Връзки за достъпност

Извънредни новини

"За да спасят кожата пред САЩ и ЕС". Бойко Ноев и Момчил Методиев за руските шпиони и системата за сигурност


Бойко Ноев

Българските власти се опитват да спасят кожата пред Брюксел и Вашингтон с историята за българите, шпионирали за Русия. Това каза в студиото на Свободна Европа бившият военен министър и бивш посланик в НАТО Бойко Ноев. Той каза, че едноличното управление на премиера Борисов е нанесло щети на общата евроатлантическа сигурност и сега се опитва да се представи като стоящо от „правилната страна на барикадата“, където всъщност не стои.

Днешната история с шпионажа напомня времената на Студената война, но илюстрира и факта, че системата за сигурност изглежда днес не работи, щом уличените в шпионаж са могли да получат достъп до класифицирана информация, твърди историкът Момчил Методиев, който от 20 години изследва професионално историята на Държавна сигурност.

Ноев и Методиев коментираха информация, поднесена от прокуратурата в края на миналата седмица, която впоследствие беше допълвана.

Първо бяха арестувани шестима българи, предавали класифицирана информация на Русия, а само два дни по-късно двама руски дипломати бяха изгонени от България, защото също са извършвали шпионска дейност. И Ноев, и Методиев, оцениха действията на уличените български граждани като предателство, а усилията те да бъдат заловени – като нещо, което не бива да се омаловажава.

Според Ноев обаче българските власти демонстрират противоречие – от една страна залавят руски шпиони, но от друга именно управлението на Борисов е проводник на руските стратегически интереси и си затваря очите пред отравянето с Новичок на трима български граждани през 2015 г., и то на българска територия.

Ето пълния текст на интервюто. В него са нанесени само стилистични редакции.

В интервю за националното радио нарекохте тези събития „театър“ и „срам за България“. Можете ли да обясните защо смятате така?

Бях казал, че от една страна това, което се случва показва [историята на] едно предателство. Не мога все още да го нарека шпионаж, тъй като не сме стигнали до същината и съдът не се е произнесъл. Но има достатъчно информация вече за това, че става дума за предателство.

Имате предвид, [че е предателство] заради постовете, които са заемали уличените?

... очевидно е, че както и да се извъртат, те са предоставяли информация на чужда държава, в случая – на Русия. Дали тази информация е била секретна и колко е била секретна, това е второстепенен въпрос. Те доброволно, срещу заплащане, са извършили това предателство. Мисля, че това е ясно.

А защо тогава казвате, че това е театър?

Защото върху това предателство актуалните държавни органи и хората, които ги олицетворяват – в случая главният прокурор, но и други, играят един театър – очевидно с техни къде политически, къде лични цели. И този театър отива до абсурда и до едни пошлости, които ние досега не сме виждали.

Само че главният прокурор нарече това „историческо събитие“. Колко тънък е ледът, по който се движим – от една страна гоним руски дипломати, от друга се обявяваме за приятел на Русия, от трета членуваме в ЕС и НАТО?

Главният прокурор за пореден път, за голямо съжаление, е в ролята на политик и литератор, вместо да изпълнява стриктно функциите си на главен прокурор и да следи за спазването на закона. Той не за пръв път влиза в политиката по този начин, което не е правилно.

Що се отнася до въпроса Ви колко е тънък ледът – аз не го виждам в тази плоскост. Очевидно е, че българските власти и българското правителство и Бойко Борисов лично – особено по време на последния си мандат – по стратегическите въпроси, изцяло, изцяло, защитаваше или провеждаше интересите на Русия в България. [Имам предвид] АЕЦ „Белене“, смачкването на българската оръжейна индустрия, и разбира се замитането всячески и потулването на терористичния акт в България срещу трима български граждани, известна като „Българския Новичок“. По всички тези въпроси премиерът и неговият антураж следват интересите на Русия, не на България.

Да, но премиерът размаха пръст през седмицата и каза „да спрат да ни шпионстват“.

