Връзки за достъпност

Извънредни новини

Болница “Последна надежда” и пациентите с COVID-19, които никой друг не иска


Д-р Фуджитани, началникът на интензивното отделение на болница "Св. Мариана" с предшественичката си д-р Таира

Двама фелдшери изскачат от линейка с токийски номера и внимателно свалят възрастна жена с носилката. Малкото лице на пациентката, покрито с кислородна маска, изчезва зад автоматичните врати на болница “Света Мариана”.

Пристига и още един пациент, за когото се смята, че може да има COVID-19.

В разгара на пандемията Университетската болница "Света Мариана", католическа институция в работническото предградие Кавазаки, южно от Токио, се превърна в синоним на вируса, пише агенция “Ройтерс”.

Болницата е една от първите, които се сблъскват с епидемията, поемайки болни пътници от круизния кораб “Диамантена принцеса”, карантиниран във водите край японската столица в средата на февруари. Три месеца по-късно “Св. Мариана” е лекувала повече пациенти с COVID-19 в тежко състояние от всяко друго здравно заведение в Япония. В нея са приемани и пациенти, които други болници са отклонявали и затова някои я наричат “последна надежда”.

Лекарите са интубирали пациенти в палатка, разгъната на паркинга, и са правили трахеостомии в операционна зала, обвита в полиетиленово фолио. Медицински сестри в пълно защитно облекло - по шест в смяна - обикалят около овързани с маркучи за дихателни машини пациенти. В стаята за почивка на персонала е закачена илюстрация на „Амаби“ - митично японско същество, за което се вярва, че пази от зарази.

По повечето показатели Япония се справя с епидемията по-добре от много други страни. Разпространението на инфекцията е ограничено, а новите случаи намаляват от средата на април. Заради близостта си с Китай, Япония е една от първите държави, където заразата се разпространи. При население от 126,5 милиона души, потвърдените случаи на короновирусна инфекция до сряда сутрин са 16 550, а починалите са 820.

В “Света Марина” всеки коридор и стая в крилото за спешна помощ и интензивна грижа са означени със зелено, жълто или червено. Ежедневието преминава в тези граници като медицински сестри и лекари се движват между света на чакащите роднини, носещи хирургически маски в „зелената“ зона, и „червеното“ отделение, където се обличат като астронавти и слагат на главите си шлемове с респиратори.

Ясухико Таира, професор в медицинското училище към болницата, казва, че когато първите пациенти с COVID-19 започват да пристигат през февруари, той е напомнил на служителите, че имат задължение да приемат пациенти с коронавирус, които няма къде другаде да отидат.

„Казахме им, да, има голям шанс да се заразите с вируса и като лекари ние не можем да направим много. Но ако бягаме от това, кой ще го направи”, разказва 66-годишната д-р Таира, която преди това е ръководила интензивното отделение.

Болницата "Св.Мариана" предупреждава персонала си в самото начало на епидемията, че на пациенти, които се нуждаят от крижа, няма да бъде отказвано, въпреки рисковете
Болницата "Св.Мариана" предупреждава персонала си в самото начало на епидемията, че на пациенти, които се нуждаят от крижа, няма да бъде отказвано, въпреки рисковете

Когато “Св. Мариана” е препълнена с пациенти в началото на кризата, някои частни и обществени болници все още отклоняват пациентите по различни причини, включително липсата на специализиран персонал и защитно облекло, а отделенията за интензивно лечение се оправдават с ограничен капацитет.

През април Япония удвои средствата, които болниците получават за приемане на критични пациенти с COVID-19, облекчавайки тежестта на места като “Св. Мариана”.

Членовете на “Екип С“ изглеждат примирени с това, което ги очаква през изтощителните месеци, в които пациентите им ще умират, тъкмо когато се появи надеждата, че започват да се възстановяват.

"Стресът започва да се трупа"

Часът е осем. И лекарите от нощна смяна пристъпват един по един към старшия дежурен лекар, докладвайки с числа и медицински съкращания състоянието на всеки от 11-те пациенти в отделението.

Шигеки Фуджитани върви по тесен коридор към сестринската стая, държейки очукан мобилен телефон и кимайки на колегите си.

