Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Без семейство М." Как Кока-Кола помогна на Узбекистан да превземе бизнеса на американци


Преди близо 20 години правителството на Узбекистан иззема от американски граждани контрола върху успешно предприятие за бутилиране на напитки. Разследване на Радио Свободна Европа разкри, че компанията Кока-Кола е била наясно, че това може и да не се случва съвсем законно и дори е съдействала на властите в Ташкент.

Това разкрива кореспонденция, документирана в имейли, бележки и други материали, някои от които никога не са били оповестявани публично. Новата информация би могла да повлияе на обявения от Узбекистан търг за продажбата на контрола над предприятието. Ташкент се надява това да бъде един от най-големите, най-доходоносните и най-известните инвестиционни търгове от години насам.

Предприятието за бутилиране на Кока-Кола, което се очаква да бъде оценено на десетки, ако не и на стотици милиони долари, контролира почти половината от пазара на безалкохолни напитки в страната с население 34 милиона души.

Продажбата на държавния дял не само ще донесе пари в държавната хазна, но и ще помогне на опитите на Узбекистан да замени репутацията си на корумпирана страна с имиджа на печеливш развиващ се пазар.

Разследването на Радио Свободна Европа открехва завесата за историята на компанията в Узбекистан, разкривайки подробности около борбата, продължаваща вече две десетилетия.

Кока-кола и дъщерята на президента

В Узбекистан историята на Кока-Кола започва само две години след разпадането на Съветския съюз.

През 1993 г. изцяло притежаваното дъщерно дружество на компанията за бутилиране и продажба на безалкохолни напитки, The Coca-Cola Export Corporation, се съгласява да инвестира в съвместно предприятие заедно с още две фирми.

Една от тях е държавната узбекска асоциация на хранително-вкусовата промишленост Узпишепром, а другата е Роз Трейдинг - дружество, регистрирано в офшорната зона Кайманови острови.

Роз Трейдинг е собственост на фамилията Максуди – узбекско-американско семейство, което се премества в САЩ още през 70-те. Бащата, Абдул Максуди, е успешен и влиятелен бизнесмен.

Един от синовете на Максуди се жени за по-голямата дъщеря на президента Ислам Каримов.

Две години преди създаването на съвместното предприятие един от синовете на Максуди, Мансур, се жени за Гулнара Каримова. Това е по-голямата от двете дъщери на Ислам Каримов - бившият президент на Узбекистан, управлявал страната с железен юмрук от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. до смъртта си през 2016 г.

Първоначално дяловете в предприятието са разделени поравно на три части. По-късно Роз Трейдинг увеличава дела си до 55%, а Кока-Кола - до 43%. Така държавната узбекска фирма остава само с 2% собственост.

Предприятието, наречено CCBU (Coca-Cola Bottlers Uzbekistan), се оказва успешно. Към 2000 г. годишните продажби на компанията надхвърлят 100 милиона долара и тя разполага с най-големия завод за бутилиране на напитки в Централна Азия.

През 2001 г. обаче отношенията между Мансур Максуди и Каримова се влошават. След поредица конфликти между съпрузите Каримова бяга от САЩ заедно с двете им деца и се връща в Ташкент, столицата на Узбекистан.

Няколко дни по-късно Максуди подава молба за развод в Ню Джърси, където живее семейството му, като твърди, че Каримова е отвлякла децата им.

"Да не допуснем Пепси"

Агенцията за вътрешна сигурност на Узбекистан започва да преследва близки на бившия зет на президента. Сред тях са не само роднини на Максуди в Ташкент, но и работници в главния завод за бутилиране на Кока-Кола и служители в местния офис на семейната фирма. Работата в четирите производствени площадки на CCBU е спряна.

По-късно, през декември 2001 г., узбекските сили за сигурност задържат над 20 роднини на Максуди, живеещи в Ташкент и околностите му.

Тогава централата на компанията Кока-Кола в Съединените щати вече взима страна в конфликта. Президентът за Евразия и Близкия изток Ахмет Бозер се застъпва за узбекските власти. Основна цел за него е компанията да се сближи с правителството на Узбекистан и да не допусне влизането на Пепси на пазара.

Той изпраща имейл до висши ръководители в Кока-Кола, с който ги информира за нова структура на собствеността "без семейство М (което замества Максуди - б.р.)".

"Ще възстановим отношенията си с правителството... Това е възможност за нас да установим добри връзки с тях", пише в писмото.

"Ключов приоритет за нас е да не допуснем Пепси на пазара", казва Бозер в имейла от 24 декември 2001 г.

Узбекистанските съдилища издават поредица от решения, с които ликвидират акциите на Роз Трейдинг. Дружеството е обвинено в лошо управление, неправилно водене на счетоводство и несправедливо отношение към служителите.

Така делът на семейство Максуди от 55% преминава в ръцете на държавната фирма, която вече държи 57 на сто от собствеността.

