Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как Пекин се опитва да отнеме свободата на Хонконг


Протест срещу плана на Китай да въведе закн за националната сигурност на Хонконг на 24 май

Жителите на Хонконг преди дни отбелязаха една година от началото на протестите срещу законопроект, който щеше да разреши екстрадиране на граждани в Китай. Законопроектът, който протестиращите разглеждаха като опит за налагане на властта на Пекин върху Хонконг, беше спрян след протестите, в които се включиха около 2 милиона души от общо 7-милионното население на града.

Опитите на Пекин да затегне хватката си около територията, която има автономни права, продължиха и след протестите. В края на май китайският парламент прие решение, което прави възможно въвеждането на Закон за националната сигурност в специалния административен район, който може да се превърне в законово основание за преследване на всички критици на властта на Пекин и да ограничи автономията на Хонконг.

Текстът на този законопроект се изработва и все още не е публикуван. Целта му ще бъде да криминализира неподчинението към централната власт, намесата на чужди държави в Хонконг и тероризма. Притеснение сред жителите на града предизвиква и възможността Китай да създаде собствени сили за сигурност, които да работят редом с властите в Хонконг.

Освен това Пекин планира да използва вратичка в законодателството, която ще му позволи да заобиколи парламента на Хонконг и да въведе новия закон пряко, със съгласието само на назначения от централната власт в Китай главен администратор на административния район. Противниците на намерението на Китай смятат това за нарушение на автономията на Хонконг.

Какво ще предвижда този закон

В края на май парламентът в Пекин, контролиран от управляващата Китайска комунистическа партия, прие с огромно мнозинство резолюция, която дава мандат на Постоянния комитет на парламента да изготви законопроект за националната сигурност на Хонконг.

Текстът на законопроекта все още не е публикуван. Знае се обаче, че той ще предвижда наказания за действия, които се смятат за застрашаващи националната сигурност или дестабилизиращи държавната власт. С него ще бъдат криминализирани актове на диверсия и подкопаване на държавната власт, на тероризъм, намеса на чужди държави в Хонконг и опити за отделяне на града от Китай.

Според експерти ключово ще бъде как тези актове ще бъдат дефинирани в законопроекта. Противниците му смятат, че ще бъдат дадени широки дефиниции или въобще няма да бъде определено какво включват тези нарушения, което ще позволи широко тълкуване и в крайна сметка ще бъде използвано срещу критици на Пекин.

Освен това със закона може да бъдат създадени сили за сигурност на пряко подчинение на Пекин, които да отговарят за реда в Хонконг.

Това не е първият път, в който Китай се опитва да прокара подобен закон. През 2003 г. подобно предложение беше спряно след протести в Хонконг.

Това не е първият път, в който Китай се опитва да прокара подобен закон за националната сигурност на Хонконг. През 2003 г. подобно предложение беше спряно след протести. Този законопроект съдържаше широки дефиниции на понятия като размирици, подривна дейност, измяна и сепаратизъм. Той предвиждаше и създаване на сили за сигурност, подчинени на Китай, които да следят за спазването на реда в Хонконг. Законопроектът предвиждаше също възможност за обиски без съдебно разрешение, ако полицията смята, че е застрашена националната сигурност.

Много хора излязоха на протест и в крайна сметка законът не беше приет.

Сегшното предложение на Пекин идва на фона на пандемията от COVID-19, която започна разпространението си от китайския град Ухан, и мерките за ограничаване на заразата. В Хонконг е забранено събирането на повече от осем души на едно място, което прави всеки опит за провеждане на протест с мащаба на този отпреди година незаконен. Въпреки това протестиращи се събраха в края на май срещу намерението на Китай да приеме закон за националната сигурност в Хонконг, който според противниците си би сложил край на “относителната независимост на града”.

Може ли без съгласието на Хонконг?

Бившата британска колония Хонконг е върната на Китай през 1997 г. Оттогава тя има статут на специален административен район и се управлява в съответствие с принципа „една страна, две системи“. Съгласно конституцията на Хонконг местните власти имат суверенитет по всички въпроси на територията, с изключение на отбраната и външната политика. С декларацията, с която получи обратно от Великобритания Хонконг, Китай се ангажира до 2047 г да не променя социално-икономическата система на района и да запази статута му на свободно пристанище и финансов център.

С декларацията, с която получи обратно от Великобритания Хонконг, Китай се ангажира до 2047 г да не променя социално-икономическата система на района.

