Това се очакваше още след парламентарните избори през октомври 2020 г. Основаната от грузинския милиардер Бидзина Иванишвили партия се бетонира във властта, като спечели още повече от предишния път, въпреки постоянните протести.
Опозиционните партии не признаха резултата и дори отказаха да заемат местата си в парламента, въпреки че много международни наблюдатели определиха изборите като повече или по-малко честни.
Сега има заповед за арест на лидера на основната опозиционна сила заради отказ да плати гаранция по обвинение, което отново е свързано с протестите. И точно предстоящият арест стана повод за изненадващата оставка на премиера, който ръководи правителството на съюзниците на Иванишвили.
Объркахте ли се?
Ето какво е добре да знаете, за да разбере как започва поредната политическа криза в 4-милионна Грузия.
Какво точно стана?
Министър-председателят Гиорги Гахария изненада всички на 18 февруари, когато обяви оставката си. Още по-неочаквано беше обяснението - да спаси страната от политическа "поляризация" след решението на съда за арест на Ника Мелия, председтел на Обединеното национално движение (ОНД), което е основната опозиционна сила.
Вероятно Гахария е изгубил във вътрешния спор в управляващата партия за това какъв сигнал би бил вкарването в затвора на лидера на опозицията.
Мелия беше обвинен в организиране на насилствени протести пред парламента преди две години, през лятото на 2019 г. Недоволството тогава избухна след като гостуващ руски депутат реши да седне на стола на председателя на парламента на Грузия по време на среща на политици от източноправославни страни.
(След малко ще се върнем към Русия.)
Друг мотив за протестите бяха обвиненията на опозицията, че избирателната система е изкривена и дава предимство на основаната от Иванишвили през 2012 г. партия Грузинска мечта. Преди това имаше и други протести.
След продължителни преговори с участието на представители на ЕС и САЩ, Грузинска мечта, Обединеното национално движение и други партии, през март 2020 г. беше постигнато споразумение за реформа на избирателната система. Вече 120 депутати се избират пропорционално и 30 мажоритарно, за разлика от преобладаващо мажоритарната система преди.
На 31 октомври Грузия проведе първите парламентарни избори по новата система. И отново Грузинска мечта спечели мнозинство в 150-местния парламент.
Международните наблюдатели казаха, че изборите са били "конкурентни и като цяло свободни", но цитираха противоречиви обвинения за натиск над избиратели.
Въпреки това, Обединеното национално движение и други по-малки партии не признаха резултатите. Те бойкотират парламента и отказват да заемат местата си в него.
Като обявяваше оставката си, Гахария спомена опасността от политическа поляризация.
"Разбира се, че вярвам и искам да вярвам, че тази стъпка ще допринесе за намаляване на поляризацията в политическото пространство, защото съм убеден, че поляризацията и конфронтацията помежду ни са най-големият риск за бъдещето на нашата страна, нейното икономическо развитие и преодоляването на всички видове кризи", каза той.
Според депутата от Грузинска мечта Николоз Самкарадзе, "доколкото знам", Гахария не само подаде оставка, но е напуснал и партията.
След изявлението на Гахария, Министерството на вътрешните работи обяви, че отлага ареста на Мелия.
Няколко часа по-късно Грузинска мечта обяви, че са избрали кой да заместни Гахария - Иракли Гарибашвили, бивш премиер и министър на отбраната, който се приема за близък до милиардера Иванишвили.
Защо това е важно?
На Запад образът на Грузия е като на страна, която може да бъде за пример за демокрация - жизнена и пъстра - в регион, където демокрацията често е на заден план.
Този образ води началото си от 2003 година, когато училият в САЩ адвокат Михаил Саакашвили поведе недоволството и свали от власт дългогодишния апаратчик от годините на Съветския съюз Едуард Шевернадзе.
Въпреки критиките към неговото управление, Саакашвили достигна рекордно одобрение през 2008 г., когато Русия окупира два отцепили се региона и унижи обучената от инструктори на НАТО грузинска армия.
Саакашвили остана на власт още четири години, когато през 2012 г. новата партия на Иванишвили спечели изборите.
От тогава Грузия не успява да се утвърди като истинска демокрация. Политически мотивираното преследване на Саакашвили също не помага. През 2020 г. Фрийдъм хаус каза, че Грузия се смъква надолу в класацията по демокрация и вече е "преходен или хибриден режим".
Нестабилността не позволява на страната да напредне в интеграцията си с ЕС и НАТО, която много грузинци желаят. На Запад Грузия все още изглежда като държава, която трябва да бъде отблъсната от руската орбита.