“Тази сутрин имахме един починал”, казва Фуджитани, 54-годишният директор на интензивното отделение в “Св. Мариана”. Той пристъпва към голяма бяла дъска, разграфена на таблица с цветен скоч. Имената на пациените в критично състояние, всички мъже в 50-те и 60-те си години, са изброени вляво до кратка история на протичането на заболяването по време на престоя им в отделението.

Името на мъртвия е вече изтрито. Трите свободни легла вероятно ще бъдат запълнени до вечерта.

„Обичайно е да не виждаме промяна в състоянието със седмици и след това пациентът да не оцелее“, казва по-късно Фуджитани, ходейки из кабинета си.

Той споменава лекарка от спешно отделение в нюйоркска болница, която се самоуби при гледката на десетки пациенти с коронавирус, умиращи в нейната болница.

„Всеки се опитва да излекува пациента, когато не успеете… стресът започва да се трупа месец след месец“, казва той.

В болницата в Кавазаки са лекувани повече тежки пациенти с COVID-19, отколкото във всяко друго лечебно заведение в Япония
В болницата в Кавазаки са лекувани повече тежки пациенти с COVID-19, отколкото във всяко друго лечебно заведение в Япония

Не му се вижда краят

Зад плъзгащите се врати на интензивното отделение Наоя Кохамото поема дълбоко въздух.

„Не му се вижда краят на това“, казва 37-годишният Кохамото, който работи в отделението като медицинска сестра. Присъединил се е преди месец към екипа за лечение на коронавирус.

„Те просто не се подобряват. Има данни за дни, в които 80 процента от интубираните пациенти умират, но винаги се надявате, че това няма да се случи на вашия пациент.“

Когато лекарите в отделението за интензивно лечение смятат, че смъртта наближава, Кохамото се обажда на близките на пациента и ги моли да дойдат в болницата. Въпреки че физически не могат да се видят със своя болен роднина, те могат да се простят с него през мобилната апликация Facetime.

Сложил два чифта ръкавици, щит за лице, респираторна маска и множество пластмасови престилки, Кохамото държи iPad пред пациента, който е в безсъзнание, за да могат членовете на семейството да споделят спомени и да се сбогуват.

„Казвам им, че баща им прави всичко възможно, за да се прибере вкъщи“, казва той. Когато пациентът почине, Koхамото отмества iPad-а към лекаря, който пише официалния смъртен акт.

На таблото за обяви наблизо висят формуляри за съгласие за лечение с експерименталния медикамент Avigan. До него стои написано на ръка писмо от близък на починал преди месец пациент:

„Никога не съм мислил, че нещо толкова ужасно може да се случи и все още не мога да повярвам, че е истина“, пише подателят. „Цялото ни семейство иска да ви благодари за всичко, което сте направили, работейки под риск от инфекция и борейки се със собствените си страхове и притеснения”.

След кратка пауза Кохамото нагласява очилата си и се връща в интензивното отделение. Автоматичните врати се затварят зад него.

Дългата битка

Дори за медиците на първа линия е неясно дали връщането към нормалното ежедневие сега, когато много страни свалят ограниченията, ще доведе до нови вълни на инфекцията.

„Подготвяме се така да продължи с месеци, след което за затишие и после отново за малък клъстър или пик”, казва проф. Фуджитани. "Това ще бъде дълга битка и не можем да изгорим персонала, особено медицинските сестри."

Ясунобу Цуда, специалист по интензивни медицински грижи, чиято съпруга се готви да се върне на работа като акушерка в болница “Св. Мариана” след отпуск по майчинство, казва, че работата си има цена:

„Прибирате се у дома и първото нещо, което искате да направите, е да прегърнете детето си на вратата, но не можете“. Дори у дома Цуда носи маска.

„Не мисля, че детето ми още познава лицето ми”, казва той.

Всичко тръгна в края на 2019 г., когато Китай докладва за първи случаи на нетипична пневмония, за която беше установено, че се причинява от коронавирус. На 11 март Световната здравна организация обяви инфекцията за пандемия. Досега са потвърдени над 5,5 милиона случая, като броят им се е удвоил само за месец. Починалите са над 346 хиляди души. Можете да следите развитието на епидемията по света на интерактивната карта.

Ако търсите или предлагате помощ, можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

"Защо не ни чувате"
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:48 0:00
XS
SM
MD
LG