Повече от половината българи очакват влошаване на финансовото си положение, но европейската икономическа прогноза е точно обратната - за увеличаване на доходите в България през 2020 г.
В сряда Европейската комисия обяви разчетите си за развитието на европейската икономика до края на 2021 г., в които прогнозира “рецесия от историческа величина”, която ще обхване всички държави членки, но също и че не всички ще успеят да се съвземат по едно и също време и в сходна степен.
“Предвид че пандемията засегна всички държави, сътресението в икономиката на ЕС е симетрично. Очаква се обаче, че както спадът в производството през 2020 г. (от -4¼ % в Полша до -9¾ % в Гърция), така и степента на възстановяване през 2021 г. ще се различават значително. Икономическото възстановяване на всяка държава членка ще зависи не само от развитието на пандемията в съответната държава, но и от структурата на нейната икономика и от способността ѝ да реагира с водещи до стабилизиране политики”, се казва в икономическия анализ, който Европейската комисия прави четири пъти годишно.
За България се прогнозира свиване на икономиката със 7,2%, ръст на безработицата до 7%, увеличаване на държавния дълг до 25,4% от БВП, както и бюджетен дефицит от 1,8%. На фона на катастрофичните очаквания Европейската комисия предвижда доходите в България да продължат да се покачват спрямо 2019 г. с 3,5% през тази година и с 2,5 на сто през следващата.
Реалистично ли е това?
Икономистите са категорични, че това е възможно. Според икономическия анализатор Юлиан Войнов ръстът е незначителен спрямо предходните години и взима предвид увеличението на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход от 1 януари. Явлението се е наблюдавало и по време на икономическата криза през 2008 г., когато средната заплата в България първоначално нараства след съкръщаването на хората с ниски заплати.
Старши икономистът на “Отворено общество” Георги Ангелов напомня и увеличението на заплатите на лекари, учители, на министри и на цялата администрация от началото на годината, което е взето предвид от Европейската комисия. В същото време той обръща внимание, че увеличаването или запазването на доходите тази година ще зависи и от успеха на мярката 60/40, която правителството въведе, за да запази работни места по време на коронакризата.
“Ако мярката обхване голяма част от икономиката, заплатите няма да паднат, защото работодателите изплащат на служителите си старите им възнаграждения”, казва Ангелов.
До момента по мярката 60/40 е кандидатствано за запазването на около 140 хил. работни места, за които държавата ще плати 60 процента от разходите за заплати и осигуровки, а 40 трябва да бъдат покрити за сметка на работодателите.
Сметката, която прави Юлиан Войнов е различна. До момента помощ са получили 3000 от над 400 хил. регистрирани в България фирми, осигурявайки доходите на около 1% от заетите. Реално преведените до момента пари са едва 11 милиона лева. Кредитирането на компании и служители в неплатен отпуск все още не е започнало, както и отпускането на безвъзмездна помощ по европейските програми:
“Извънредното положение свършва на 13 март, а още не е раздаден нито един кредит. Останалите мерки ще действат още 1-2 месеца. Няма друга европейска държава, която да е предоставила толкова малка подкрепа и вливане на свеж ресурс в икономиката си”, казва Войнов.
Икономистът и бивш социален министър Ивайло Калфин е убеден, че като цяло “икономиката ще забие нос”, макар че някои отрасли може да продължат да работят. За 6 седмици от началото на извънредното положение са подпомогнати реално само 34 794 служители от 3137 фирми при подадени 10 хиляди заявления за помощ.
“До реалната икономика месец и половина след началото на ограниченията са стигнали 11% от тази мярка, които обхващат три пъти по-малко хора от освободените от работа и 1/5 от общо очакваното”, казва Калфин.
Безработните и пенсионерите, които са общо около половината от българите, не могат да разчитат на подобряване на доходите, тъй като са изключени от антикризисните мерки. Това според него ще доведе до увеличаване на социалното неравенство в обществото след края на кризата.
Калфин е скептичен и че ще има реално увеличение на доходите и сред работещите, тъй като “по принцип в България увеличаването на заплатите се дължи на отварянето на трудовия пазар в Европа. Работодателите са принудени да го правят, за да запазят работниците си.
Според него правителството не прави достатъчно да задържи върналите се в България емигранти и те отново започват да гледат навън след започването на разхлабването на ограниченията в Западна Европа.
Калфин цитира прогнозата на Европейската комисия, която подрежда България на трето място сред страните от Централна и Източна Европа, в които ще има най-голямо свиване на икономиката - веднага след Хърватия (-9,1%) и Литва (-7,9%).
