Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какво променя законът срещу ЛГБТ в Унгария и колко далеч е България от подобни идеи


Протестиращ в Будапеща държи снимка, изобразяваща Виктор Орбан, който вдига шал с цветовете на дъгата

Тази тема успя да се намести сред най-големите въпроси, като отношенията между Европейския съюз и Русия, както и опитите за справяне с последиците от COVID-19. Една законова поправка в Унгария предизвика гневни реакции в цяла Европа и многохилядни протести в Будапеща.

Става въпрос за приетите промени от унгарския парламент, които засягат и силно ограничават правата на ЛГБТ общността в страната. Този закон напомня на действията на Путин в Русия, които също ограничават правата на хомосексуалните хора.

На този фон, в последните месеци в България се наблюдават все повече действия от страна на организации и отделни лица, насочени срещу ЛГБТ общността.

Какво точно представляват приетите в Унгария промени, как на практика засягат общността и цялото общество и колко далеч е България от идеите за евентуално налагане на подобни ограничения? Отговорите са в следващите редове.

Законът не идва изведнъж

В първоначалната си версия законът целеше да повиши наказателната тежест в случаи на сексуални посегателства срещу малолетни, без да поставя никакъв акцент около хората с различна сексуална идентичност. Причина за това беше политически скандал от 2020 г., свързан с бившия посланик на Унгария в Перу, в чийто компютър бяха открити 20 хиляди снимки с порнографско съдържание с малолетни.

Наказанието му беше глоба от 1500 евро и условна присъда, което доведе до недоволство в обществото.

Партията на премиера Виктор Орбан, Фидес, веднага се възползва от скандала и обеща, че значително ще увеличи наказанията за нарушителите. Това предложение дори беше прието с консенсус между управляващите и опозицията на първо четене през май 2021 г., което е изключителна рядкост за унгарската политическа действителност.

Още преди това обаче Унгария беше тръгнала по този път с няколко стъпки. Такива са промяната в конституцията, забраняваща еднополовите бракове, от 2013 г.; забраната за университетите да извършват изследвания по темата за половете от 2018 г.; както и приетият през 2020 г. закон, с който беше забранена промяната на пола, с който човекът е бил записан при раждането си.

Каква точно е променено

Промените, довели до началото на протестната вълна и политическите сблъсъци, дойдоха в началото на юни. Преди окончателното гласуване на закона, от Фидес предложиха в него да влязат поправки, с които ЛГБТ общността на практика беше приравнена с педофилията и получи сериозни ограничения.

Става въпрос за четири съществени поправки:

Първата гласи, че никакво съдържание, свързано с или изобразяващо хомосексуалност, промяна на пола или „отклонение от пола по рождение“, не може да бъде показвано на непълнолетни, което е прието, „за да се постигнат целите на закона и за да се запазят правата на децата“.

Втората ключова поправка гласи, че преподавателите по сексуално образование в училищата не могат да „промотират отклоняване от личността, отговаряща на пола по рождение, промяната на пола или хомосексуалността“.

Ограниченията са насочени към „организации, чиито професионализъм е под въпрос“.

Във връзка със сексуалното образование е и третата важна поправка, която ограничава кръга от хора, които могат да преподават сексуално образование. След промените това могат да бъдат представители единствено на „държавни агенции“. В закона дори пише, че ограниченията са насочени към „организации, чиито професионализъм е под въпрос“ и „се опитват да влияят върху сексуалната ориентация на децата“.

Последната от поправките, които засягат темата за ЛГБТ общността, е свързана с ограничаването на всички реклами, включващи съдържание по темата. Поправката, която попада в медийния закон, задължава всички подобни предавания да попадат в категория, която не се препоръчва за непълнолетни и съответно да не се излъчват в определени часови диапазони.

Всички четири направени предложения бяха приети от управляващите, докато опозицията напусна пленарната зала в знак на протест.

