Връзки за достъпност

Извънредни новини

Да опазиш правото от Унгария и Полша. Как точно да стане това?


Премиерите на Полша и Унгария Матеуш Моравецки и Виктор Орбан

Унгария и Полша от години се борят с Брюксел, но битката засега е без победител. След като многократно беше игнориран, ЕС реши по-сериозно да вразуми Будапеща и Варшава. Блокът въведе общ Европейски механизъм за върховенството на закона и обвърза спазването му с парите на Брюксел.

Парите вървят със закона

Новият и вероятно най-силен инструмент на Европейската комисия (ЕК) е Европейският механизъм за върховенство на закона, който е обвързан с бюджета за периода 2021-2027 в размер на 1.8 трилиона евро.

Преди година лидерите на страните от ЕС се разбраха за това, че финансирането на отделни държави членки може да се замразява, а в най-тежкия случай да се прекратява изобщо, ако е застрашено върховенството на закона, което може да засегне финансовите интереси на съюза.

Документът, който е подкрепен от Европейския парламент и много от държавите, допринасящи сериозно за бюджета като Дания, Нидерландия и Швеция, не е насочен конкретно към някого. Според анализатори обаче именно Полша и Унгария могат да се окажат потърпевши заради трупащите се обвинения, свързани с това, че лидерите им са използвали фондове за личното си забогатяване, докато в същото време са приемали закони, които противоречат на философията на ЕС.

Как и дали ще проработи това

Будапеща и Варшава бяха противници на това законодателство и правеха всичко, за да го провалят, променят или забавят. Самият фокус обаче е изключително ограничен, тъй като ЕК трябва да проверява само случаи, които „засягат или подлагат на сериозен риск доброто финансово управление на бюджета на ЕС или защитата на съюза по достатъчно директен начин“.

Това означава, че всъщност не се обхваща сериозна част от нарушенията като политиките на Унгария и Полша срещу ЛГБТ общността или казусите, свързани с мигранти. Фокусът по-скоро попада върху измамите, корупцията и конфликтите на интереси.

Има и други засечки. Ако ЕК отправи предложение за замразяване на европейско финансирани, квалифицирано мнозинство от държави членки трябва да се съгласи. Процесът може да бъде забавян от мнозинството по няколко месеца.

В Брюксел витае и страх, че останалите държави членки могат да спънат процеса чрез Европейския съвет, като поискат „формулиране на обща позиция“, ако държава, която е изправена пред наказание, поиска дискусия по темата. Тогава европейските лидери ще могат да се намесят като финални арбитри и да влязат в класическо закърпване на ситуацията при затворени врати.

Законовите битки срещу механизма

Когато Полша и Унгария заплашиха да блокират целия бюджет на ЕС заради механизма в края на декември 2020 г., беше постигнат компромис, че ЕК няма да го задейства преди Съдът на ЕС да се произнесе за неговата легитимност. Там го оспорват Будапеща и Варшава.

Въпреки че беше предвидено бързо разглеждане, изслушвания не са предвидени до октомври. Мнозина вярват, че финално решение няма да бъде взето преди парламентарните избори в Унгария през април 2022 г., въпреки че Европейският парламент се чуди дали да даде ЕК на съд заради забавянето на процеса.

Засягат ли се парите по Плана за възстановяване?

Харчовете по Плана за възстановяване, който представлява 750 млрд. евро от общо 1.8-те трилиона, трябва да бъдат защитени пред ЕК.

До днес одобрение имат 18 от всички 27 държави, а парите вече се изпращат. В това число обаче не влизат Унгария и Полша, а и България. Преговорите с Полша, която може да получи 24 млрд. евро само от грантове, са в застой.

Брюксел и Будапеща постигнаха съгласие финалната оценка по плана да бъде дадена до края на септември. Правителството на Виктор Орбан, към което могат да тръгнат 7.2 млрд. евро, пострада от спора около противоречивите поправки в закона за образованието, насочени срещу ЛГБТ общността.

Комисията обяви, че няма да обвързва темите една с друга, но тя все пак придума Унгария да приеме антикорупционна група. Тя включва представители на неправителствения сектор и ще разглежда въпроси като достъпа до публична информация и заздравяването на независимостта на съдебната система, а също ще въведе и информационна система, целяща да подобри контрола върху паричните потоци.

