Социалдемократите на бившия премиер Зоран Заев събират най-много гласове на предсрочните парламентарни избори в Северна Македония. Резултатите на проевропейския Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и националистическата ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицоковски са много близки – при преброени 94% от бюлетините разликата между тях е 1,5%.
Гласували са малко над 50% от регистрираните 1,8 милиона избиратели.
По време на преброяването на гласовете сайтът на Държавната избирателна комисия, на който се публикуват резултатите, се срина за около четири часа заради кибератака. През това време преброяването се излъчваше на живо в YouTube. Избирателната комисия увери, че атаката не е повлияла на преброяването на бюлетините.
"Мирни, достойни, демократични избори"
Бившият премиер Зоран Заев обяви победа на изборите. „Имахме мирни, достойни, свободни, демократични и сигурни избори“, каза той на пресконференция и допълни, че партията му ще има поне три места в парламента повече от опонента ВМРО-ДПМНЕ.
При преброени 94% от гласовете СДСМ, която се яви на изборите в коалиция с албанската партия БЕСА, получава подкрепата на 36,13% от гласувалите.„Волята на нацията е потвърдена. Ние печелим. Гражданите излязоха и гласуваха за сигурно бъдеще, за единство и солидарност, за икономически патриотизъм, за ред и справедливост. Гражданите излязоха и избраха по-добро днес и по-добро утре. Пътят напред е потвърден. Казахме ясно „не“ на опасността“, каза Зоран Заев.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицоковски заяви на 15 юли вечерта, че партията все още е в надпреварата за победа на изборите и ще се опита да състави правителство.
„Надпреварата е несигурна“, каза по-късно генералният секретар на партията Игор Янушев. „Ще изчакаме да разберем как ще бъдат разпределени местата в парламента.“ Националистическата формация е събрала 34,65% от гласовете по предварителни резултати.
Очаква се държавната избирателна комисия да обяви разпределението на местата в парламента по-късно на 16 юли, след като станат ясни окончателните резултати.
Ако СДСМ на Заев остане водеща политическа сила след преброяването на всички бюлетини, партията ще получи мандат за съставяне на правителство и ще трябва да търси коалиция. Очакванията са Заев да продължи пътя на Северна Македония към членство в Европейския съюз, ако състави правителство.
След последните парламентарни избори през 2016 г. партията на Заев управляваше в коалиция с Демократичния съюз за интеграция – най-голямата партия на етническите албанци в Северна Македония. Формацията е част от коалиционни правителства през последните 18 години. Тя е трета политическа сила на изборите, проведени на 15 юли, с 11,6% от гласовете при преброени 94% от бюлетините.
Четвърта политическа сила е Алиансът на албанците с 8,8%, следва партията Левица с 4% от гласовете по предварителни резултати.
Залогът е европейският път на Скопие
По време на мандата на Заев като министър-председател Скопие сключи Преспанското споразумение с Гърция, с което спорът между двете държави за името на бившата югославска страна беше решен и тя промени името си на Република Северна Македония. Освен това беше подписан договор за приятелство с България, който цели да реши споровете между двете страни.
След решаването на спора с Гърция Северна Македония стана 30-ата членка на НАТО.
Това е причината Заев да се радва на одобрение извън границите на Северна Македония. Общественото мнение в страната обаче е разделено, защото част от гласоподавателите смятат, че направените компромиси при решаването на споровете със съседите са твърде големи и са навредили на идентичността на страната.
Затова основния опонент на СДСМ – националистическата ВМРО-ДПМНЕ, проведе предизборна кампания, критикуваща направените отстъпки. Партията на Християн Мицоковски се противопоставя на промяната на името на страната на Северна Македония и на договора за приятелство с България и сред обещанията ѝ беше да ги ревизира.
Правителството на Заев дойде на власт през 2017 г. след години на политическа криза. Предходното правителство на ВМРО-ДПМНЕ подаде оставка заради мащабни протести срещу корупцията, подслушването на политически противници и опита за прикриването на смъртта на млад мъж, убит при полицейска акция. Предшественикът на Заев на премиерския пост Никола Груевски напусна страната, за да избегне дело по обвинения в корупция.
Как се стигна до предсрочни избори
До предсрочни парламентарни избори се стигна, след като насрочването на дата за начало на преговорите за членство в Европейския съюз със Северна Македония беше блокирано няколко пъти заради липса на консенсус между държавите членки. Против започването на преговори със Скопие беше само Франция.
След последния отказ да се насрочи дата за начало на преговорите правителството начело със Заран Заев подаде оставка. Беше съставено служебно правителство с премиер Оливер Спасовски, а предсрочните избори бяха насрочени за април.
Междувременно през март лидерите на държавите от ЕС дадоха зелена светлина на започването на преговорите за членство със Северна Македония и с Албания. Това се случи, след като беше предложена реформа на методологията за водене на преговори с държави кандидатки за членство в ЕС, което беше и основното искане на Франция.
Пандемията от COVID-19 и мерките за ограничаването на разпространението на заразата отложиха изборите за 15 юли. Заради епидемията изборните секции бяха отворени два часа по-дълго от традиционното, за да не се струпват хора. Носенето на маски беше задължително.
