Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Обща история". Добре, но какво разбират под това самите македонци?


Стефан Дечев

Срещу македонския премиер Зоран Заев започна същинска канонада в страната му след интервюто, което той даде за агенция БГНЕС. Обвиняват го в това, че той е предал Северна Македония и се е съгласил с много български тези.

Но ако прочетем това интервю внимателно, ще видим, че Заев на практика не отстъпи от много от досегашните македонски позиции. Ето един анализ на посланията му от областта на историята и на думите му, прочетени от македонска перспектива.

Изразът „обща история“

В последните две години България настоява да се спазва формулировката за "обща история" между двете страни. От Северна Македония по-скоро говорят за "споделена история".

С последното си интервю Заев застана твърдо зад споменатата в договора формулировка за „обща история“. По този начин той потвърди термина, залегнал в договора и се разграничи видимо от изкушението той да се замени със „споделена история“.

Разбира се, противно на внушения правени в България, изрази като „споделена история“ и „преплетена история“ са напълно легитимни, добре разработени, обосновани и най-важното работещи концепции в съвременната историческата наука, придружени със съответната научна методология. Проблемът се появява едва тогава, когато те са използвани през последните години от Скопие, за да бъде напълно подменен един ясно очертан и мъчно оспорим дял на „обща история“ на предците на днешните българи и днешните македонци, разположен в едно специфично време: от около първите десетилетия на 19 в. до края на Първата световна война.

Заедно с това не бива да убягва от вниманието ни, че македонският премиер и българската публика не разбират едно и също под „обща история“. Според интервюто, дадено за БГНЕС, в миналото България и географският регион Македония са имали „обща история“, която е история първо на „македонци, които са говорили македонски език“, второ на „българи, които са говорили български език“ и трето на „хора, които са се чувствали едновременно и българи, и македонци.“

Заев напуска доминантния македонски разказ и тръгва към българския

Няма да се впускам в подробни тълкувания какво казва Заев, тъй като то е в немалка степен научно атакуемо, ако се схване буквално. Само ще констатирам, че той напуска доминантния македонски разказ и тръгва към българския, без да стига обаче точно до него, запазвайки някаква междинна позиция, вмъквайки и македонската днешна „приказна“.

Резултатът от общата история - български народ с български език, македонски народ с македонски език

По-важен обаче тук е възгледът, че от тази така разглеждана „обща история“, според разбирането на Заев, са произлезли от една страна „македонски народ“ и „македонски език“, а от друга - „български народ“ и „български език“.

В разбирането на Заев става дума за равноправни исторически продукти. Без това да е изрично заявено, видимо не става дума за произлизане на единия народ от другия, нито на единия език от другия.

Всъщност, като става дума за езика, Заев казва в интервюто си и следното: „Петричани и струмичани говорят един език – толкова сме близки. Това македонски или български език е?

С това македонският премиер изрича нещо, което и някои езиковеди от години твърдят (но не точно в България и Македония). Диалектът е просто диалект и той няма някакво задължително национално обозначение след като в някакъв предлитературен период хората, които са го говорили, са били неграмотни и не са имали изкристализирало национално съзнание в модерния смисъл на думата. Ала в момента, в който даден език стане официален в дадена страна и се стандартизира, той не може повече да се третира като обикновен диалект или като писмено-регионална норма на друг език.

Съществува и „петричко-струмишки език“, който не отговаря на нито една от двете норми - нито на македонската, нито на българската

Всъщност стандартизирането на българския книжовен език и стандартизирането на македонския книжовен език - Заев си дава сметка за това - е маргинализирало и в двете норми „петричко-струмишкия език“. А той в някакъв смисъл няма как да бъде наречен нито български, нито македонски, но е жив говор, макар и да не отговаря на нито една от двете норми.

"Обща история" с България от македонска перспектива

За да потвърди тезата си за македонци, които говорят македонски език, Заев прибегна и до елегантно тълкуване на това, че България е признала суверенитета и независимостта на Република Македония през 1992 г.

