Връзки за достъпност

Извънредни новини

На крилете на „Пегас“. Какво знаем за шпионския софтуер, с който са следени журналисти


Снимката е илюстративна

Гледали сте го хиляди пъти и на големия, и на малкия екран. С помощта на специален софтуер агенти на тайните служби успяват да проникнат в личните телефони на терористи. Стигат до техните данни, установяват къде се намират, подслушват разговорите им и четат съобщенията им.

В неделя обаче стана ясно, че филмовият сценарий отдавна е влязъл и в реалния живот. И че правителствени служби от целия свят са подслушвали и следили не само терористи и опасни престъпници, а свои политически противници, правозащитници и критични журналисти.

Израелската компания NSO Group е продавала специализирания софтуер „Пегас“ (Pegasus) на поне 10 правителства, а те са го използвали, за да проникнат в телефоните на опозиционни политици и граждански активисти.

От момента, в който софтуерът започва да действа, телефонът на жертвата се превръща в инструмент за 24-часово следене. Поръчителите на наблюдението могат да следят нейното движение по GPS координати, да слушат телефонните разговори, да четат всички текстови съобщения и дори незабелязано да активират камерата и микрофона, така че да виждат и чуват обекта в реално време.

Междувременно стана ясно, че в списъка от потенциално следени лица фигурират и телефонните номера на 10 премиери, 3 президенти и един крал.

Разкритията предизвикаха международен скандал. Неправителствената организация „Репортери без граници“ вече обяви, че ще заведе дело срещу израелската компания. Френската прокуратура също съобщи, че е започнала разследване за шпионирането на френски журналисти.

А големият въпрос, който наднича зад целия обем от информация, е каква роля играе израелското правителство в шпионската афера. Но за това по-късно.

Какви са фактите дотук

Разкритията са резултат от мащабно съвместно разследване на френската журналистическа организация Forbidden Stories, Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP) и още 17 световни медии като Вашингтон пост, Льо Монд, Гардиън, Ди Цайт и Зюддойче Цайтунг.

Международният екип е стигнал до списък с повече от 50 000 телефонни номера. Това са номера, които клиентите на NSO Group са набелязвали като потенциални мишени от 2016 г. досега.

Не е установено обаче каква част от телефоните са били успешно заразени с програмата за следене, при каква част от тях е имало неуспешен опит за проникване и каква част са само планирани като потенциални цели.

В списъка от 50 000 номера също така липсват имената на притежателите им. Журналистическият екип обаче е успял да идентифицира няколко хиляди от тях. Сред тях има държавни лидери, министри, правозащитници, журналисти, дипломати, членове на няколко арабски кралски семейства.

Френският президент Еманюел Макрон, бившият премиер на Белгия и настоящ президент на Европейския съвет Шарл Мишел, мароканският крал Мохамед VI, както и държавните глави на общо 11 други страни попадат в списъка с телефонни номера. Тепърва предстои да се докаже дали проникването в телефоните им е било действително осъществено.

Според Гардиън Макрон, Мишел и Мохамед VI са включени като мишени за следене по поръчка на мароканските служби за сигурност. Смята се, че именно правителството на Мароко е един от клиентите на NSO Group.

Други 189 от идентифицираните номера са на журналисти, включително такива, работещи във водещи световни медии като Си Ен Ен, Ню Йорк таймс, Уолстрийт джърнъл, Асошиейтед прес, Ал Джазира. Сред следените журналисти има и такива на Радио Свободна Европа.

А страните, които са ползвали софтуера неправомерно, включват както демокрации, така и авторитарни режими, които доказано нарушават човешките права – Азербайджан, Бахрейн, Индия, Казахстан, Мексико, Мароко, ОАЕ, Руанда, Саудитска Арабия и Унгария. Изброените правителства или отрекоха да са използвали софтуера, или не отговориха на запитванията на международния журналистически екип.

