Връзки за достъпност

Извънредни новини

Рашков ще сезира прокуратурата за разгласяваните от нея записи от СРС


Служебният вътрешен министър Бойко Рашков беше поканен на изслушване в парламента заедно с правосъдния си колега Янаки Стоилов

Служебният вътрешен министър Бойко Рашков възнамерява да сезира прокурор „на определено ниво“ във връзка с двата случая, в които пресцентърът на държавното обвинение публикува на сайта си стенограми и аудио записи от използвани специални разузнавателни средства (СРС).

Това заяви самият той по време на изслушването си на второто заседание на 46-тото Народно събрание заедно със служебния правосъден министър Янаки Стоилов. Двамата бяха поканени в пленарната зала по повод отхвърленото преди ден от мнозинството на Висшия съдебен съвет (ВСС) предложение на Стоилов за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев.

Искането на правосъдния министър беше внесено преди седмица в съвета, след като той получи сигнал от Рашков. В него той беше обобщил няколко случая, в които според него прокуратурата под ръководството на Гешев е извършила нарушения на закона и е накърнила престижа на съдебната власт.

Два от основните примери в тази посока бяха споменатите от Рашков в парламента в петък записи от СРС, огласени от прокуратурата през миналата година. При единия ставаше въпрос за телефонен разговор с участието на президента Румен Радев, а при втория – с обвиняемия бизнесмен Васил Божков.

В края на януари 2020 г. пресцентърът на държавното обвинение разпространи записи от телефонен разговор на командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков с държавния глава, в който те обсъждат проверка на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за конфликт на интереси при назначаването на съпругата на Радев за пиар на ВВС през 2014 г.

Според главния прокурор Гешев в записа има данни за укриване на документи и затова той поиска тълкувателно решение на Конституционния съд (КС) за имунитета на президента и кога той може да бъде разследван. Половин година по-късно обаче КС потвърди, че имунитетът на държавния глава го пази от наказателно преследване.

Междувременно разпространените от прокуратурата материали провокираха критики към разследващите, че са нарушили Закона за СРС, тъй като той не предвижда възможност събрани с такива секретни способи данни да бъдат ползвани с друга цел, освен като доказателства в наказателно дело.

Разгласяването на СРС е криминализирано

По тази причина Рашков твърди, че пресцентърът на прокуратурата е извършил престъпление. Пред депутатите той подчерта, че разгласяването на подобни данни е криминализирано от Наказателния кодекс (НК), посочвайки член 145а.

Този текст предвижда, че „който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева“.

Когато това е извършено от „длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева“.

Тезата на Гешев пък е, че след като материалите, събрани със СРС, бъдат приобщени по дело като веществени доказателства с акт на прокурор, те вече могат да бъдат разгласявани по негова преценка.

Аз не съм разпореждал и нямам отношение за медийната политика [на прокуратурата].
Иван Гешев

Освен това главният прокурор заяви преди ден пред ВСС, че всъщност няма никакво отношение нито към медийната политика на държавното обвинение, нито към това какво съобщава и публикува на сайта на институцията неговият пресцентър.

„Аз не съм разпореждал и нямам отношение за медийната политика [на прокуратурата]. Българските прокурори, следователи взимат решения на база вътрешните си убеждения“, заяви Гешев пред членовете на съвета, декларирайки по този начин, че той не трябва да носи лична отговорност за действията на собствения му пресцентър и личната му говорителка Сийка Милева.

Недопустимо подслушване на президента

Службният вътрешен министър заяви още пред народните представители, че в случая с подслушването на президента има още няколко проблема, подчертавайки, че използването на СРС спрямо Радев е било недопустимо. Освен това според него записът е трябвало да бъде унищожен и запазването му също е нарушение на закона.

В тази връзка Рашков напомни, че СРС могат да се използват само за разкриване на тежки умишлени престъпления, които се наказват с над 5 години затвор. Видно от разпространените от прокуратурата материали, разговорът на Стойков и Радев е бил подслушан в рамките на досъдебно производство за престъпен сговор, по което са прилагани СРС спрямо командира на ВВС. За такова деяние НК предвижда до 6 години лишаване от свобода.

Гешев обаче публично заподозря президента в укриване на документи, посочвайки като уличаващо го доказателство именно записа от разговора му със Стойков, направен със СРС. За това престъпление НК предвижда само до 3 години затвор. Затова и Рашков подчерта, че записът е трябвало да бъде унищожен, а не публикуван на сайта на прокуратурата.

Министърът напомни и, че от януари 2020 г. досега държавното обвинение повече не е съобщавало информация за развоя на разследването, в рамките на което беше подслушан президентът. По думите му „никой не знае“ какво става с това производство в момента.

