Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Магнитски", "Навални" или нещо трето? Може ли ЕС да ограничи нарушителите на човешки права


Снимка на Сергей Магнитски
Снимка на Сергей Магнитски

След закона "Магнитски" вече се говори и за нуждата от закон "Навални". И двете имена станаха нарицателни за нарушение на човешките права. Въпросът е защо САЩ прие подобен закон, а Европа все още се колебае.

Преди почти десетилетие смъртта на един руски гражданин стана причина за приемането на закона в САЩ. Текстът му се превърна в модел за санкциониране на нарушители на човешките права.

37-годишният Сергей Магнитски умира през 2009 г. в следствения изолатор в Москва. Той е тежко болен заради лошите условия в затворите и е оставен без лекарска помощ, а малко преди смъртта си е окован и удрян от служителите в ареста. Магнитски попада зад решетките след като подава сигнал, който уличава държавни служители в извършване на данъчна измама за 230 милиона долара.

Три години по-късно е приет първият американски закон „Магнитски“, който позволява да бъдат наложени санкции на отговорните за смъртта на експерта по данъчно право. Различното в този закон е, че той се прилага срещу конкретни хора, а не срещу държави. Той дава възможност да бъде забранено влизането в САЩ на нарушители на човешки права в Русия и участници в мащабни корупционни схеми и да бъде запорирано имуществото им в САЩ.

Обхватът на закона впоследствие е разширен, а други държави, сред които Обединеното кралство, Канада, Естония, Литва и Латвия, също приеха режими за санкциониране на нарушители на човешките права, носещи името на Мангнитски.

В Европейския съюз идеята за въвеждане на подобен режим за санкции на нарушители на човешките права в страни извън блока се появява още през 2014 г. Следват години търсене на съгласие между държавите членки. До днес европейски закон „Магнитски“ няма.

В своята годишна реч За състоянието на съюза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи приемането на европейска версия на американския закон „Магнитски“ като приоритет за институцията и съобщи, че скоро ще бъдат направени конкретни предложения.

Ден по-рано, във вторник, върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел предложи европейският аналог на закона „Магнитски“ да носи името на руския опозиционер Алексей Навални, който беше отровен в родината си преди няколко седмици.

Години в липса на съгласие

Идеята за европейски закон „Магнитски“ се появи през 2014 г., когато Европейският парламент прие резолюция, която предвижда замразяване на авоарите на 32 руски държавни служители, свързани с убийството на Сергей Магнитски и последвалото му прикриване. Институцията обаче няма законодателна инициатива и предложението за създаване на такъв закон трябваше да дойде от другаде.

По искане на парламента на Нидерландия, правителство внесе предложение за започване на дискусии по приемането на такъв режим в края на 2018 г. Идеята беше подкрепена още тогава от министрите на външните работи на страните членки, но разговорите как това принципно предложение да бъде превърнато в юридически текстове продължиха дълго. Причината беше, че няколко държави, включително Унгария, чието правителство има тесни връзки с Русия, не поддържаха предложението.

Не беше постигнато съгласие как да се казва европейският аналог на закона „Магнитски“. Европейският парламент призова той да носи името на починалия Сергей, но много от държавите членки не бяха съгласни. Те предложиха европейската версия на закона да се казва „Глобален режим за санкциониране на нарушители на човешките права“.

Уилям Браудър, последният клиент и близък приятел на Магнитски, който лобира за приемането на закона в САЩ, определи това като „услуга за руския президент Владимир Путин“. „Когато внесоха предложението за закон „Магнитски“ в ЕС, махнаха името на Магнитски, за да угодят на Русия. Това е шокиращо. Да изтриете името на човека, който беше убит, който вдъхнови цялото движение „Магнитски“, само за да направите услуга на Владимир Путин...“, каза той през 2019 г.

След началото на мандата на Комисията на Урсула фон дер Лайен въпросът отново беше обсъден и министрите на външните работи на страните от ЕС се съгласиха да бъде започната подготвителната работа за глобален режим на санкции за справяне със сериозни нарушения на правата на човека.

„Този ход ще даде на ЕС много повече сила и много повече капацитет за действие“, каза първият дипломат на ЕС Жозеп Борел на 9 декември 2019 г. и добави, че разработването на законодателството ще отнеме няколко месеца.

„Магнитски“, „Навални“ или друго?

В речта си на 16 септември председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен каза, че текстът на закона предстои да бъде представен скоро. Тя мотивира необходимостта от такъв европейски закон със случващото се в Беларус, Русия и Китай. „Дали в Хонконг, Москва или Минск, ЕС трябва да има позиция и искам да заявя ясно, че ЕС е на страната на хората“, каза тя и допълни, че те „не са пионки на нечия шахматна дъска“.

На 14 септември изданието EUObserver цитира проект на Европейската комисия за регулацията, който е получило от свои източници. В проекта са изброени 12 тежки престъпления, чиито извършители може да бъдат санкционирани от ЕС. След тях са геноцид, извънсъдебни екзекуции, трафик на хора, робство, сексуално насилие, произволни арести, нарушения на свободата на мирни събрания и на свободата на изразяване.

Санкциите ще се налагат върху хора и недържавни организации и ще се състоят в забрана за влизане на територията на ЕС и запори на имущество. Решението за налагане на санкции ще се взима в съответствие с „целите на общата европейска външна политика и политиката на сигурност“, се казва още в проекта, цитиран от EUObserver. В него режимът е наречен "Рестриктивни мерки срещу сериозни нарушения на човешките права“.

Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел предложи по време на дебат в Европейския парламент на 15 септември европейският режим за санкциониране на нарушители на човешките права да носи името на критика на Путин Алексей Навални, който беше отровен в средата на август с нервнопаралитичен агент от групата Новичок.

„Надявам се, че това, което се случи с Навални, ще насърчи държавите членки да спрат да обсъждат и да започнат да действат за налагане на режим на санкции“, каза Борел. „Така, както САЩ кръстиха своя закон „Магнитски“, ние бихме могли да наречем нашия режим „Навални“. Това би бил добър начин да се отчете случилото се и да свържем името на Навални с името на режим на санкции срещу хора, нарушили човешките права.“

Борел допълни, че темата е обсъждана на последния съвет на външните министри и каза, че върху текстовете се работи. За да бъде приет режимът за санкциониране, е необходимо одобрението на държавите членки на ЕС и на Европейския парламент. За името му – също.

Най-ново видео

Пеевски, Горанов, "Магнитски". Действат ли още санкциите
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:36 0:00
XS
SM
MD
LG