Връзки за достъпност

Извънредни новини

Дрънкане на оръжие напролет. Защо Русия трупа войски по границата с Украйна


Само от юли 2020 г. насам 45 украински войници са убити, а други близо 320 са ранени в Източна Украйна

Конвои от влакове с руско тежко въоръжение, които превозват оборудване от Сибир към границата с Украйна. Такива кадри се появиха в социалните мрежи.

Мостът на Керченския пролив, който е единствената връзка между територията на Русия и окупирания полуостров Крим, за кратко е затворен – очевидно, за да преминат военните.

Отново се стреля около линията, която разделя украинската армия от подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна. Войнстващ език по руската държавна телевизия.

Да не би „студената война“ между Украйна и Русия да се превръща в „гореща“?

Докато все повече хора използват думата „война“, ето отговорите на шест въпроса, които обясняват какво се случва и какво ще се случва в района:

Започнала ли е войната?

Да. Конфликтът в източноукраинския регион Донбас започна точно преди 7 години и, въпреки редовните споразумуния за прекратяване на огъня, никога не е спирал. Повече от 13 хиляди души загинаха в този конфликт от април 2014 г. до днес, показват данни на ООН. Над 1 милион души са избягали от родните си места.

Последното голямо сражение се случи през януари 2017 г. в град Авдеевка, но и след това редовно има стрелби със снайпери и минохвъргачки.

Само от юли 2020 г. насам 45 украински войници са убити, а други близо 320 са ранени.

Само от юли 2020 г. насам 45 украински войници са убити, а други близо 320 са ранени, съобщи Министерството на отбраната в Киев преди месец.

От края на март се наблюдава засилено движение на руски войски в близост до границата с Украйна и в Крим, който Русия превзе през март 2014 г.

Всичко това вече предизвиква притеснения на Запад.

За какво е цялото това оборудване?

В последните две седмици се появиха доста снимки, видео и друга информация, която показва сериозно движение на руски въоръжени части покрай границата с Украйна и в Крим.
Изследователи се опитват да локализират местата, на които са правени снимките, за да разгадаят намеренията на руското командване.

Най-разпространена е теорията, че това е просто демонстрация на сила, чиято цел е да унижи Киев и да изпрати към Запада посланието, че Русия планира да поддържа военно присъствие в района.

„Показността, с която тези войски се придвижват, говори, че Русия дрънка с оръжие, а не подготвя блицкриг“, коментира Максим Саморуков от московския Карнеги център.

Наблюдателите припомнят, че Русия и преди е прехвърляла голямо въоръжение за учения. В случая обаче не изглежда да е така.

Какво казва Русия?

Не много. Или поне нищо ясно. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отклони въпросите на журналисти за придвижването на войски. Той каза, че няма от какво да ги е страх и че предислоцирането на въоръжени части в рамките на Русия е изцяло вътрешен въпрос.

Когато става въпрос за Крим обаче, почти целият останал свят има различна гледна точка, защото не признава полуострова за част от Русия.

Командването на Южния военен окръг обяви, че провежда годишните прегледи на бойната готовност, които включват няколко десетки учения през април.

Руският министър на отбраната направи мъглата още по-гъста. Сергей Шойгу каза, че парашутната част в северозападния град Псков – 56-та бойна военновъздушна бригада, ще бъде реорганизирана и разположена в кримското пристанище Феодосия. Затварянето на моста над Керченския пролив е било част от тази операция.

Русия редовно провежда военни учения в района, но експерти напомнят, че този път става дума за много по-голямо раздвижване от обичайното.

На 6 април Шойгу обяви широкомащабни учения във всички военни окръзи в страната.

Какво става с примирието?

Често нарушаването примирие в Източна Украйна е договорено в Минските споразумения. Втората част от тези споразумения беше подписана през февруари 2015 г. от Украйна и Русия, както и подкрепяните от Москва сепаратисти, които контролират регионите Донецк и Луганск. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също е страна по споразумението.

