Връзки за достъпност

Извънредни новини

Ваксините: как България поиска точно това, от което сама се е отказала


Премиерът Бойко Борисов във Виена

Доскоро управляващите в България уверяваха, че държавата е поръчала достатъчно ваксини срещу COVID-19. Властите защитиха многократно стратегията си и не признаха грешка в нея, въпреки че страната продължава да е последна в Европейския съюз по темп на ваксинация.

Преди десетина дни обаче се оказа, че проблем има. И България се нареди сред шест европейски държави, които изразиха недоволство от разпределението на ваксините в ЕС и поискаха Брюксел да поправи нещата. Премиерът Бойко Борисов поиска повече справедливост и дори заговори за „подхода на Орбан“, който поръча ваксини извън общите договори на ЕС - от Русия и Китай.

Накрая излезе, че България иска точно това, от което се е отказала. А именно – разпределение на поръчаните от ЕС ваксини по квоти, съответстващи на населението на държавите.

Това беше първоначалната стратегия на Брюксел. Някои държави обаче се отказаха от част от ваксините, които им се полагаха и България беше една от тях. Други държави поискаха да купят свободните количества и българските власти не смятаха това за проблем. Поне докато не се оказа, че фирмите, от които България е поръчала най-много ваксини, не могат да доставят и половината обещани количества, или въобще не са готови с препарата си.

Тогава София се нареди сред европейските столици, които хвърлиха вината за липсата на достатъчно ваксини на Брюксел и поискаха повече „справедливост“ и „солидарност“. Въпреки че сами са решили да се откажат от полагащите им се по квотите ваксини и сами са избрали от кои производители да поръчат повече дози и от кои – по-малко.

Защо е недоволна Австрия

Всичко започна в средата на март, когато канцлерът на Австрия Себастиан Курц критикува разпределението на ваксините в ЕС. Той каза на пресконференция на 12 март, че поръчаните от ЕС дози не се разпределят равномерно между държавите съобразно населението им и затова някои държави изостават с ваксинирането. Като пример той посочи, че Малта ще получи „три пъти повече дози ваксини спрямо населението си до края на юни в сравнение с България“.

Курц обвини някои държави от ЕС, без да ги назовава, че задкулисно са договаряли получаването на повече ваксини, отколкото им се полага.

От самото начало на инициативата на Себастиан Курц не се гледа еднозначно в Австрия. Тя идва на фона на спад в доверието в управляващата коалиция и корупционен скандал, в който е замесен министър от правителството на Курц. Критиките му към разпределението на ваксините в ЕС бяха посрещнати скептично от опозицията.

Когато Себастиан Курц сочи с пръст другите, обикновено той самият е объркал нещо.
Опозицията в Австрия

„Когато Себастиан Курц сочи с пръст другите, обикновено той самият е объркал нещо“, казаха от Австрийската социалдемократическа партия.

Австрия е по средата в Европа по темп на ваксинация, но подобно на повечето европейски държави изостава значително от държави като Израел, Великобритания и САЩ. Виена обаче е сред най-тежко засегнатите от икономическата криза, предизвикана от пандемията.

„Моят извод е, че тази [атака срещу ЕК] е породена от много, много отбранителна позиция, която канцлерът и партията му заемат в страната си от седмици“, коментира пред Файненшъл таймс Томас Хофер, австрийски политически анализатор.

„Курц е много добър в това да улавя чувствата и настроенията сред електората и да извлича от тях най-доброто за себе си. Мисля, че това ще мине пред част от избирателите му. Всеки търси някой, когото да обвини.“

Как и България влезе в играта

Още в деня, когато Себастиан Курц за пръв път повдигна въпроса за разпределението на ваксините, пресцентърът на българското правителство съобщи, че премиерът Бойко Борисов е говорил по телефона с него и е изразил подкрепа за инициативата му. Борисов е казал, че според него ваксините трябва да се „доставят едновременно и да се разпределят пропорционално на база населението на страните членки.“

На 13 март информационните агенции съобщиха, че Австрия, България, Чехия, Латвия, Словения и Хърватия са изпратили писмо до Брюксел с настояване лидерите на страните от ЕС възможно най-скоро да обсъдят различията в разпределението на ваксините. В писмото се посочва че подписалите се държавни лидери са „открили“ през „последните дни“, че „доставките на дози от ваксините до отделните държави членки не се извършват на равна основа на базата на пропорционалното разпределение на база населението.“

Няколко дни по-късно лидерите на шестте държави от ЕС, недоволни от разпределението на ваксините, се срещнаха във Виена и настояха отново за повече справедливост. Лидерите им обещаха да повдигнат отново въпроса на срещата на върха на Европейския съюз, която започва в четвъртък.

Как се разпределят ваксините всъщност

Държавите от ЕС възложиха миналата година на Европейската комисия да преговаря от тяхно име с фирмите, разработващи ваксини, с цел всички европейски граждани да имат равнопоставен достъп до имунизация. Комисията договори цени и сключи договори за поръчки на ваксини за целия ЕС с шест производителя - Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca, Johnson and Johnson, CureVac и Sanofi - за общо 2,6 милиарда дози.

