Докато призивите за реформа на органите на реда в САЩ стават все по-многобройни след смъртта на Джордж Флойд, една идея за фундаментална промяна печели все по-голяма популярност.
„Спрете финансирането на полицията“ (Defund the Police) се превърна в лозунг, издигнат от движението "Животът на чернокожите има значение" (Black Lives Matter). Темата възникна след поредния случай с афроамериканец, загубил живота си, докато белокожи полицаи се опитват да го задържат.
Този призив вече беше чут в Минеаполис - градът, в който Флойд загуби живота си на 25 май. Той привлече и вниманието на управата в други големи градове в САЩ и предизвика реакции от страна на водещи политици в страната.
Президентът Доналд Тръмп, който се бори за нов четиригодишен мандат на изборите през ноември, вече се противопостави на този лозунг на протестиращите.
„През тази година виждаме най-ниските резултати за престъпността в историята на нашата държава, а сега радикалните леви демократи искат да спрат финансирането и да изоставят нашата полиция. Съжалявам, аз искам ЗАКОН И РЕД!“, написа Тръмп в Туитър на 8 юни.
Какво означава „Defund the Police“?
Когато протестиращите и различни публични фигури призовават „да бъде спряно финансирането на полицията“, те нямат предвид точно разпускането ѝ.
Мнозинството от тях призовават част от бюджета за правоприлагащите органи да бъде пренасочен към училища, обучителни центрове, центрове за психотерапевтични услуги и достъпни жилища.
Сред предложенията е също да бъде увеличено финансирането за борба с домашното насилие и подпомагането на бездомните.
Много университетски преподаватели и лидери на граждански движения твърдят, че бедността, липсата на трудова заетост и психичното здраве са основните причини за развитието на престъпността. Сред предложенията е също да бъде увеличено финансирането за борба с домашното насилие и подпомагането на бездомните. По техни думи адекватното справяне с тези проблеми ще бъде по-ефективно от наличието на повече полицаи по улиците.
„Трябват ни сериозни инвестиции в образованието и в програмите за заетост, трябва ни истинско, смислено и достъпно здравеопазване, както и по-малко полиция по улиците“, написа в Туитър Кайли Скейлс, директор на Black Lives Matter Global Network Foundation.
Има обаче и по-крайно настроени протестиращи, които искат цялостно разпускане на полицията.
При всички положения обаче изпълнението на исканията, отправени в последните седмици, би променило из основи работата и възприятията за служителите на реда в страната.
Ще доведе ли това до скок на престъпността?
Това твърдят началници на полицията, лидери на полицейските профсъюзи, както и политици. Според намаляването на финансирането за полицията ще доведе до по-малко средства за борба с престъпността.
„На малкото полицаи, които злоупотребяват със служебното си положение, трябва да се потърси сметка. Но спирането на финансирането или разпускането на полицията е опасен ход, който може да доведе до скок на престъпността и така повече жители на Хюстън да бъдат наранени“, заяви чернокожият конгресмен Уесли Хънт в Туитър.
Голяма част от избирателите на Хънт са в Хюстън, Тексас - градът, в който Флойд е израснал и където беше погребан на 8 юни.
Критиците обаче твърдят, че вече има твърде много полицаи по улиците, особено на места, където са концентрирани бедните цветнокожи общности. Според тях ситуациите, в които най-често те се намесват, са такива, с който най-добре биха се справили други професионалисти като социални работници и психолози.
Според професора по социология в Бруклинския колеж и автор на книгата „Краят на полицейщината“ Алекс Витале, между една четвърт и половината от хората, които са убивани от полицията, имат някакъв психичен проблем.
„Полицаите нямат „правилните средства“, за да се справят с такива хора. Трябва да възстановим грижата за психичното здраве, да се създаде 24-часово звено и полицията да бъде освободена от това занимание“, казва Витале. По негови думи полицията трябва да бъде премахната и от училищата, защото там тя „криминализира“ и „довежда до деградиране“ на учениците, без да има въздействие върху престъпността.
В училищата в Ню Йорк има 5 000 полицаи, което е повече от броя на училищните съветници, казва още той.
Докато расте гневът, свързан с полицейското насилие срещу цветнокожи, правоприлагащите агенции в страната извършиха реформи в опит да се справят с проблема.
Полицейските управления започнаха да обучават служителите как да работят без пристрастия, бяха назначени повече цветнокожи и беше въведено задължението полицаите да носят камери. Въпреки това експертите заключват, че резултатите от тези промени са незначителни.
Милитаризирана ли е полицията в САЩ?
Популярните кадри на тежковъоръжени полицаи, които се опитват да спрат протестиращите и плячкосващите след смъртта на Флойд, възродиха и друг дебат, свързан с т.нар. „милитаризиране“ на органите на реда и въздействието им върху отношенията с цветнокожите общности.