За него то се превръща в признание и на правото на самоопределение на македонците като нация с македонски език, което не отговаря на истината, доколкото президентът Желю Желев добави към признанието тогавашните, а може би и сегашни, официални позиции на българската историческа наука и езикознание.

Ако комбинираме това с едно интервю, дадено дни по-рано в друга медия, но не споменато пред БГНЕС, то ще рече още, че правото на самоопределение, според Заев, означава и право на македонците да разказват и самата „обща история“, която имат с българите, от тяхна си перспектива.

Гоце Делчев – общият герой

Малцина обърнаха внимание на казаното от Заев, че не е вече никакъв проблем в Македония да се изрече публично „как се е чувствал“ Гоце Делчев (думите са на интервюиращия Любчо Нешков) Гоце Делчев, но ако се установи от комисията (по думите на Заев „историците да го потвърдят“!), че той е българин.

Следователно, споделеното от Заев е все още далеч от онова, което реално се крие зад залога за Гоце Делчев в българо-македонския спор. А то е, че възрожденците (преродбеници) и революционерите (револуционери) от Македония през XIX и началото на XX в. минават през един етап на българска идентичност, макар и за немалка част от тях съчетана със силен македонски културен партикуларизъм (възрожденци) и политически сепаратизъм (революционери). В този смисъл казаното от Заев пред Л. Нешков е все още далеч от българското виждане.

Всичко казано дотук от Заев е добре пресметнато и нищо от казаното и премълчаното не е случайно

Всичко казано дотук е видимо много добре пресметнато и резултат от дълги разговори на македонските политици с експерти. И то до степен, че нищо от казаното и премълчаното не е случайно.

Но оттук нататък вече започнаха личните импровизации на самия Заев.

„България не е фашизъм“

Като компенсация за запазени твърди македонски възгледи по гореспоменатите въпроси, както и все още мъглявите позиции по други, дойде навлизането на Заев, така да се каже „с български ботуши“, в годините на Втората световна война. Той каза, че „България не е фашизъм. България е наш приятел“, а после се изказа недвусмислено за смяна на македонските табели, на които пише „български фашистки окупатор“.

Тук дойде и едно от ключовите изречения в цялото интервю, довело до бурята от негодувание в югозападната ни съседка. Премиерът каза: „Имало е някога администрация в този момент, в началото.“ С това той обобщи целия период от 1941 до есента на 1944 г. и продължи: „След това България се вдига заедно с антифашизма, бори се за свобода, за демокрация и безспорно е част от антифашисткия фронт.“ Заев завърши с ролята на отечественофронтовската българска армия за освобождението на Крива паланка, Куманово и Скопие.

Македонците са израснали с някаква автоматична асоциация на българското с фашисткото и изживяват македонското като антифашистко в същността си

Определено Заев си е давал сметка какво прави. На него му е добре известно, че македонското общество е израснало с идеята за някаква автоматична асоциация на българското с фашистко и изживяване на македонското като антифашистко в същността си.

Същевременно осъщественото от София фактическо анексиране и военна окупация през април 1941 г., във време, в което идеята за македонска самостойност и независима държавност, за разлика от 1915 г., е вече достатъчно узряла, прави македонския наратив за „окупацията“ убедителен. Нещо повече, с него са израснали вече няколко поколения македонци. Да не говорим, че терминът се среща предостатъчно и в български извори.

Дори и сериозната историография да поставя под съмнение строго фашисткия характер на тогавашния режим в България, да отбелязва наличието на някаква остатъчна легална опозиция, както и спирането на депортацията на евреите от „старите предели“, тя в същото време не отрича авторитарния му характер, премахването на партиите, приетото антисемитско законодателство, съюзничеството с Третия райх и държавите от Оста, депортирането на евреите от Македония, Беломорието и Пирот.

Но пак казвам – Заев видимо навлиза в тази изключително чувствителна за немалка част от македонското общество материя, за да спечели в отчаяната сегашна ситуация благоволението на управляващите в момента в София, които според все още господстващата официална българска позиция нямат никакви угризения нито за някакви окупации, нито за депортации, тъй като народът в Македония е посрещнал българската армия като „освободител“, а тя само е „администрирала“.