Премиерът изплагиатства Вучич. Ако си спомняте, преди няколко месеца в Сърбия гръмна една шпионска афера. Сърбия е най-приятелска на Русия страна, [а там] заловиха руски оперативни работници и ги изгониха. И тогава Вучич, този най-добър приятел на Путин, с патетичен глас зададе въпроса: „Защо ни шпионирате?“ На мен думите на Борисов ми звучат по същия начин.

За вас изненада ли бяха тези думи на Борисов?

Това е също част от театъра. Това са едни артисти, които в търсене на индулгенции пред нашите европейски и евроатлантически съюзници, за щетите, които нанасят на общия интерес на сигурността и в частност на интересите на България, се опитват да спасят кожата, като разиграват такива такива водевили от миналата година с тези няколко изгонвания на второстепенни руски дипломати, с вербални приказки и атаки, със сценариите на главния прокурор, за съжаление, и сега с последния случай, който обсъждаме.

Съществуваа конспиративна теория, според която са хванали само дребни риби, докато истински едри шпиони продължават да плуват в морето. Съгласен ли сте?

Каквато и информация да са измъкнали тези предатели, тя не може да се сравни със значението на действията на нашето правителство за реализацията на руските стратегически интереси в България. И това не са само енергийните интереси и другите проекти, за които споменах в началото, а това е политиката на България в изпълнение или неизпълнение на съюзническите задължения в региона. Вие помните, че преди 2 години, когато България трябваше да вземе становище по сигурността в Черно море, [Борисов] заяви, че България няма да се включи във военните усилия, че България предпочита, и че Борисов лично предпочита, да вижда платноходки и яхти и надувни дюшеци и водни колела в Черно море. И туристи. Това нещо отекна много тежко в НАТО. Много тежко.

Само че хората просто чуват за разкрита голяма шпионска афера, виждат аплодисметни, а вие други неща разказвате.

Ние не трябва да омаловажаваме това, че тези предатели са заловени и че тяхната вредна дейност е прекратена. Това е важно. Това обаче не означава, че България си е решила проблема със сигурността и със службите си, които аз твърдя, че продължават да бъдат пробити.

Защо да са пробити?

Защото ги ръководи едноличният режим на Бойко Борисов. По Закона за националната сигурност в България трябва да действа Съвет по сигурността към министър-председателя. Такова нещо не съществува. Той еднолично [управлява] – както еднолично строи магистрали, както кара джипки и хвърля пари през прозореца, по същия начин този човек еднолично управлява и системата за национална сигурност. И затова се стига до този провал, защото дори да си гений, няма как да свършиш работата на държавните институции. А освен че не е гений, и освен че прокарва руските стратегически интереси, ние стигаме до това положение. Така че така наречените дежурни поздравления от нашите съюзници, това е една дипломатическа любезност, която е съвсем естествена и нормална, но тя не означава, че това е позитивна оценка за управлението на Борисов и за тези, срещу които народът въстана миналото лято.

Как оценявате отзвука вътре в страната след разгласяването на този шпионски скандал? Чухте ли коментар от президента, от партиите?

Не, аз до вчера проследих само коментар на [партията на Цветан Цветанов] „Републиканци за България“. Не искам да им правя предизборна реклама, но само тяхна позиция (като на партия) прочетох. На други партии позиция не видях, видях шегите на Борисов, но не на ГЕРБ. Що се отнася до президента, това, което аз казах и в което съм почти сигурен, е че президентът е изолиран от управление на процесите на управление на националната сигурност. Противозаконно при това. По силата на закона той има правото да получава цялата информация, пълната информация, която получава и премиерът и председателят на Народното събрание. Доколкото знам, той не получава въобще такава информация. Тоест президентът е изолиран...

Сигурен ли сте, че е така, или предполагате, че е така?

По памет мога да кажа, че президентът вече е поставял този въпрос. Но той може да бъде попитан. Така че ако президентът е бил изолиран от тази операция, то начинът, по който се опитват да го въвлекат сега в този дебат, за мен е съмнителен. Разбира се, президентът трябва да вземе отношение. Защото в края на краищата той е човек на пагона, той е бивш военен.