Какви са реакциите

Веднага след приемането на закона хиляди унгарци излязоха по улиците на Будапеща в знак на протест. Правозащитни организации определиха решението за „черен ден“ за ЛГБТ общността и човешките права в страната.

Освен граждани и неправителствени организации, представители на опозицията също поискаха от Европейския съюз да се намеси и да предприеме незабавни действия срещу унгарското правителство.

Законът е оскърбление срещу правата и идентичността на ЛГБТ хората.
Дуня Миятович

Още преди приемането на закона комисарят по човешките права на Съвета на Европа Дуня Миятович каза, че той представлява „оскърбление срещу правата и идентичността на ЛГБТ хората“.

След приемането на закона редица държави в ЕС се обявиха срещу действията на Орбан. Миналата сряда 14 от страните членки подписаха декларация срещу приетия закон, а малко по-късно и три други държави се присъединиха към нея. България засега е извън този списък.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече закона „срам“, а дискутирането му беше сред основните теми по време на срещата на лидерите на държавите от ЕС.

Няколко медии цитираха свои източници в Брюксел, според които премиерът на Нидерландия Марк Рюте е казал на Орбан, че трябва да избира между закона и оставането на страната му сред останалите членки.

Унгария повече няма място в ЕС.
Марк Рюте

Малко по-късно Рюте каза пред медиите, че според него „Унгария повече няма място в ЕС“.

Историята стана още по-популярна след като достигна и до Евро 2020 заради желанието на местната управа на Мюнхен да освети стадиона домакин на мачове от състезанието в цветовете на дъгата. Това не беше допуснато от УЕФА, но редица стадиони в страната бяха осветени по време на мача между Германия и Унгария.

Една от комерсиалните телевизии, излъчващи в Унгария – RTL, излезе с позиция, в която отбелязва, че в закона са използвани неясни дефиниции, които го правят неприложим на практика. Според телевизията част от текстовете могат да се тълкуват като забрана за излъчване на популярни филми като „Филаделфия“, сериала „Модерно семейство“ и дори „Хари Потър“.

Ами в България?

В България темата за правата на ЛГБТ общността винаги е предизвиквала полемики. В последните седмици представители на общността бяха обиждани, заплашвани и замеряни от хора и организации, които се определят като патриотични.

В седмиците и месеците провеждането на София Прайд също имаше редица инциденти, както при провелия се за първи път в Бургас прайд, така и редица инциденти, свързани с нападения и смъртни заплахи в Пловдив.

Според адвоката в неправителствената организация „Действие“ Деница Любенова, в България се забелязва тенденция, която по-скоро води страната по пътя на Унгария, отколкото в обратната посока. Тя коментира, че евентуалното приемане на подобен закон в България би имал пагубно въздействие и би бил поредна стъпка към „скъсването с демокрацията“.

„Дори и да не става въпрос за здравна грижа, би ставало въпрос и за достъп до информация на непълнолетните, която всъщност по всякакъв начин би ги лишила от това да опознаят себе си, да научат повече за себе си, да знаят как да се грижат и да се чувстват добре със себе си и живота си и занапред, защото сексуалната ориентация и половата идентичност са нещо, което хората осъзнават дори в най-ранна детска възраст“, каза тя пред Свободна Европа.

Любенова припомни и кампаниите по дезинформация от 2017 г. насам, насочени срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция и приемането на Стратегията за детето през 2019 г.

Като пример тя дава и действията на Конституционния съд, който беше попитан от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да изясни понятието „пол“. Според нея събирането на становища и изпращането на силно консервативни такива, засилват усещането за тренд, който води София по стъпките на Будапеща.

„Със сигурност ако ЕС и европейската общност не предприемат по-сериозни стъпки за защитата на човешките права и ЛГБТИ хората в Европа, ние спокойно можем да кажем, че опипвайки почвата и с по-консервативни правителства, до няколко години можем да стигнем до там, където е Орбан в момента“.

Facebook форум

Най-ново видео

Деца от България задават въпроси на астронавти
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:40 0:00
XS
SM
MD
LG