Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какво са приготвили за БНТ и БНР управляващите в последните си дни


От управляващата партия ГЕРБ ще опитат да придвижат промените преди последното заседание на парламента на 4 март

В предпоследната работна седмица на парламента, преди той да се разпусне за изборите на 4 април, Министерският съвет внесе изненадващо обсъжданите и подготвяни отдавна промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

Ако мнозинството успее да превърне проекта в закон, това ще промени принципа на финaнсиране на обществените медии - Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР). Мандатите на директорите им ще се увеличат от три на пет години. Освен по-дълъг мандат, директорите ще получат и правото да сменят управителните съвети на БНТ и БНР.

От пресцентъра на ГЕРБ коментираха пред Свободна Европа, че се очаква законът да бъде придвижен бързо и да бъде гласуван още преди последното заседание на Народното събрание преди изборите. Парламентът ще работи до 4 март - т.е. следващия четвъртък. Това означава, че задължителният процедурен срок от 14 работни дни между първото и второто четене на закона ще бъде съкратен, защото управляващите твърдят, че искат да приключaт с този закон преди края на мандата си.

Форсирането на промените, които засягат както финансирането, така и ръководствата на БНТ и БНР, повдига много въпроси. Според медийни експерти това създава впечатление, че управляващите правят подаръци на ръководствата им точно преди изборите, когато медийното отразяване на кандидатите е най-важно.

Какво ще се промени

Проектът предвижда мандатите на бъдещите генерални директори да бъдат увеличени от 3 на 5 години. Същото увеличение се предвижда и за мандатите на членовете на управителните съвети на медиите.

Проектът позволява на генералните директори да не работят със заварени предишни членове на управителни съвети. В настоящия Закон за радиото и телевизията, ако един генерален директор напусне предсрочно поста, мандатът на Управителния съвет, който той е назначил, не се прекратява.

Проектът предвижда също, че до месец от приемането на закона генералните директори трябва да предложат на Съвета за еректронните медии (СЕМ) новите управителни органи.

Вместо субсидия, БНТ и БНР ще получават трансфер от държавния бюджет.

Предвижда се и нов модел на финансиране на БНТ и БНР. Вместо субсидия те ще получават трансфер от държавния бюджет, който се определя ежегодно за компенсиране на нетните им разходи от осъществяваните медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия и издадената лицензия. До момента финансирането се извършваше на “час програма”.

Генералният директор на БНР Андон Балтаков коментира пред радиото, че очаква проектът да бъде одобрен.

"След което ще кажем на Съвета за електронни медии, който ще бъде администратор, аргументирано и с анализи – за да създаваме тази програма, за да изпълняваме обществената си функция, за да създаваме култура, за да създаваме дигитално съдържание, за да поддържаме сградите, на нас ни трябват толкова пари", каза той.

Свободна Европа потърси и генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, но телефонът му беше изключен.

Защо точно сега?

Текстовете се пишат от миналата година, а непосредствено преди внасянето на част от тях генералният директор на БНР Андон Балтаков заплаши, че ще подаде оставка. Той твърдеше, че от проекта е отпаднала възможността той да смени състава на Управителния съвет на радиото. Това стана през септември 2020 г.

Балтаков наследи управителния съвет от предишния директор Светослав Костов, който беше уволнен от Съвета за електронни медии (СЕМ) заради свалянето от ефир на журналистката Силвия Великова и спирането на сигнала на програма “Хоризност”. СЕМ прекрати договора му, но назначеният от него Управителен съвет остана.

Тогава Балтаков и БНР настояваха мандатите на генералните директори да се увеличат от 3 на 5 години. Проектът беше оттеглен за доработване, а Балтаков оттегли оставката си.

Така стигаме до предпоследната седмица на парламента, когато окончателният вариант на проекта беше внесен от Министерския съвет.

Добър модел и "недобра практика"

Потърсена за коментар, медийният експерт и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Жана Попова каза, че вижда формален проблем във времето на внасяне на проекта.

“Предлагането на увеличаване на мандатите на генералните директори на обществените медии непосредтсвено преди избори не е добра практика”, коментира тя пред Своборна Европа.

Начинът на финансиране, предлаган в измененията обаче според нея е добър.

“Финансирането досега чрез държавния бюджет и на принципа "плащане за час програма" не е работещо. Защото има разлика какви предавания се правят и те не струват еднакво като разходи, както и има значение какви интереси на различни групи или общности в обществото защитават тези предавания”, допълни тя.

По думите ѝ предложенията на правителството са опит да се промени контролът върху това за какъв вид предавания колко средства изразходват обществените радио и телевизия.

Попова акцентира върху това, че в проекта е предвидена предварителна оценка - съдържателен и финансов контрол - при заявяването на определени предавания, за да се обосноват не само разходите, но най-вече как се изпълнява обществената мисия. Предвиден е и контрол след излъчването на предаванията - отново съдържателен и финансов.

“Особено важно е да проследим какво ще се случи с правата за излъчване и предаване на спортни прояви, тъй като БНТ и БНР имат особени задължения по отношение на аудиторията, а все повече БНТ отстъпва тази част от мисията си на търговските оператори. На този фон пък достъпът на аудиторията до значими европейски и световни спортни събития е основна част от обществената функция на медиите ни”, каза Попова.

Facebook форум

Най-ново видео

Селото, което се казва Мътен континент
please wait

No media source currently available

0:00 0:05:12 0:00
XS
SM
MD
LG