Вие директно обвинихте прокуратурата в изпълнение на театър и обяснихте защо смятате така...

... не, не съм обвинил. Аз дадох моята оценка...

Добре, оценка. Нашият зрител Боян пита следното: „Кой каква полза има от този театър на българската прокуратура, чий интерес обслужва Гешев?“

Ами той обслужва първо своя собствен интерес, тъй като Гешев е известен в евроатлантическото пространство като човек, свързан с... как да го нарека... с „дълбоката държава“. Като човек на Пеевски. Това е известно. И доколкото знам ние в близко време можем да очакваме нови интересни действия по отношение на този гражданин – Пеевски. Известни са зависимостите между Гешев и Борисов. Те не са за първи път. Когато започнаха протестите на хората през лятото, Гешев заяви публично – не цитирам дословно – че атаките срещу Борисов са атаки срещу прокуратурата. Как при това положение да очакваме Гешев да разследва чекмеджетата, пачките, кюлчетата, „Мата Хари“, за която всички знаят, че някой я знае коя е. Как да очакваме да се разследва Новичок в България? Моето обяснение е, че тези хора – и Гешев, и Борисов – се опитват да се покажат пред нашите западни партньори, че те седят от правилната страна на барикадата. Но те не седят от правилната страна на барикадата. Тоест, това, че са заловили тези предатели, съвсем не означава, че са от правилната страна на барикадата. Ето това е моят отговор. И между другото, тяхното желание да се представят добре пред Вашингтон и Брюксел, особено се засили, в което аз виждам и страх, от страна на двамата сенатори – Менендес и Риш...

... което тук нарекоха лично мнение...

... те го нарекоха, само че всички го опровергаха, включително Сената [на САЩ]. Така че акцентът, който поставя американския Сенат, и впоследствие държавният секретар Блинкен в слушанията си в Комисията по външна политика на долната камара, акцентът, който администрацията на Байдън ще постави за корупцията в държавите партньори на САЩ, особено в Централна и Източна Европа, това е Дамоклев меч срещу хора като тези, за които говорим, и които са главните виновници за това България да бъде сред първите страни, а може би първата, по корупция в Европа.

Но сак хората да се ориентират в това обяснение, което вие дадохте, когато те вечер си пускат телевизора, виждат разкрита шпионска група, виждат строеж на магистрала и други подобни неща. Как да четат между редовете, за да виждат това, което вие виждате?

Ами вижте, много трудно е да накарате всички хора да повярват в това, което се счита за истина. Няма как. Има хора, които обичат „мускула на Борисов“ и каквото и да му говориш, той ще си е „неговият човек“.

Няколко пъти споменахте българския Новичок. Каква е връзката с шпионския скандал?

Нека да кажа две неща. Обвиняват ме, че често говоря по тази тема. Аз говоря, защото съм свидетел по разследването. А съм свидетел, защото по стечение на обстоятелствата бях [на място], когато те умираха в болницата. Оттогава съм се зарекъл и съм се посветил на това нещата да бъдат доведени до един край. И ще го направя.

А как?

Това, което трябва да знаят зрителите, е какво е общото между [отравянето с Новичок в България] и сегашния случай [с шпионите]. Първо, не става дума за Гебрев. Това е терористичен акт срещу трима български граждани с използване на бойно отровно вещество през 2015 г. Тогава [Гебрев] прави първите стъпки за придобиване на завода „Дунарит“ от срутената КТБ и се случва това отравяне. Някои казват, че това е случайност. Тогава не се знае, че това е Новичок. Минават няколко години, следствието е прекратено. Но се случва [отравянето с Новичок на двойния агент Сергей] Скрипал във Великобритания. И тогава се установява, че хората, които са участвали или присъствали при отравянето на Скрипал, са били тук. Те са снимани с камери. Досега следствието – не поради активността на нашите власти, а поради външния натиск от [разследващия сайт] Белингкат, Ню Йорк таймс и други разследващи групи в чужбина – нашата прокуратура беше принудена да възобнови това разследване и да признае фактите такива, каквито са. Фактите са, че трима руски граждани, доказани сътрудници на руското Военно разузнаване (ГРУ), са имали пряко отношение към покушението срещу трима български граждани. Срещу тях българската прокуратура е повдигнала официални обвинения. Те се издирват. В същото време, когато целият свят говори за Навални, България го подкрепя, а когато целият свят говори за Скрипал, никой не говори за тримата отровени с Новичок български граждани. Защо? Защото Борисов мълчи. Защото Гешев мълчи. Защо мълчат Гешев и Борисов на този фон?

