Връзки за достъпност

Извънредни новини

Има ли криза на демокрацията в САЩ?


Америка се готви за безсънна нощ на 3 ноември (вторник). Президентската надпревара между Доналд Тръмп и Джо Байдън ще бъде решена от резултата в няколко щата: Пенсилвания, Мичиган, Флорида, Уисконсин. Във всички тях проучванията на общественото мнение дават преднина на Байдън между 6-8%, но във Флорида авансът му е по-малък и в рамките на статистическата грешка. За да спечели втори мандат, Тръмп трябва да победи във всички горепосочени щати. Както направи преди четири години – надделявайки в Уисконсин с 22 784 гласа (0.77% от общо подадените). Тръмп трябва да удържи и Аризона, Северна Каролина, Джорджия и дори Тексас, където Байдън има шанс за пробив. С други думи вероятност сегашният обитател на Белия дом да остане на поста си има, но тя не е значителна.

Дори и ако Тръмп извоюва победа, съвсем сигурно е, че той няма да спечели мнозинство от общо подадените гласове. Така стана и през 2016 г., когато Хилъри Клинтън приключи с 3 милиона гласа преднина, но не и с достатъчен брой победи на щатско ниво и съответно по-слаб резултат в т.нар. Електорална колегия. Същият беше и случаят на изборите през 2000 г., когато Ал Гор спечели най-много гласове, но въпреки това не беше избран. Дълга съдебна битка и ново преброяване на бюлетините във Флорида присъди победата на Джордж Буш.

Двустепенната избирателната система, където отделните щати излъчват даден брой електори, а те после формират мнозинство, вече двукратно „надцаква“ волята на мнозинството. А това на свой ред подкопава легитимността на демократичните институции точно толкова, колкото и безпрецедентно високата поляризация в обществото на партиен принцип.

От законодателната власт зависи какво може да постигне или не президентът.

Да не забравяме, че паралелно с президентските избори американците ще гласуват за една трета от местата в Сената. Също така ще се излъчи и изцяло нова долна камара на Конгреса (House of Representatives). Тук предстои много важна битка, тъй като от законодателната власт зависи какво може да постигне или не президентът.

Конкретен пример: икономическите мерки във връзка с последиците от COVID-19 или пък, в случая със Сената, назначенията на съдии на федерално ниво. Включително във Върховния съд на САЩ, чийто член вече е Ейми Кони Барет – трети съдия, посочен от Тръмп.

Сенатът, както и Електоралната колегия, е нагледно доказателство, че мажоритарният принцип не е абсолютен и повсеместно застъпен. Всеки щат, без значение от големината на територия и население, разполага с двама сенатори. И тъй като Републиканците се радват на подкрепа в много рядконаселени щати в централните и западни региони на Америка, те имат предимство и в надпреварата за Сената. В момента зад 52 сенатора-републиканци стоят 152 милиона граждани, а зад 48 от Демократическата партия – 170 милиона. Казано иначе, налице е и криза на представителството.

Изправени пред тези парадокси, мнозина наблюдатели – особено в Европа – изказват съмнения за демократичността на политическата система в САЩ. И наистина, ако волята на мнозинството може да бъде пренебрегната, доколко е оправдано да се твърди, че Америка е действително демокрация?

Демокрацията в Америка

Отговорът на този въпрос е, че във всички демократични страни са налице институции, които не се формират на мажоритарен принцип и са негов коректив. Например в България имаме Конституционен съд, чиято функция е именно да следи за това волята на мнозинството да не влиза в разрез с разпоредбите на основния закон.

На второ място, Сенатът представлява отделните щати, които са с равни права и съответно равно представителство в горната - но не и долната – камара на законодателното събрание. Може да направим паралел с Европа. Малките страни членки имат непропорционален брой гласове в Съвета на Европейския съюз.

На трето място, САЩ е федерална държава - факт, който много български коментатори често забравят. Много и при това важни решения се взимат на щатско и дори местно ниво. Борбата с пандемията, причинена от коронавируса, е пример. Губернаторите и законодателните власти се избират директно (на 3 ноември на много места се провежда и такъв вот), а заедно с тях редица други управленци. Същото важи за отделните населени места и окръзи (counties), където много длъжности – съдии, шерифи и началници на полицията, председатели на училищни настоятелства – са изборни.

На местно равнище демокрацията в САЩ процъфтява. Гражданското участие и инциатива, доверието в институциите са на забележителни нива. Всичко това контрастира с нажежените страсти и поляризацията на национално ниво и общото усещане, че демократичните ценности са в криза.

В идеалния случай Електоралната колегия трябва да се премахне и замени с чиста форма на мажоритарно състезание.

Всичко това обаче не обезсилва констатацията, че Електоралната колегия е отживелица, наследена от 18 век. В идеалния случай този институт трябва да се премахне и замени с чиста форма на мажоритарно състезание. Това няма да стане, за съжаление, понеже евентуална конституционна промяна е почти невъзможно да се прокара. Но твърде вероятно е Демократите да настояват за добавяне на нови щати – например на Окръга Колумбия (Вашингтон) и Пуерто Рико с цел равновесие в Сената.

Нищо чудно да дойде на дневен ред и реформа на Върховния съд. За разширяване на неговия състав е нужда законодателна промяна, не ремонт на Конституцията. Подобна стъпка е рискована, тъй като може да предизвика мащабна политическа битка и да навреди институционално на съдебната власт в крайна сметка. Затова и Байдън избягва да я коментира. По-удачен вариант би бил въвеждане на времеви мандат на съдиите.

Вниманието в изборната нощ ще е съсредоточено върху личностите на Тръмп и Байдън. Това е логично и оправдано. Но истината е, че в дългосрочен план основна роля играят институциите и принципите, върху които те стъпват и отстояват. От тях зависи колко жизнена е демокрацията в Америка.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“. 

Facebook форум

Най-ново видео

"Профилактика няма". Страничните ефекти на COVID-19
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:59 0:00
XS
SM
MD
LG