Според конституцията на специалния административен район китайските закони не могат да бъдат пряко прилагани, освен ако не са изрично посочени в списъка към Анекс III на основния закон. Там са изброени няколко китайски закона, свързани с консулските привилегии и имунитети, със статута на териториалните води и с националните символи, които се прилагат пряко в Хонконг. Законите, които влизат в този списък, се обявяват с декрет и не се гласуват от парламента на Хонконг.

Главният администратор Кари Лам, назначена от Пекин, вече изрази готовност да сътрудничи на Пекин законът за националната сигурност да бъде приет по този начин. „При положение, че това е законодателна дейност на централното правителство, опасявам се, че няма да има обществено обсъждане в Хонконг“, каза още тя в края на май. Така парламентът, в който мнозинство имат прокитайските сили, но има и опозиционни членове, ще бъде заобиколен.

Критиците на закона смятат това за нарушение на принципа „една страна, две системи“. Според конституцията на специалния административен район, Хонконг сам създава и прилага закон за националната си сигурност.

Какво ще промени това за Хонконг

Текст на законопроекта не е публикуван все още и затова е трудно да се каже какво ще означава приемането му за автономните права на Хонконг. Опасението на жителите му е, че ще загубят свободите, които сега имат.

Властите в Пекин обещават, че новият закон ще се отнася за тесен кръг от нарушения и мнозинството от жителите на Хонконг по никакъв начин няма да бъдат засегнати. Дори назначаваният от Пекин главен администратор на Хонконг обаче намекна, че някои свободи на жителите на Хонконг може да бъдат засегнати. „Ние сме много свободно общество, така че за момента хората имат свободата да кажат, каквото искат да кажат“, каза Кари Лам, цитирана от Би Би Си. „Но правата и свободите не са абсолютни“, добави тя.

Много експерти и жители на Хонконг смятат, че властите ще използват този закон, за да наказват критици на Пекин, както се случва в Китай. Хората смятат, че правата им на свободно изразяване и на протест ще бъдат ограничени, защото тези действия срещу централните власти ще влизат в дефиницията на подривна дейност.

Съществуват и опасения, че съдебната система на Хонконг ще заприлича на тази на Китай. „Почти всички съдебни процеси, които се отнасят до националната сигурност, се провеждат при закрити врата в Китай. Никога не е ясно какви точно са обвиненията, какви доказателства има, а терминът национална сигурност е толкова широк, че може да покрива почти всичко“, казва пред Би Би Си Йоханес Чан, професор по право в Университета в Хонконг.

Част от лидерите на продемократичните протести през 2019 г. призоваваха чуждестранни правителства да подкрепят каузата на протестиращите. Новият закон може да направи подобни призиви незаконни.

Реакцията на света

Освен това хората се опасяват, че такъв закон ще навреди на репутацията на Хонконг като икономически и финансов център. Те имат основание, след като малко след приемането на решението на китайския парламент, което дава зелена светлина за изготвянето на законопроекта, държавният секретар на САЩ Майк Помпео съобщи, че администрацията на президента Доналд Тръмп вече не разглежда Хонконг като световен финансов център, който се нуждае от специално третиране според американското право.

Няколко държави реагираха на намерението на Китай да наложи закон за националната сигурност на Хонконг. „Решението на Китай (…) е пряко нарушение на международните му задължения“, се казва в позиция на Австралия, Канада, Обединеното кралство и САЩ.

Великобритания изрази готовност да приеме 3 милиона жители на Хонконг, ако Китай въведе закона за националната сигурност.

Великобритания изрази готовност да приеме 3 милиона жители на Хонконг, ако Китай въведе закона за националната сигурност. Президентът на Тайван обеща помощ на жители на Хонконг в нужда. „Няма да седим и да гледаме как се разрушават свободата, демокрацията и човешките права в Хонконг“, написа той в Туитър.

„Това ще бъде началото на тъжна нова глава в историята на Хонконг“, каза опозиционният депутат в парламента на Хонконг Клаудиа Мо. „Хонконг, какъвто го познавахме, най-накрая умря.“

В социалните мрежи и форумите се срещат призиви и организации за протести, докато провеждането им още е възможно. „Като жители на Хонконг, няма много какво да направим, освен да покажем на света, че още се борим за нашите права и свободи“, казва 22-годишната активистка Серин Чоу, цитирана от „Гардиън“.

"Освободете ни от Китай". Годината на протестите в Хонконг
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:57 0:00

Facebook форум

Най-ново видео

Какво става с колекцията на Васил Божков
please wait

No media source currently available

0:00 0:15:06 0:00
XS
SM
MD
LG