През юли 2020 г. прокуратурата публикува за втори път стенограми и аудио записи от използвани СРС. Този път ставаше въпрос за телефонни разговори между Васил Божков, журналиста Огнян Стефанов и бившия депутат от БСП Александър Паунов. От тях се разбираше, че Божков обсъжда бъдещия си тогава политически проект „Българско лято“, както и развоя на започналите тогава протести с искане за оставка на третия кабинет на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

„Публикации, предизвикали широк отзвук в страната и чужбина, не са свързани със законните цели на СРС, а са насочени към политическо компрометиране на президента и на гражданските протести срещу правителството на Бойко Борисов и срещу самия главен прокурор“, се казваше по този повод в предложението на Стоилов за уволнение на Гешев, което ВСС не пожела да разгледа по същество.

Бюрото за защита охранява само Гешев

Другият основен аргумент в сигнала на Рашков срещу главния прокурор беше влизането на прокурори и служители Бюрото за защита към Гешев в президенството миналия юли. Тогава бяха задържани съветниците на държавния глава Пламен Узунов и Илия Милушев, както и бизнесменът Пламен Бобоков. Впоследствие съдът обяви арестите им за незаконни.

По този повод самият Гешев преди ден цитира изказване на ръководителката на Специализираната прокуратура, че акцията в президенството не е представлявала „нахлуване“, а е била основана на две разрешения на Специализирания наказателен съд за претърсване и изземване в кабинетите на двамата задържани президентски съветници.

Главният прокурор заяви, че и в този случай той не може да носи никаква отговорност, защото не той е взимал решение за влизането на прокурори и служители на Бюрото за защита в президенството, макар че това бюро действа под неговото лично ръководство.

Рашков го определи в петък като „паравоенна структура“ и изнесе пред депутатите информация, според която през миналата година то не е охранявало нито едно застрашено лице. В миналото Бюрото за защита отговаряше за сигурността именно ключови свидетели по наказателни дела. След избора на Гешев за главен прокурор обаче, бюрото получи полицейски функции и на няколко пъти беше използвани в показни акции на прокуратурата като тази в президентството.

Досегаем е нашият главен прокурор юридически и, както видяхме вчера, недосегаем е нашият главен прокурор фактически.
Бойко Рашков

„Пита се в задачата кого охранява Бюрото за защита“, попита риторично служебният вътрешен министър, след което посочи, че то използва бюджета си от „9-10 млн. лв.“ единствено, за да пази главния прокурор. По думите на Рашков тази структура охранява денонощно Гешев, като екипите от служители, отговарящи за сигурността му, се сменят на всеки 8 часа.

„Досегаем е нашият главен прокурор юридически и, както видяхме вчера, недосегаем е нашият главен прокурор фактически“, обобщи ситуацията служебният вътрешен министър в отговор на въпрос от Николай Хаджигенов от „Изправи се, БГ! Ние Идваме!“.

ВСС не обсъди нещо, което обсъждаше 7 часа

Служебният правосъден министър фокусира своето изкване най-вече върху проведеното преди ден близо седемчасово заседание на Пленума на ВСС, в края на което мнозинството от членовете му гласуваха да не разгледат по същество предложението за уволнение на Гешев. По думите на Стоилов съдебните кадровици са отказали да обсъждат тема, която преди това са обсъждали в продължение на около седем часа. Финалното им решение той определи като „мизерно“.

Според него отказът на ВСС да обсъди искането за уволнение на Гешев е „опит щитът на защита на главния прокурор да се изнесе на много предна фаза, за да не може никой след мен да не повдигне този въпрос“.

Правосъдният министър отправи и критика към парламента, чиято квота в 25-членния съдебен съвет наброява 11 души. По думите му при последната смяна на състава на ВСС Народното събрание е могло да излъчи повече хора, които не са представители на магистратурата. В момента в съвета има само един адвокат – Боян Новански, но той е сред традиционните поддръжници на главния прокурор.

Стоилов предположи, че ако в кадровия орган на съдебната власт има повече членове, които не са професионално свързани с нея като съдии, прокурор и следователи, може би ще има по-добър „професионален и граждански контрол“ над дейността му.

Наред с това правосъдният министър предложи на депутатите да се възползват от правото си да поканят на изслушване Иван Гешев като преди това го задължат да им представи доклад по посочени от тях въпроси. По думите на Стоилов един от тях трябва да бъде дейността на Бюрото за защита. Той добави още, че следващата седмица ще представи на парламента модел как в България „да има необходимото специлиазирано правосъдие, но без специализирани съдилища и прокуратури“.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво промениха талибаните, след като взеха властта
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:37 0:00
XS
SM
MD
LG