Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Цялата верига на отговорност". Защо полицейското насилие остава ненаказано


Проблемът с полицейското насилие в България е дългогодишен и на него са посветени десетки решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург срещу страната. Властите обаче по традиция не изпълняват препоръките в тях и затова се стига до повтаряне на проблема. Така през последните дни обществото отново беше шокирано от брутални действия на униформените служители на МВР.

Кое е смущаващото в кадрите, запечатали как десетина полицаи влачат, бият, ритат и тъпчат заключени с белезници протестиращи, които не оказват съпротива?

Отговорът вероятно изглежда лесен за мнозина. Служителят на реда може да използва сила и помощни средства, когато сигурността му е застрашена или предотвратява престъпление, но не и след като заподозреният е неутрализиран.

По-сложният въпрос обаче е – защо полицейското насилие в България продължава да е системен проблем вече десетилетия наред? И отговорът му е пряко свързан с отговора на друг въпрос, който мнозина си задават от петък насам – прокуратурата и службите криели ли са шокиращите кадри от вечерта на 10 юли 2020 г.?

Само 1% от оплакванията стигат до съд

Общото между двата въпроса е, че те засягат ефективността на прокурорските разследвания за полицейско насилие. Встрани от мнението на не един и два европейски, а и български съдебни състава, както и на редица правозащитници, водещи подобни дела, статистиката по темата говори сама за себе си.

Полицейска бруталност. Кадрите, крити една година
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:22 0:00

Според данни от годишните доклади за дейността на прокуратурата, цитирани от Българския хелзинкски комитет (БХК), през 2018 г. държавното обвинение е водило 200 преписки за полицейско насилие. Работата по тях е довела до два обвинителни акта и повдигането на обвинения срещу четирима полицаи през същата година. През 2019 г. нещата не изглеждат особено различно – водени са 259 преписки за полицейско насилие, а обвинителните актове са три с повдигнати обвинения срещу деветима служители на МВР.

За 2020 г. все още няма статистически данни.

Липса на съдействие

След злополучната за някои протестиращи вечер на 10 юли 2020 г. в публичното пространство станаха известни няколко случая на пребити от униформени младежи, които подробно разказаха пред медиите какво им се е случило. Предоставиха и медицински свидетелства за нараняванията си.

Сред тях бяха Евгени Марчев и Димитър Педев. Първият се озова в „Пирогов“ с тежко комоцио, множество кръвонасядания и три припадъка, а вторият беше пребит, също отведен в „Пирогов“ и заключен с белезници за леглото си, тъй като беше обвинен в хулиганство. И двамата подадоха сигнали за полицейско насилие.

По производството за случая на Марчев защитата му настоява да получи достъп до кадрите от охранителна камера на Националната служба за охрана (НСО) на фасадата на Министерския съвет. Същите кадри, които бяха показани в петък в Народното събрание. От НСО обаче отказват такъв с мотива, че те могат да бъдат предоставени само на органи за защита на националната сигурност и органи на съдебната власт. През 2020 г. два състава на Софийския районен съд искат достъп до записите, но до януари 2021 г. записите все още не са им предоставени.

В случая с Педев Софийската районна прокуратура (СРП) отказва да образува разследване за полицейско насилие, приемайки, че той сам си е причинил констатираните след ареста му наранявания. Наблюдаващият прокурор категорично отказва и достъп до решената от него преписка. Тези два случая станаха публично известни, но не са единствените от 10 юли 2020 г. с подобна съдба.

Изненадващи обвинения

На този фон СРП мълчаливо игнорира всички медийни запитвания за развоя на преписките за полицейско насилие от миналогодишните протести в продължение на 13 месеца. И изведнъж предоставя такава информация два дни след показването на шокиращите кадри в парламента.

Първото съобщение беше оповестено в неделя и от него за първи път стана ясно, че четирима полицаи са били обвинени за нанасяне на леки телесни повреди на протестиращи. В съобщението обаче не се уточнява кога са били повдигнати тези обвинения – преди или след оповестяването на записите от охранителната камера на Министерския съвет.

Второто излезе в понеделник и в него се допълва, че въпросният запис се е намирал в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), защото там е трябвало да му бъде направена експертиза.

„Винаги когато са налице видео или друг вид записи от значение за разкриване на обективната истина по дадено наказателно производство, същите се приобщават и изследват експертно“, обясниха на професионален език от прокуратурата в опит да разсеят съмненията, че запист е бил скрит, а не просто изследван в СДВР.

Не обясниха обаче какъв е нормалният срок за извършване на подобно експертиза, особено когато кадрите са направени преди повече от 13 месеца. Не обясниха и защо този запис досега не беше огласен от прокуратурата, която неведнъж е прожектирала аудио и видео записи, при това не от охранителни камери, а от специални разузнавателни средства. Първите, за разлика от вторите, не са секретни.

"Незаконна" отчетност

Липсата на ясни отговори по тези въпроси и съмнения, които вече няколко дни занимават медиите и обществото, доведе и до това депутати от „Има такъв народ“, БСП, „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ да внесат предложение за изслушване на главния прокурор Иван Гешев. Те настояват в срок от 20 август той да им предостави доклад за работата на подчинената му прокуратура по разследването на полицейското насилие от 10 юли 2020 г.

Още преди предложението да бъде обсъдено в парламента Гешев побърза да отхвърли тази възможност като противоконституционна, незаконна и противоречаща на принципа за разделение на властите. Същия принцип, за който през 2019 г. заяви пред БНТ, че „не споделя“ по начина, по който го правели „десните екстремисти“.

Че главният прокурор дължи обяснение по случая, смята и президентът Румен Радев, който преди ден коментира новопоявилите се кадри с полицейско насилие по следния начин:

„Трябва да се установи цялата верига на отговорност – от извършителите, от насилниците, до администраторите и политиците, разпоредили или допуснали насилието. Или такива, прикрили насилието. Защото в този акт ние трябва да реагираме като демократично общество, което не бива да позволява по такъв грозен начин да се тъпчат конституционните права на българските граждани. [...] Необяснимо е и бездействието на прокуратурата по този казус.“

"Прокуратурата няма да направи разлика"

Дори и Гешев да бъде извикан в парламента и в крайна сметка да се яви пред депутатите, той надали ще им каже нещо много по-различно от това, което им каза по темата в рамките на предишните му две изслушвания в средата на октомври 2020 г. Тогава обаче той беше питан за сблъсъците между полиция и протестиращи на т.нар. Велико народно въстание на 2 септември 2020 г.

„Никоя полиция в Европа, никоя, няма да изтърпи това, което изтърпяха на 2 септември българските служители на МВР. Това не го твърдя аз, достатъчно е всеки да влезе във видео обмена и да види как процедират някои други служители на МВР. Така че аз ги поздравявам за това, че те перфектно защитиха български граждани да не пострадат. И защитиха българските институции. А за това, когато се констатират някакви доказателства за престъпления на служители от МВР, прокуратурата няма да направи разлика между тях и някои други и ще си свърши работата“, заяви на 15 октомври 2020 г. главният прокурор, подчертвайки, че това е неговият отговор за „така нареченото, както публично придоби думата, полицейско насилие“.

Така или иначе в МВР вече е ход проверка на начина, по който е протекла първата вътрешна проверка за полицейско насилие през миналия юли. Тя беше разпоредена от служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който беше извикан на изслушване в парламента. В този смисъл, дори и Гешев и прокуратурата да продължат да отказват отчетност за работата си по тези случаи, вътрешното министерство в момента очевидно не иска да го прави.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Първите частни предприемачи в Куба
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:00 0:00
XS
SM
MD
LG