Грузия е на кръстопът на няколко основни търговски маршрута, опасана е от железопътни линии, през нея минава и важен газопровод, който транспортира петрол от Азербайджан до Тбилиси, а после до световните пазари през турското пристанище Джейхан.
Политическата нестабилност обаче отблъсна чуждестранните инвеститори.
А каква е ролята на милиардера?
Според Форбс богатството на Иванишвили е около 5 милиарда долара и е придобито веднага след 1990 г. от търговия с метали, имоти и финансови операции.
Бидзина Иванишнили е руски гражданин, който се връща в Грузия по времето на Революцията на розите през 2003 г. Построява си имение с вид на дворец на хълмовете над Тбилиси, а през 2011 г. обявява планове да основе собствена политическа партия.
След като Грузинска мечта печели изборите през 2012 г., Иванишвили става министър-председател за малко повече от година. След това се връща в частния сектор, но за много хора той продължава да дърпа конците в грузинската политика.
През 2018 г. той отново става председател на основаната от него партия и през следващата година налага промяна на позицията на Грузинска мечта по въпроса за избирателната система. Така партията приема настояването на опозицията за изборна реформа.
Преди месец Иванишвили отново обяви, че се оттегля от политиката, въпреки че много грузинци не вярват в това. Милиардерът дава много рядко интервюта. Той е известен с колекционерската си страт и притежава картини на Пикасо и Моне.
Иванишвили също построи свой частен зоопарк. А най-екстравагандното му начинание е да изкорени стотици масивни 100-годишни дървета и да ги пренесе в нов екопарк, притежаван от семейството му.
"Това ми е хоби и аз наистина обичам големи дървета. Гигантските дървета ме забавляват", казва той в интервю.
Т.е. Русия е виновна, така ли?
Всъщност, не. Поне не директно. Много грузинци мразят Русия. Ако трябва да сме по-точни - мразят Кремъл и Путин.
През 2018 г. изследване, поръчано от Международния републикански институт, показа, че 85 % от грузинците виждат в Русия "политическа заплаха".
Настроенията са такива заради войната от 2008 година, в резултат на която руската армия окупира Абхазия и Южна Осетия - два региона, които и преди имаха значителна автономност.
Русия поддържа значително военно присъствие в двата региона. В Южна Осетия руските сили дори няколко пъти местят административната граница, което доведе до още териториални загуби за Грузия.
Една пета от територията на Грузия в момента е под контрола на Русия и подкрепяните от Кремъл сепаратисти.
Въпреки това, Грузия традиционна разчита на Русия като свой основен пазар за стоки от селското стопанство, вина и минерални води. Москва няколко пъти притиска Тбилиси със забрана за внос на определени стоки с мотива за "ниско качество".
През 2006 г. беше наложена забрана за внос на вино и минерални води. Тогава на власт беше Саакашвили със своето Обединено национално движение. През 2013 г. забраната беше вдигната, а тогава на власт вече беше Иванишвили с неговата Грузинска мечта.
Най-големият въпрос за част от грузинците е към кого е лоялен Иванишвили. Представители на опозицията редовно казват, че руският произход на неговото богатство го е направил заложник на външни интереси - икономически или разузнавателни.
Доскорошният премиер Гахария също е бил бизнесмен в Москва преди Иванишвили да го вкара в политиката в Грузия.
Иванишвили винаги е отричал предположенията, че получава заповеди от Москва.
Какво следва сега?
Оставката на Гахария, забавянето на ареста на Мелия и призивите на опозицията за извънредни избори предвещават бурни месеци в Грузия.
Първо трябва парламентът да одобри номинацията на Грузинска мечта за следващ премиер. 39-годишният Гарибашвили досега беше военен министър в правителството на Гахария.
Той е завършил в Париж, а предишният му двугодишен опит като премиер на Грузия засега успокоява и грузинците, и международните наблюдатели.
Но пратеникът на ЕС за Грузия Карл Харцел предупреди, че обстоятелствата около обвинението срещу Мелия са "опасна траектория за Грузия и грузинската демокрация".
Вашингтон също каза, че евентуалният арест няма да поправи "проблемите" на Грузия.
"Настоящата опасна ситеация след съдебното решение за Мелия са резултат от десетилетни проблеми с избирателната система и правосъдната система", се казва в съобщение на посолството на САЩ в Тбилиси.
"Призоваваме всички замесени да проявяват спокойствие и да избягват насилие".