“С желание да угоди на г-жа Каримова”

През следващите години външни наблюдатели вече предполагат, че дъщерята на тогавашния президент е замесена в закриването, а по-късно и в поглъщането на предприятието на Кока-Кола. Степента на нейното участие обаче става ясна едва години по-късно.

През 2003 г. узбекското правителство уведомява Кока-Кола, че държавният дял в CCBU ще бъде приватизиран и предаден на друго съвместно предприятие, наречено Музимпекс, дъщерно предприятие на компанията Зеромакс.

В съдебни документи от дела, водени от Максуди години по-късно, става ясно, че Каримова е създала дружество в Обединените арабски емирства, което през 2002 г. и 2003 г. е получило договори на стойност 1,75 милиона щатски долара за доставка на суровини за CCBU.

Фирмата се казва Реви Холдингс. Човекът, участвал основно в създаването на това дружество, е Фарход Иногамбаев.

Иногамбаев казва, че е бил принуден от Каримова да състави фалшиви документи.

През 2007 г. в писмено изявление към съдебно дело Иногамбаев казва, че е бил принуден от Каримова да състави фалшиви документи за данъчни измами и корупция срещу Максуди. Игомбаев твърди, че дъщерята на президента е заплашвала роднините му.

Тя "знаеше, че това превземане ще допринесе за изпълнението на мисията ѝ да унищожи Мансур Максуди, семейството му и бизнеса му. Второ, тя е била наясно с огромната финансова стойност на бизнеса на CCBU и неговите съоръжения", казва Иногамбаев в писмените показания.

По-късно Иногамбаев бяга от Узбекистан с помощта на Максуди и получава политическо убежище в САЩ. Иногамбаев отказа да коментира, когато Радио Свободна Европа се свърза с него.

По-късно същата година Музимпекс официално придобива от правителството мажоритарния дял, който преди това е принадлежал на Роз Трейдинг, за 14,1 млн. долара.

Краят на Каримова

До 2007 г. напрежението между Максуди от една страна и Каримова и узбекското правителство от друга прераства в окопна война. Четири години по-рано съдът в Ню Джърси присъжда на Мансур попечителство над двете им деца.

За Каримова е издадена международна заповед за арест заради бягството ѝ с децата в Узбекистан въпреки решението на съда. Това рязко ограничава възможността ѝ да пътува в чужбина.

Междувременно узбекското правителство отправя искане към световната полицейска организация Интерпол да арестува братята Максуди.

През 2008 г. Каримова и Максуди се споразумяват, в резултат на което няколко роднини на Максуди са освободени от узбекския държавен арест в замяна на прекратяване на съдебното производство в САЩ.

От 2010 г. нататък узбекските власти вземат редица решения срещу Каримова. Правителството предприема мерки за закриване на Зеромакс, а компанията е принудена да обяви фалит.

Междувременно през 2012 г. се разкрива, че Каримова е получавала подкупи от международни телекомуникационни компании, които са искали достъп до узбекския пазар.

През 2013 г. узбекските власти конфискуват дяловете на Музимпекс в предприятието на Кока-Кола. Така държавата отново става мажоритарен собственик в бутилиращата компания.

Срещу Каримова са повдигнати обвинения за кражба, подкуп и "членство в организирана престъпна група".

На следващата година са повдигнати обвинения срещу Каримова за кражба, подкуп и "членство в организирана престъпна група", след което тя е задържана.

През 2016 г. излиза доклад на швейцарската федерална полиция, според който Зеромакс е част от конгломерат от компании, собственост на Каримова. През 2017 г. узбекските власти обявяват допълнителни обвинения срещу нея, включително за присвояване на държавно имущество.

След известен период на домашен арест Каримова внезапно е изпратена в женски затвор в Ташкент, където се смята, че се намира и до днес. Точното ѝ състояние не е известно, което показва непрозрачността на съдебната система в Узбекистан. Дъщеря ѝ се опитва да разгласи тежкото ѝ положение, като казва, че тя има здравословни проблеми.

Наследникът на Каримов на президентския пост - Шавкат Мирзийоев, започва поредица от реформи в опит да подобри влошения имидж на страната и да привлече чуждестранни инвестиции, за да модернизира икономиката.

През 2019 г. той подписва указ за продажба на търг на дялове в десетки държавни предприятия и имоти. През юни 2020 г. правителството съобщава, че ще продаде своя дял от 57,1 % в CCBU на търг.

Според изявлението на правителството предприятието е останало изключително доходоносно, като през 2020 г. е спечелило около 160 млн. долара (с 46% повече от предходната година).

През февруари 2021 г. вече са обявени финалистите, които се разглеждат от узбекското правителство. Сред имената са турското подразделение на Coca-Cola, както и датският бирен гигант Carlsberg.

Все още не е известно кога ще бъде обявен победителят.

Facebook форум

Най-ново видео

"Водна криза" в Турция
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:56 0:00
XS
SM
MD
LG