни линии от октомври 2019 г., като втори пилот на Боинг-737 в Cargo Air. Българската авиокомпания извършва полети за големи куриерски оператори, като DHL и UPS, из цяла Европа. Преди "да скочи в новата професия,“ е и журналист, включително и в Радио Свободна Европа и честно не вярва, че журналистът може да е бивш.

“Със спирането на пътническите превози, карго авиацията работи на ръба на капацитета си”, казва той и добавя, че “каргото в момента е гръбнакът на световната търговия, защото няма алтернатива по точност и бързина”. За някои доставки няма време да се чака да пристигнат по море и суша, добавя Александър, който тези дни редовно вижда в списъка за превоз и биологичен материал за работа по изследването и изготвянето на протоколи за лечение и ваксина срещу коронавируса.

“Летим предимно нощем и често ни посрещат тъмни терминали на летищата, в които е изключено даже осветлението. Картината е сюрреалистична”, добавя пилотът. Преди ограниченията “се разминавахме във въздуха средно с 30-40 самолета на час, сега - с два-три”, което Александър описва като “супер странно усещане”.

Заради слабия трафик маршрутите на самолетите често стават по-директни, което им пести време и гориво:

“Излитайки от Германия, можем да получим прав коридор например до Киев и в този смисъл движението за нас сега е по-лесно”.

Варшава от пилотската кабина
Варшава от пилотската кабина

Градовете са осветени, но задръстванията от автомобили са изчезнали, а магистралите са празни.

"Абсолютно празно дори през деня"

“През последните седмици летяхме над Северна Италия и нямаше никакво движение по аутобаните, освен тук-там по няколко тира. Магистралата “Егнатия” в Северна Гърция, която познавам добре - беше абсолютно празна дори през деня. Подобни са гледките почти в цяла Европа”, разказва Богоявленски.

В небето сега освен големите товарни самолети, основно летят малки частни и чартърни машини.

“Срещаме и т. нар. „полети за репатриране,“ когато правителствата използват самолети на големи пътнически авиокомпании, за да връщат свои граждани у дома”, добавя той.

В нормални условия над половината от въздушното карго по света се превозва в багажника на пътническите самолети. Сега, когато те са с изключени двигатели, тежестта пада почти изцяло на карго авиацията. И на военните самолети:

“Все по-често чуваме по радиото военни пилоти. Те също превозват товари. В тази ситуация предполагам също основно медицинско оборудване, маски, лекарства”, казва Александър. Италианските, испанските и германските военновъздушни сили (ВВС) изпълняват непрекъснато мисии по доставка на медицински материали, заради недостига на капацитет в цивилната авиация, обяснява пилотът. Преди седмица “Луфтвафе” докара с една от модерните си въздушни болници Airbus A310 от Бергамо 10 тежки пациенти, чието лечение ще продължи в болници в Кьолн.

Една от германските летящи болници Airbus A-310 Medivac на път за италианския град Бергамо, за да докара тежко болни пациенти за лечение в Кьолн
Една от германските летящи болници Airbus A-310 Medivac на път за италианския град Бергамо, за да докара тежко болни пациенти за лечение в Кьолн

“От самото начало на епидемията в Италия съм свидетел на множество полети с оборудване, което виждам да се разтоварва на летищата. Без много шум, европейските държави си обменят материали и техника. Движението към Италия и Испания не е спирало. Дори се увеличава”, разказва Богоявленски.

Някои държави и авиокомпании използват пътнически самолети за доставки на товари от Китай, но това е по-скъпа и сложна операция, която се използва само в краен случай. Австрийските авиолинии показаха товаренето на пътнически самолет с маски и друго оборудване наскоро, но по принцип повечето пътнически самолети и екипажите им не са сертифицирани и оборудвани за пренос на опасни товари, което ограничава използването им в сегашните условия.

Товарните курсове също са се променили - самолетите се дезинфекцират ежедневно, ако се налага и по-често.

Дори карго самолетите, които не превозват пътници се дезинфекцират ежедневно като част от мерките за ограничаване разпространението на коронавируса
Дори карго самолетите, които не превозват пътници се дезинфекцират ежедневно като част от мерките за ограничаване разпространението на коронавируса

“Първоначално мерките бяха по-строги само в огнищата на епидемията, но много скоро всички започнаха да се пазят”. Пилотите могат да избират дали да летят с маски и ръкавици. “Рядко го правим, защото най-често сме само двама души на борда”, казва пилотът. Микрофоните, с които поддържат връзка със земята, са достатъчно чувствителни, така че да не затрудняват комуникацията с диспечерите, когато тя се води през защитна маска.

"Някои са с ръкавици, други не"

На различните места в Европа и край нея ги посрещат различни мерки: “Колкото по на изток отиваш, толкова по-строги изглеждат на пръв поглед мерките и като че ли толкова повече всяват страх у хората”, разказва Александър. Същото не може да се каже за спазването им. В Киев например маските са задължителни, но когато служителите на летището и граничните полицаи нямат самолет, ги свалят, за да пушат и да се посмеят заедно. Някои са с ръкавици, други не. После, без допълнителна дезинфекция, връщат обратно маските на лицата си. И така до следващата пауза. Всеки се чувства „над нещата“ и има собствена интерпретация за прилагането на мерките.

Богоявленски казва, че растящата криза в Обединеното кралство, е била видима откъм летищата още преди седмици: “До последно нямаше никакъв контрол. Никой от служителите не носеше маска или ръкавици, нямаше дезинфектанти или дезинфекции на терминалите и в самолетите. Никакви проверки на пътниците пристигащи отвсякъде, включително Италия и Испания. Не се учудвам, че нещата се развиха толкова бързо”.

В другата си роля на авиационен журналист, автор и водещ на телевизионното предаване "Авиошоу", Александър следи и икономическите последствия за авиационния сектор от корона-кризата.

„Перспективата съвсем не е добра – дори и да бъдат одобрени сериозни финансови и административни стимули, в следващите месеци ще станем свидетели на нови фалити, одържавявания и други злощастни промени в индустрията. Засегнати ще са не само авиокомпаниите и летищата, но и производителите, техните доставчици и всички свързани индустрии. А възстановяването на търсенето и трафика до нивата от преди кризата ще отнеме години“, прогнозира вторият пилот Александър Богоявленски.

В България до момента 735 са доказано заразени с COVID-19, а 36 души са починали.

По света заразените вече са почти 2 милиона души, като над 600 хиляди от тях са регистрирани в САЩ.

Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

Най-ново видео

Да събираш пари за кино. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG