Той твърдеше, че "всичко ще затворим", ако броят на случаите на COVID-19 надмине 100 на денонощие. После размисли. Но ето че в четвъртък случаите са вече 240. Какво следва нататък?
„Смятам, че не е редно да има заповед и да стиснем пак хората. Най-лесното е да затваряме, трудното е да се научим, че този вирус е между нас, че трябва да се пазим, но да не спираме да работим, да живеем, както и да почиват и да се веселят тези, които искат“, заяви в сряда премиерът Бойко Борисов, когато в страната беше регистриран рекорд за брой на заразените в рамките един ден.
Не такава беше реториката на властта само преди няколко месеца, когато заразата се появи на територията на страната.
„Към нас се задава една епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история“, каза в средата на март началникът на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски. В седмиците след това и други представители на властта, включително и премиерът, обясняваха, че запазването на живота на гражданите е от първостепенно значение и, че те трябва да се откажат от пътувания, забавления, събирания и други.
В средата на май в интервю началникът на щаба отправи и репликата за бъдещото развитие на пандемията: "Очаквам да измрат много хора. Яко да измрат", която впоследствие придоби сериозна популярност.
Пик от пролетна разходка и лятно спокойствие
По данни на Министерството на здравеопазването, изпратени до Свободна Европа, в периода между 5 и 20 април в България са направени 14 013 теста, а в дните между 6 и 21 април са дадени 426 положителни проби. Това се равнява на 3,04 % заболели от всички изследвани. За този период броят на смъртните случаи се е увеличил с 25 души – от 20 до 45. Броят на настанените в болничните заведения е нараснал с близо 50 души - от около 230 до 280.
Това се случи в момент, в който действаха най-тежките мерки по време на пандемията, когато бяха отменени всички културни и спортни събития, затворени бяха търговските центрове, баровете и нощните клубове, а забрана имаше дори и за разходките в парковете. Влизането и излизането от областните градове ставаше през пропускателни пунктове, а на 16 април здравният министър Кирил Ананиев дори издаде заповед, с която забрани влизането в и излизането от София. Целта беше да се ограничи разпространението на заразата от столицата в останалите части на страната.
В онзи период заради няколко слънчеви дни и излизането на стотици хора по улиците от Националния оперативен щаб дори обявиха, че това неспазване на мерките е довело до пиковете в заболеваемостта, както и пътуванията около Великден.
За да бъде направено по-адекватно сравнение е редно да се съпоставят данните от периода през април (16 дни), в който специалистите говореха за пик на заболеваемостта, с информацията от последните 16 дни.
Между 23 юни и 8 юли по данни на Националния информационен център в България се направени общо 43 038 теста. От тях положителни са се оказали 2197. Това се равнява на 5.1 % заболели от всички тествани.
На 23 юни в болница настанени са били общо 341 души, а 16 дена по-късно те са вече 483. В този период броят на смъртните случаи е нараснал с 47 души - от 207 до общо 254.
Към момента, както и в последните седмици, действащите мерки на територията на страната са свързани със задължителното носене на предпазни маски в магазините, търговските центрове и на публичните места, където се провеждат събития на закрито. Присъства и изискване всички мероприятия на закрито да бъдат организирани при 50% от капацитета на съответните помещения. Тази мярка беше върната на 22 юни, а тогава членът на оперативния щаб и главен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев каза, че „не можем да разчитаме на съвестта на хората“.
Игри на тестове, балове, мачове. Какво мислят специалистите
На фона на всички тези статистически показатели специалистите у нас продължават да не посочват едно категорично мнение относно случващото се със заразата. От месеци насам това противопоставяне може да бъде видяно в мненията на Националния оперативен щаб и началника на просъществувалия само няколко седмици Експертен лекарски съвет доц. Атанас Мангъров.
В сряда представителят на оперативния щаб проф. Тодор Кантарджиев каза, че наблюдаваното увеличение в заболеваемостта е „плод на масовите събирания и абитуриентските балове“. По негови думи тази информация ежедневно се анализира от щаба, но неговите действия засега са свързани с увеличаването на контрола на въведените мерки.
В понеделник неговият колега от щаба доц. Кунчев каза в интервю пред OffNews, че има масово неспазване на мерките, което се изразява в „носенето на маски, отдалеченост на масите в заведенията, ръкавици, дезинфекци“. Той признава също, че към момента единствените усилия са свързани с налагането на контрол, но възможностите за това са твърде ограничени заради липсата на ресурси. Кунчев заяви, че при продължаващо увеличаване на броя на заразените може да се предприемат мерки като затваряне на нощните заведения.
Във вторник здравният министър Ананиев каза, че сигналът за връщане на някои от мерките е броят на регистрираните случаи за ден да надскочи 200. Според него някои цифри не изглеждат стряскащо на фона на броя хора в населените места.
„В София наистина тази сутрин бяха 86 души, но това не е такова нарастване на фона на големия брой хора. Съпоставимо с другите областни градове не е някакъв пик“, каза във вторник здравният министър.
„Ако трябва да опиша ситуацията художествено, имаме игри на тестове“, такова определение за настоящата ситуация преди седмица даде смятаният за противник на щаба доц. Мангъров. По негови думи данните, предоставяни от здравното министерство не са коректни и ги определи като „създаващи стрес за хората“. Той каза още, че властите трябва да съобщават колко от тестовете, които се правят са на вече изследвани хора, както и че диагнозите за COVID-19 не могат да се дават само след PCR тестове. Според него по-масовото тестване в последните седмици е причина за по-големия брой открити носители на заразата. Той също заяви и че от носенето на маски няма полза.
Според пулмолога д-р Александър Симидчиев е необходимо мерките да бъдат прецизирани на базата на риска и според рисковия профил на всяка дейност. Пред БНР той каза, че провеждането на мероприятия като футболни мачове не е добра идея. Преди месец той заяви, че е малко вероятно в страната да има нов пик на заразата, както и че преболедувалите вируса изграждат траен имунитет.
„Нивото на заразяване с коронавирус зависи изцяло от хората, а преболедувалите изграждат траен имунитет. Много малка част от тях боледуват повторно. Основното нещо, което движи пандемичния процес, е поведението ни, а не самият вирус“, каза той пред Нова телевизия.
Как изглежда България на фона на останалите страни
Премиерът Борисов седмици наред твърдеше, че България е давана за пример за справянето със заразата. Но сега не е така.
„Единственото доказано лекарство за момента е асоциализацията. България се дава за пример от всички за бързите и правилни мерки“, каза през март министър-председателят.
През първите месеци на пандемията това изказване наистина изглежда вярно, тъй като случаите в България нарастват с много малко на ден, особено на фона на едни от най-тежко пострадалите страни като Италия, Испания, Франция и други.
Всъщност сред страните от ЕС и Европейската икономическа зона България е на 18-о място от общо 31 страни - с 6102 заразени. Това е средно по 86.9 на всеки 100 хил. (23-то място), а смъртните случаи са 3.6 на същия брой (21 място).
От месец юни насам обаче ситуацията е коренно различна. Според данни, публикувани от социолога Цветозар Томов, България е на 5-о място по най-голям брой случаи от 27-те страни членки на ЕС. За месец юни у нас са регистрирани 356 потвърдени случая на COVID-19 на база 1 млн. от населението на страната. Отличници в тази класация са Словакия, Латвия и Унгария, а по-малко са случаите дори във Франция, Испания и Италия, които бяха сред най-засегнатите страни в света. Четирите страни с по-лоши показатели от България са Румъния, Люксембург, Португалия и Швеция.
„Това са данни само от юни. Защо само от юни? Защото тези, които са се срещнали с вируса по-рано вече или са оздравели, или са изгубили битката с него. България вече е осъществила прехода от първите към последните места в тази класация. Да се говори, че се справяме по-добре с пандемията в сравнение с повечето страни от ЕС вече е илюзия, която беше реалност само преди месец“, заявва социологът в свой пост във Фейсбук.