През годините силите на полицията в цялата страна се сдобиват с военен клас екипировка като димни гранати и снайпери. В обучението на полицаите се включват и елементи от подготовката на войниците.
Това чувство за „милитаризираност“ се превръща и в притегателна сила за желаещите да се присъединят към полицията сред хилядите завърнали се ветерани, които са били на служба в Ирак и Афганистан.
Полицейските спецчасти (SWAT), които в миналото най-често са използвани при заложнически ситуации или при активни престрелки, сега се занимават с рутинни проблеми като претърсвания за наркотици. В доклад на Съюза за американски граждански свободи (ACLU) от 2014 г. се казва, че по този начин ненужно се застрашават гражданите.
„Нашите квартали сега са военни зони, а полицаите не бива да ни третират като врагове на фронта“, заявяват от ACLU, подчертавайки, че войната срещу наркотиците се е провалила в опита да се намали употребата им, но е довела до разруха в общностите, особено при цветнокожите.
6 години след този доклад изглежда, че малко неща са се променили.
В статия за Вашингтон пост Филип Скинър, бивш агент на ЦРУ, който в момента е обикновен полицай в Савана, Джорджия, пише, че полицейските управления в САЩ представляват „окупационни войски“, а полицейското обучение се фокусира върху предпазването на полицаите от цивилните.
„Това, което съм научил, е, че колкото по-близък съм със съседите си, толкова по-защитени сме всички. Когато променим мисленето си по този начин, ще можем да променим и начина, по който обучавам полицаите“, казва Скинър, който живее сред гражданите, които охранява.
Какво се предлага в Конгреса?
В отговор на протестите демократи от Камарата на представителите, предвождани от членове на групата на тъмнокожите (Black Caucus), предложиха най-голямата законодателна промяна, свързана с работата на правоохранителните органи в последните години.
„The Justice in Policing Act“ (Закон за справедливостта в полицията) от 2020 г. беше внесен в Конгреса на 8 юни. С него ще бъдат забранени задушаването и обиските без предупреждение от страна на федералните полицаи. В закона се включва също и ограничаване на предоставянето на военна екипировка за щатските и местни полицейски управления.
В проектозакона се предлага да се намалят и изискванията за образуване на дела срещу полицаи за злоупотреби, както и създаването на национален регистър, с който да се предотвратява провинили се служители на реда лесно да намират работа в други правоприлагащи агенции.
Със закона се търси също и разкриването на дискриминационни полицейски практики, като се въвежда изискване на местните правоприлагащи органи да предоставят информация за използването на сила срещу гражданите. Те трябва да направят статистика за тези случаи, като разделят гражданите по раса, пол, наличие на инвалидност, религия и възраст.
Какво правят градските управи?
Кметът на Лос Анджелис Ерик Гарсети обяви на 3 юни, че администрацията му ще съкрати полицейския бюджет с близо 150 млн. долара, като парите ще бъдат пренасочени за подпомагането на цветнокожите общности.
Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио заяви на 7 юни, че ще пренасочи финансиране от полицията към социални услуги.
В Минеаполис, където Флойд беше убит, мнозинството от градския съвет заяви, че ще разпусне полицията, което е и най-радикалната стъпка, предприета след началото на протестите.
Председателят на градския съвет на града Лиса Бендер заяви, че „водена от общността“ програма за опазване на обществения ред ще замени полицаите. Ще бъде воден и диалог с местните жители какво точно да се включва в нея.
„Ще разпуснем полицията в Минеаполис. Когато този процес приключи, няма просто да залепим всичко наново. Ние ще преосмислим цялостно начина, по който се отнасяме към обществената безопасност и спешните случаи“, каза Джеремая Елисън, градски съветник в Минеаполис.
Какви са другите предложения?
Дългогодишната „война срещу дрогата“ в САЩ, която критиците отчитат като провал, може също да се превърне в жертва на ограниченото финансиране.
Свързаните с борбата с наркотиците екипи поглъщат повече от половината от финансирането за полицията в страната, но въпреки това разпространението на дрогата в общностите не е спряно, твърди ACLU.
Пред Свободна Европа Витале заяви, че САЩ би трябвало да декриминализират наркотиците, както и сексуалните услуги, посочвайки подобни успешни практики в някои европейски държави.
Множество американски щати направиха малки крачки в тази посока, като декриминализираха използването на марихуана за нелечебни цели, въпреки че това продължава да е престъпление на федерално ниво.
По време на протестите срещу убийството на Флойд губернаторът на Вирджиния Ралф Нордам заяви, че легализирането на марихуаната е стъпка напред в борбата с расовото неравенство.
Закон за декриминализирането на използването на марихуана във Вирджиния влиза в сила от 1 юли.