Критиките срещу Заев в страната му

Упреците срещу премиера след интервюто му дойдоха най-вече по линия на отричането на асоциациите между днешна България и фашизма и наричането на управлението й „администрация“. Това в много голяма степен се правеше в съчетание с припомняне на становища, залегнали в Рамковата позиция на правителството и Декларацията на парламента от октомври 2019 г., както и в Обяснителния меморандум от 2020 г., гарнирано с изявления от София през последните два месеца.

Заедно с това обаче позициите на Заев сякаш отнемат възможността на македонското общество да се асоциира изцяло с антифашизма включително и като изгражда идентичността си върху пришиването на българската позиция за Македония към фашизма.

И наистина, не може да се отрече отчуждението от българското управление, което е видимо и от български полицейски документи още от втората половина на 1941 г., нарастването на симпатиите към партизаните от есента на 1943 г., както и тоталното преобръщане на цялостните настроения във Вардарска Македония от лятото на 1944 г. насетне.

Тези процеси оставят единствено въпросителните как точно ще се дефинира отделната македонска идентичност, а не дали тя съществува и ще продължи да съществува в бъдеще. В този смисъл разказът за „администрацията“ трудно ще бъде приет в днешна Македония, доколкото македонската държавност е пряко свързана със съпротивата и жертвите на израсналата в междувоенна Югославия генерация на Страшо Пинджур, Кузман Йосифовски-Питу, Мирчо Ацев и др.

В Македония е имало рекордни мащаби на сътрудничество с окупационните власти

В същото време обаче, непреднамереният поглед, който явно не е господствал нито в югославско, нито в постюгославско време, трудно може да пренебрегне рекордни мащаби на сътрудничество с окупационните власти, различна българска политика в сравнение с управлението и в Беломорска Тракия и Източна Сърбия, относително малък брой жертви в сравнителни мащаби с територията на останала бивша Югославия.

На всичко споменато по-горе трябва да се намери обяснение, на което ние не можем да се натъкнем нито в разказа за „освобождението“ и „администрирането“, нито в ортодоксалната версия за „българския фашистки окупатор“.

А сега накъде?

Преди повече от три години България и тогавашна Македония подписаха договор за добросъседство. В изминалото време българската страна живя с идеята, че истината 100% е на наша страна, а македонската - с тайната надежда, че всичко може и да се размине. Интервюто на Зоран Заев видимо направи заявка за слагане на край на един етап от прилагането на договора. Но ще бъде ли поставено ново начало?

Това съвсем не е сигурно. Заседанието на смесената историческа комисия чука на вратата. Можем ли да очакваме промяна на нейната работа или някакви смайващи резултати? Едва ли. Повечето придвижвания на отношенията през последните години станаха по-скоро благодарение на някои дебати, които бяха допуснати в българските и македонските медии. В тях приноса на членове на комисията и от двете страни е доста скромен. А това е така, защото твърденията, че в този формат имаме политици, от една страна, и експерти, от друга, са просто лицемерие. Ясно е, че това, което правят до момента българските и македонските историци рискува да компрометира напълно професията с най-обикновено слугуване на определени политики.

В този си вид комисията ще продължава да бъде спирачка за прилагането и постигането на резултати от договора за добросъседство. Достатъчно е само да припомним две позиции на двама от членовете на тази комисия. Според Наум Кайчев от българска страна, с Македония „ние имаме обща история, единна история“ от заселването на „славяните от българската група“ на Балканския полуостров или поне от формирането на „българската народност“ в края на IX и началото на X в. до 1944 г.

Според вкарания на последната среща през октомври (видимо неслучайно) македонски член на комисията Огнен Вангелов българи и македонци изобщо нямат никаква „обща история“. Аз не мисля, че те ще разрешат това базисно противоречие, колкото и срещи да им се дадат. А вие?

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Стефан Дечев

    Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

Facebook форум

Най-ново видео

Селото, което се казва Мътен континент
please wait

No media source currently available

0:00 0:05:12 0:00
XS
SM
MD
LG