Какво е Вашето обяснение?

Защото следите от разследването водят към най-високите ешелони на властта в България.

Но това са Ваши предположения.

Да, това са обосновани предположения и те не са само мои. Аз ги правя на базата на многобройни разкрития на международни разследващи групи. Аз не си говоря тук измишльотини. Това са [изводи], подкрепени с факти. Срещу тези факти няма опровержения. Факт е, че Борисов мълчи. Борисов не е поискал помощта на нашите западни партньори. България не е поискала експерти. Отказала е експертизата на Организацията за химическите оръжия. Прикриването на този случай отново показва, че мотивите и поръчителите са в България. Това се подсилва от факта, че цялата държавна машина под ръководството на Бойко Борисов оказва репресия върху тази част от българската индустрия.

Момчил Методиев
Момчил Методиев

Историкът Момчил Методиев сигурно може да ни върне и по-назад във времето, за да обхванем още по-широко този въпрос, свързан с новините за шпионите. Шпионските истории, с които се занимаваме в момента, напомнят ли ви по някакъв начин на Студената война?

Момчил Методиев: Разбира се, че напомнят. Естествено, технологичното ниво на разузнаването е много по-различно, но общо взето практиката е една и съща. Аз съм напълно съгласен, че това, което беше изнесено, беше много сериозно и ми изглежда като предателство, напълно съм съгласен с тази квалификация. Но ако правим паралел със Студената война, ще видим, че част от проблема е героизирането на българските служби за сигурност от времето на комунизма. Въпреки всички битки, които се водиха за отваряне на досиетата, въпреки битките на Комисията по досиетата да вземе тази информация, знаем, че тъкмо служба „Военна информация“ тогава беше институцията, която най-трудно предаде своите документи. Имам предвид, че военното разузнаване от времето на Студената война съществува само и единствено като рамо на съветското разузнаване. Това са два скачени съда. Мога да цитирам много примери, от които се вижда, че при всяка по-важна операция, която българите започват да правят, когато тя стане истински важна, съответният агент я прехвърля за ръководство на съветската страна. Примерът, който вече е учебникарски, е разпространението на дезинформация, че вирусът на СПИН е изкуствено създаден в американска лаборатория. Това е особено важно в контекста на настоящата пандемия. [Разпространяването на дезинформация за СПИН] е класическа конспиративна теория, която е активно мероприятие. То е инициирано от съветските служби и след това е развито с участието на българските.

Като казвам „героизиране на службите“, да си спомним убийството на Георги Марков. Олег Калугин съобщава как е дошла [в България] отровата, как е била доставена. Хем знаем за престъпленията, които са извършени включително и от български разузнавачи, хем никога не се стигна до осмисляне на тези престъпления. За мен това е много сериозен проблем. Друго, което сме изследвали с колегата Мария Дерменджиева много подробно, е начинът, по който са рекрутирани българските разузнавачи. Ние сме разглеждали биографиите на много от тях и видяхме как са се правели препоръките за тях, как са се набирали тези кадри. Тогава стигнахме до извода, че през комунизма всъщност системата на българското разузнаване е антимеритократична. Тоест прогресът в разузнаването не е въз основа на качества, а въз основа на лоялност. И заради това изискване за лоялност назначенията вътре стават или по линия на семейни познанства, или да кажем с връзки, ако го кажем най-широко.