България е имала право да поръча над 40 милиона дози от всички шест ваксини.

Всяка държава имаше право да поръча от тези ваксини брой, пропорционален на броя на населението си. Така на България например се полагаха 1,55% от тези 2,6 милиарда дози, защото населението ѝ е 1,55% от общото население на ЕС. В съответствие с тази квота България е имала право да поръча над 40 милиона дози от всички шест ваксини. От съобщените от Министерството на здравеопазването за очакваните дози обаче е ясно, че държавата не е поръчала всички ваксини, на които има право.

Това е възможно, защото държавите от ЕС са решили да добавят към този предложен от Европейската комисия механизъм допълнителна „гъвкавост“, която им позволява да договорят помежду си различно разпределение на дозите, посочи многократно Еврокомисията.

„Съгласно тази система, ако държава членка реши да не използва пропорционално разпределените си дози, те се преразпределят между останалите заинтересовани държави членки“, написа институцията в изявление в отговор на писмото на шестте недоволни държави.

„Държавите членки използваха тази система, за да променят пропорционалното разпределение, предложено от Комисията, по всички шест споразумения за покупка [на ваксини]. От държавите членки ще зависи да се споразумеят, ако искат да се върнат към пропорционалното разпределение“, се посочва още в краткото съобщение.

Според данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията недоволните от разпределението на ваксините държави са действително сред тези, които са получили най-малко дози на 100 души население.

От достъпните данни за направените поръчки за някои от тях се вижда, че те не са изпълнили целите си квоти от всички производители. Чехия например е поръчала 4 милиона дози от ваксината на Pfizer/BioNTech, а съобразно квотата ѝ на база население са ѝ са полагали около 10 милиона повече. От другите ваксини държавата е поръчала приблизително колкото България, въпреки че населението ѝ е по-голямо.

Какво е поръчала България

Съгласно квотата си от 1,55% България има право на над 40 милиона дози от поръчаните от ЕС 2,6 милиарда. Държавата обаче не е поръчала пълната си квота от нито една ваксина досега и планира да я изпълни само за ваксината на Sanofi, която все още не е завършила клиничните тестове и затова поръчките не са финализирани, сочат публичните данни за поръчките на здравното министерство.

От ваксината на Pfizer/BioNTech България е поръчала 3,9 млн. дози (0,65% от общата европейска поръчка), от ваксината на Moderna е поръчала 0,96 млн. дози (0,21%), от AstraZeneca е поръчала 4,5 млн. дози (1,13%), от еднодозовата ваксина на Johnson&Johnson е поръчала 2 млн. дози (0,5%), а от CureVac1 млн. дози (0,25%). Поръчката от Sanofi се предвижда да е за 4,65 млн. дози.

Тези ваксини ще стигнат за ваксинирането на 9,5 милиона души – повече от 7-милионното население на България. Проблемът е, че ваксината на Sanofi, от която България планира да поръча най-много дози, не се очаква да бъде на пазара преди края на 2021 г. Другата ваксина, от която държавата е поръчала много дози – AstraZeneca, обяви, че ще достави по-малко от половината обещани за ЕС дози през първата половина на годината.

Здравните власти се опитаха да компенсират като поръчат допълнителни количества от ваксините на Pfizer/BioNTech и на Moderna, но тези поръчки бяха направени по-късно и се очаква да пристигнат по-късно.

Така България остана на дъното в ЕС по темп на ваксиниране и причината за това е в решението на българските власти колко ваксини от кои производители да заявят, а не в разпределението, направено от Брюксел.

Българските здравни власти избягват да коментират публично темата с поръчаните ваксини, но не отричат, че са се възползвали от схемата за преразпределение. В отговори до Свободна Европа от януари българското здравно министерство посочи, че „на държавите членки бе дадена възможността за адаптиране на количествата съобразно нагласите на населението за ваксиниране, на база опита от другите ваксинационни дейности“, и потвърди, че на тази база държавата е заявила количества.

В интервю за Свободна Европа здравният министър Костадин Ангелов каза, че поръчката е направена на база броя на населението и нагласите за ваксинация в България.

„Тези пари са пари на българския данъкоплатец. И тогава, когато аз поръчам 36 млн. дози, Вие ще ме попитате, и ще бъдете абсолютно права, знам ли колко хора ще се ваксинират.“

Свободна Европа попита пресцентъра на правителството дали премиерът Бойко Борисов наистина не е информиран за заявените количества ваксини, както се твърди в писмото на лидерите на шестте държави. Попитахме и дали България ще настоява за връщане към пропорционалното разпределение на дозите и дали има данни, че някои държави от ЕС задкулисно са се договорили да получат повече ваксини, отколкото им се полагат. Отговор до момента не е получен.

Facebook форум

Най-ново видео

Киното "Едем", което не е затваряло врати от 122 години
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:04 0:00
XS
SM
MD
LG