Журналисти – следени, подслушвани, убивани

Колкото и абстрактно да звучат данните, няколко конкретни примера ясно разкриват мащаба и тревожния начин, по който е прилаган софтуерът „Пегас“.

Първият от тях е Азербайджан, където президентът Илхам Алиев управлява от близо 20 години, потискайки свободата на медиите и репресирайки опозицията. Според OCCRP режимът там е ползвал софтуера, за да следи стотици журналисти и граждански активисти.

Сред тях има и 5 бивши и настоящи репортери от азербайджанската служба на Радио Свободна Европа, включително Хадиджа Исмаилова, една от най-уважаваните журналистки в страната. От около 10 години Исмаилова е под прицела на държавния репресивен апарат заради разследванията си.

През 2012 службите поставиха скрита камера в апартамента ѝ, снимаха я, докато прави секс с приятеля си, и качиха видеата в интернет. Две години по-късно Исмаилова беше арестувана и осъдена по скалъпени обвинения.

Анализ на телефона ѝ показва, че от 2019 до май тази година тя е била обект на десетки атаки със софтуера „Пегас“.

„Възмутително е, че през 21 век толкова много правителства се опитват да възпрепятстват свободното изразяване и да пречат на журналистите да предоставят обективни новини и информация на своите съграждани“, каза президентът на Радио Свободна Европа Джейми Флай в понеделник. Той призовава азербайджанското правителство да спре да следи работещите в екипа на радиото и да прекрати тормоза над Исмаилова.

Друг показателен пример е случаят със саудитеца Джамал Хашоги. Хашоги беше убит през 2018 г. в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул.

Установено е, че телефонът на годеницата на Хашоги е бил заразен със софтуера „Пегас“ броени дни след смъртта на журналиста. Номерата на 2 турски официални лица, разследващи убийството му, също са били включени в списъка с потенциални обекти за наблюдение.

Шокиращ пример за съвпадение между преследването на критични журналисти и използването на израелския шпионски софтуер има и в Мексико. В списъка с 50 000 номера този на журналиста Сесилио Пинеда се появява два пъти. Само месец след като номерът му е бил вписан за втори път, Пинеда е застрелян.

Пегас – крилат кон или политически инструмент

Програмата, с която са били заразени хиляди телефони по целия свят, неслучайно носи името „Пегас“ – крилатия кон от гръцката митология. Шалев Хулио, един от създателите му и съосновател на компанията, описва софтуера като троянски кон, който „прелита по въздуха“, за да проникне в мобилните устройства на мишените.

Хулио обаче твърди, че софтуерът се ползва единствено и само за проследяване на терористи и други опасни престъпници. От фирмата определиха разкритията за дългогодишното следене на журналисти, политици и активисти като „фалшиви твърдения“.

Според официалната информация, представена от NSO Group, компанията продава софтуера си само на държави и държавни служби, като преди това подробно проверява репутацията на конкретната страна по отношение на спазването на човешките права.

Окончателното разрешение за експорт на продукта се дава от израелското военно министерство, което също извършва детайлна проверка на крайния клиент.

Според анализатори разкритията вероятно ще доведат до външен натиск върху Израел. Израелските лидери ще трябва да обяснят дали страната използва сделките за шпионския софтуер като политически инструмент и дали е разрешила продажбата му на авторитарни правителства.

На дневен ред стои и въпросът за достъпа на израелските служби за сигурност до данните, събирани от NSO Group. Според източници от американските тайни служби, цитирани от Уолстрийт джърнъл, властите в Израел действително имат „задкулисен“ достъп до информацията от софтуера „Пегас“.

По думите на Джон-Скот Рейлтън, изследовател в Университета в Торонто, сървърите, които използва фирмата, невинаги се намират в помещения на техните клиенти. „Това означава, че съществува възможност за достъп. И би било безумно израелците да не са се възползвали от този достъп.“

От NSO Group категорично отричат тази теза.

Facebook форум

Най-ново видео

"Тук е безопасно". Беларусите, които заживяха в Латвия
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:16 0:00
XS
SM
MD
LG