Спорове по закона срещу ЛГБТ

През юли ЕК започна наказателна процедура срещу Унгария както заради закона, така и заради задължителните предупреждения за ЛГБТ съдържание в детските книги. Същото се случи и с Полша с т.нар. „зони свободни от ЛГБТ“, които бяха въведени от общини в страната.

Двете страни имат два месеца да отговорят на правните аргументи на Брюксел, но най-вероятно казусът ще стигне до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Наказателните процедури се превърнаха в най-сигурния път към промяна, но те също така отнемат много време. До мнение може да не се стигне до края на годината, а да не говорим за присъда. Тази присъда пък може да бъде обжалвана.

За да избегнат многомилионните глоби, които идват за неспазване на финалните решения, Унгария и Полша, понякога само козметично, са се съгласявали да променят законите си под натиска на Брюксел.

Полша, която оспорва върховенството на съда

Полша беше тръгнала по път, който много наблюдатели смятаха, че ще доведе до “Полшекзит“. Но Варшава, както и Будапеща преди нея, накрая се отказа.

Наскоро ЕСПЧ осъди страната заради създадения през 2017 г. орган, който можеше да наказва съдиите в Полша. Една от причините за това решение е в това, че органът имаше правомощие да наказва съдиите, ако те се позовават именно на решения на ЕСПЧ.

Полският конституционен съд на свой ред отсъди, че прилагането на мерките, свързани с решението на ЕСПЧ са противоконституционни – решение, което постави под въпрос върховенството на съда на ЕС.

Европейската комисия постави краен срок на Полша да промени закона или да бъде наказана. Така че от Варшава биха отбой. Практическият лидер на страната Ярослав Качински прие, че наказателната институция ще работи по различен начин и поне засега успокои ситуацията.

Може ли да се загуби правото на глас в Съвета заради върховенството на правото?

На теория да. На практика нещата не стоят по същия начин, защото двете държави се подкрепят взаимно, а има и други страни членки, най-вече в Централна и Източна Европа, на които не им харесва да притискат останалите.

Т.нар. наказателна процедура по чл. 7, по която трябва да се установи „ясен риск за сериозно нарушение“ на ценностите на ЕС от страна членка, беше задействана срещу Полша през 2017 г. и срещу Унгария през 2018 г. През юни двете страни бяха изслушани от министрите на ЕС за пръв път след пандемията от COVID-19. Но остават въпросите за това какво следва, ако следва нещо изобщо.

Темата е твърде гореща, за да може цялата процедура да бъде просто прекратена. Освен това не е ясно дали има мнозинство от 4/5 сред държавите членки, които да потвърдят „ясния риск“. За най-тежкото наказание – лишаване от право на глас, е необходимо пълно единодушие.

Затова очаквайте тази работа да продължава да се точи.

Докладите за върховенството на закона

Точно преди да излезе в лятна ваканция, ЕК оцени ситуацията по отношение на съдебните системи, антикорупционните закони, свободата на медиите, проверките на правителството и финансовите баланси във всички 27 страни членки.

Тази процедура беше започната преди година, като тогава оценките за Унгария и Полша бяха много лоши. 12 месеца по-късно ситуацията е още по-зле. Сега страните членки ще обсъждат помежду си докладите. По азбучен ред на държавите Унгария ще бъде първа. Процедурата ще започне през есента, но никой не очаква нещо повече от разпалени дискусии.

Какво ще прави Кьовеши?

От 1 юни, най-накрая, работата си започна новата структура на ЕС, оглавявана от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Тя трябва да разследва финансовите измами, които засягат икономическия интерес на ЕС.

Тя извършва това чрез правомощията, дадени на делегираните европейски прокурори, които идват от 22 страни членки. Толкова са държавите, които засега участват в проекта. Дотук Унгария и Полша са сред петте страни, които отказаха участие.

Структурата все пак ще може да разследва престъпления в този квинтет от страни, но само след разрешението на националните правителства. Самата Кьовеши подписа споразумение с главния прокурор на Унгария Петер Плот, което позволява размяната на стратегическа информация и създава рамка за взаимодействие. Но тук отново изниква въпросът доколко подобно взаимодействие ще дава резултати.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво промениха талибаните, след като взеха властта
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:37 0:00
XS
SM
MD
LG