Съществува и т.нар. Нормандски формат, в който влизат Русия, Украйна, Франция и Германия, които се опитват да сложат край на конфликта. Това не се случва заради руската финансова и военна помощ за въоръжените сепаратисти в Източна Украйна, както и споровете между Германия и Франция по въпроса докъде да стига конфронтацията с Русия.

Външното министерство в Берлин призова за въздържание и „двете страни“, въпреки че няма данни за движение на украински войници в района. Европейският съюз се изказа в подкрепа на Украйна.

Кремъл вероятно се опитва да каже ясно на Запада, че „колкото повече подкрепя на думи Украйна, толкова по-голям е рискът да бъде принуден да изпълни обещанията си“, коментира експертът по Русия Марк Галеоти.

Каква е позицията на САЩ?

Президентът на САЩ Джо Байдън е един от най-отявлените привърженици на Украйна още от избухването на войната през 2014 г.

Вашингтон наложи санкции на Русия след анексирането на Крим. Въпреки противоречивите си изказвания по темата, Доналд Тръмп запази тези санкции.

Администрацията на Байдън даде знак за по-твърда позиция – нито рестарт, нито ескалация.

„Поискахме от Русия обяснения за тези провокации, а на нашите партньори в Украйна препотвърдихме подкрепата си“, каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс.

Новата американска администрация вече наложи санкции на Москва и заради отравянето на опозиционера Алексей Навални. Вашингтон заплаши да отговори и за масираните кибер атаки срещу американски правителствени мрежи, за които обвинява руското разузнаване.

В първия си телефонен разговор с президента на Украйна Володимир Зеленски, Байдън обеща „непоколебима“ подкрепа.

САЩ предоставят на Украйна оръжие и обучение на въоръжените сили, включително противотанкови ракети.

Европейският съюз предоставя стотици милиони евро на Украйна, за да изгради функциониращи и некорумпирани институции. В същото време САЩ предоставят оръжие и обучение на въоръжените сили, включително противотанкови ракети, уреди за нощно виждане, радарни системи.

Пентагонът съобщи на 1 март поредната помощ в размер на 125 милиона долара.

Кремъл се противопоставя на идеята, че Украйна може някой ден да стане член на НАТО. Засега присъединяването към Алианса е далеч във времето, но това не спира президента Зеленски да говори за него.

„Ние сме решени да реформираме армията и отбранителния си сектор, но само реформи не могат да спрат Русия“, написа Зеленски в Туитър след разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

„НАТО е единственият начин за прекратяване на войната в Донбас“.

Каква е крайната цел на Русия?

Ако Кремъл има някаква цел освен големите военни учения и предислоцирането на една бригада, то тази цел със сигурност не е известна нито във Вашингтон, нито в Киев.

Можем да се ориентираме, ако погледнем как Русия се държи в другите тлеещи конфликти в задния си двор. Т.нар. „замразени конфликти“ съществуват на няколко места след разпадането на Съветския съюз, например в отцепилите се от Грузия Абхазия и Северна Осетия, както и в Транснистрия в Молдова.

И на трите места руските войски се разположиха и останаха под формата на мироопазващи сили, но без разрешение от ООН и ОССЕ. Резултатът е, че така те поддържат дестабилизацията, която устройва Москва.

В миналото беше обсъждано разполагането на мироопазващи сили под егидата на ОССЕ в Донбас. До решение обаче не се стигна заради спорните въпроси – дали такива сили да имат право да патрулират по границата между Украйна и Русия или пък ще действат само на украинска територия.

Много наблюдатели казват, че Русия едва ли ще рискува да поднови пълномащабна война или да превземе още територии от Украйна. Поне засега.

Бившият ръководител за Русия на Чатъм хаус Джеймс Шер предполага, че крайната цел на Москва е да разположи свои мироопазващи сили вътре в Украйна.

Facebook форум

Най-ново видео

Деца от България задават въпроси на астронавти
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:40 0:00
XS
SM
MD
LG