“В ЕС, има 8 страни, които ще изпаднат в по-тежко състояние от нас и сред тях са жестоко пострадалите Италия, Испания и Франция, които бяха принудени въобще да затворят икономиките си за седмици или Гърция, която все още не се е стабилизирала от предишната криза”, казва Калфин. За него коронакризата е най-тежкото икономическо изпитание след 1997 г., когато българската икономика се свива с над 10%.
Разминаване в очакванията
Георги Ангелов обръща внимание върху разминаването в очакването на българското правителство за спад на икономическия растеж тази година с 3% и предвижданото от Еврокомисията свиване със 7,2%. Според него то се дължи на проточването на кризата.
“Нашата прогноза е от пет седмици и от нея измина доста време. В началото извънредното положение беше само за месец. Сега то се отменя, но много от мерките остават, а ще се усети и липсата на туристи, които през май обикновено вече са тук”, казва старшият икономист на “Отворено общество”.
Калфин и Войнов са категорични, че сбъдването на европейската прогноза за намаляване на икономическия растеж в България ще е знак, че избраните кризисни мерки на правителството не са достатъчни и добре прицелени.
“Страни като Румъния, Чехия, Унгария, Словакия, Естония, Латвия - да не ходим по на запад - имат много по-добра кризисна политика, отколкото в България. Специални поздрави заслужава Полша (-4,4%), която ще се справи най-добре от всички в ЕС. Значи - може”, казва Калфин.
За Войнов “подобен провал ще има много по-дългосрочни последици, защото ще лиши страната от капацитет и възможности да се състезава с останалите държави на световната конкурентна сцена в резултат на процесите на промяна на глобалните вериги за доставки и масовото навлизане на дигиталните технилогии в икономическия живот”. Изоставането дори с държави, с които доскоро сме се сравнявали, като Румъния, ще се задълбочи.
Сривът на инвестициите
Като най-тревожна тримата икономисти коментират прогнозата на Европейската комисия за 18% спад на инвестиците до края на годината. Той ще засегне най-вече производството и купуването на ново оборудване, но Георги Ангелов обръща внимание, че европейските фондове, които традиционно се насочват в инвестиционни проекти, сега ще бъдат харчени предимно за запазване на работни места, социални мерки и осигуряване на ликвидност за фирмите. Правителството вече реши да прехвърли около 1 милиард евро от тях към антикризисни програми.
Според Юлиан Войнов првителството трябва да използва кризисния период за реформи, за да създаде условия за инвеститорите, когато той отмине:
“Това от което има нужда е реорганизиране на съдебната власт, за да се гарантират договорите и дигитализиране на държавното управление, както и по-динамично развитие на доходите, за да се привлече млада работна сила, която е интересна за инвеститорите”, казва икономическият анализатор.
Ивайло Калфин смята, че възстановяването не е непременно връщане към стария начин на живот: “Кризата показа, че може повече хора да работят от къщи, учениците и студентите да учат дистанционно. Тя даде шанс да се направи електронизация на здравната система”.
Добрата новина
Сред каскадата от черни прогнози Европейската комисия предвижда запазване на размера на държавния дълг под лимитите за добро управление, което икономистите тълкуват като добър знак. Дългът ще нарасне от 20,4 до 25,5% от БВП, позволявайки на България да запази второто си място след Естония по най-ниска задлъжнялост в ЕС. Заложеното очакване се основава на предвиждането, че България ще вземе нов дълг от до 10 млрд. лева, за което Народното събрание даде разрешение, но който засега не е теглен.
“Смисълът да имаш нисък дълг е да предприемаш антикризни политики, а това още не го виждаме. Засега се харчат само европейските пари, които ЕС ни разреши да използваме от неразпределени фондове и които иначе трябваше да връщаме в бюджета на Съюза”, казва Калфин.
За Георги Ангелов пренасочването на еврофондове към кризата е подкрепа за бюджета, а натрупаният излишък и бюджетните буфери, ще позволят на правителството да се намеси отново в подкрепа на икономиката при нужда.
Извънредното положение с мерки за ограничаване на разпространението на епидемията от коронавирус беше въведено в България на 13 март и удължено до 13 май. Мерките предвиждаха ограничаване в придвижването, затваряне на заведения, хотели и магазини, както и дистанционно образование. Над 1800 са потвърдените случаи на заразяване с инфекцията, починалите са повече от 80. Вижте как се развиваше кризата по дни тук.
Ако търсите или предлагате помощ, можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.