Това е, което ме притеснява повече, е че този скандал задава големия въпрос до каква степен съвременните български служби за сигурност са успели да преодолеят това наследство на комунизма.

Как си отговаряте на този въпрос?

Колкото и да искам, не мога да си отговоря позитивно на този въпрос. Трудно намирам позитивния отговор. [В сегашния шпионски скандал] има проблем с допуска до класифицирана информация. Всички тези хора са имали допуск до класифицирана информация. От това, което виждаме, изглежда, че цялата тази система не работи. Можем да се надяваме, че тя не е проработила по отношение на тези [днешни] конкретни случаи – шест, седем, колкото са – но вредата, която е нанесена на България от конкретния случай, тъй като България има вече допуск до документите на НАТО, това са много сериозни класифицирани данни. Без да съм специалист по съвременното състояние [на българските служби], тази вреда е нужно да се излекува.

Бойко Ноев: Аз съм пристрастен към темата, която повдига Момчил Методиев, понеже съм на 67 години и съм живял в „другия свят“. Не съм имал връзка тогава с тези служби, но съм имал наблюдения. Не всичко е черно и бяло. Факт е, че те са били до голяма степен под влиянието на съветските служби. По това няма никакво съмнение. Но по отношение на балканската политика, в съседните страни, България е провеждала операции, сред които много са били независими и не са били съгласувани с Москва. Тоест в региона България е имала свои интереси, които не обезателно са съвпадали с интересите на Русия. Затова и пълното зачеркване на едно минало понякога е несправедливо по отношение на едни хора, които действително са си давали живота, особено в Турция, Гърция, Сърбия, това, което днес е Македония и т.н. Що се отнася до героизирането на службите – напълно съм съгласен. Ако се върнем в днешно време ще видим Гешев, който героизира службите, [казва] как те вече били реформирани за 30 години, как те били върхът и разкрили. Значи аз първо имам голямо съмнение дали те сами са разкрили. Имам убеждението, че това е станало по сигнал отвън. Второ, не може да се героизира ДАНС – един инструмент на едноличната власт на Борисов. Това е една служба, която следва да бъде закрита и пререформирана, преформатирана. Раковото образувание на корупцията и мафията в България е навлязло до такава степен в службите ни и в частност в ДАНС, че ще бъдат необходими много сериозни мерки. Това има отношение към шпионажа. Защото когато една служба е морално разядена и неефективна, то такива явления нищо чудно да се повторят. Но искам да завърша с това – шпионажът не е патент на България. Аз си спомням, че докато бях посланик в НАТО именно френски офицер изнасяше на сърбите данни за целите на операциите на НАТО. Тоест шпионаж има навсякъде. Ние имаме право да шпионираме. И руснаците имат право да шпионират. Част от играта е да се залавят шпионите.

Зрителите ни питат и защо не говорим за американски шпиони.

Има и американски шпиони.

А защо не се говори за тях?

Не се говори, защото първо не ги хващат, и второ те вероятно не работят против интересите на България или работят по направления, които са от съвместен интерес. Не се говори и за заловени български шпиони в Америка. Вероятно защото задачите, които се изпълняват от нашите органи по света, са съвместими с интересите на нашите съюзници.

Ед Фен пита в нашия фейсбук канал защо не говорим за това, че сегашният министър на отбраната е бивш агент на Държавна сигурност. Георги Бебов пита дали би била същата реакцията, ако бяха заловени американски шпиони.

Няма да коментирам какъв е бил министърът на отбраната. Но ми направи силно впечатление изказването от събота на главния прокурор Гешев, който каза, че няма доверие на Военна полиция. Военна полиция е орган, който е на пряко подчинение на министъра на отбраната. Когато главният прокурор каже, че той няма доверие на орган на министъра на отбраната, в България има много сериозен проблем. По същество това означава, че главният прокурор прави вот на недоверие на министъра на отбраната. За мен това е прочитът.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG