Скок нагоре, скок надолу. Ако се нарисуват с молив, така ще изглеждат нагласите на германците към партиите им в последните месеци. Но сега до изборите остават броени дни и разместването ще трябва някъде да спре.
Сегашните слаби резултати са за избраника на Християндемократическия съюз (CDU) Армин Лашет и лидерката на Зелените Аналена Бербок. Това може да помогне на Социалдемократическата партия (SPD) и далеч по-убедителния им кандидат Олаф Шолц да стигнат до победата.
Това беше потвърдено и на последния лидерски дебат в неделя, който според проучванията отреди победа за Шолц с 42%, следван от Лашет с 27% и Бербок с 25%. Последната социологическа извадка пък дава 26% подкрепа за SPD, следвана от CDU с 21%, Зелените с 16% и Алтернатива за Германия (AfD) и Свободната демократическа партия (FDP) с по 11%.
Още по-забележителна, на фона на ситуацията от само преди няколко месеца, изглежда възможността CDU да бъде изолирана от властта и да остане в опозиция.
Климатът и енергийният преход като основни теми
За разлика от преди 4 години, когато основна тема за почти половината от избирателите бяха мигрантите, сега приоритетен се оказа въпросът за климатичните промени и адаптацията към тях. Според данни, цитирани от Дойче веле, за една трета от германците отговорът на този въпрос ще определи начина, по който те ще гласуват.
Съвсем естествено за това допринесоха и унищожителните наводнения, които удариха най-силно провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Райнланд-Пфалц. Именно те пък засегнаха дълбоко имиджа на Лашет, който по време на едно от посещенията си в засегнатите региони, беше уловен да се смее на няколко пъти.
Както може да се очаква, темите за климата и прехода към въглеродно-неутрална икономиката са централни в програмата на Зелените, които бяха втора сила по време на изборите за Европейски парламент през 2019 г. В началото на лятото за кратко партията дори излезе начело в социологическите проучвания, но това се промени след началото на лидерските дебати.
Зелените са ревностни защитници на запазването на плана за пълно затваряне на ядрените централи в страната, което трябва да завърши до края на 2022 г. Те също искат да се намалят емисиите и страната да премине към неутрално-въглеродна икономика. Те държат това да бъде постигнато в ускорени срокове, а не според плана, поставящ срок до 2045 г. Заедно с левите, които също имат шанс да попаднат в Бундестага, те искат и затварянето на всички въглищни централи до 2030 г. или 8 години по-рано от предвиденото.
Подкрепа, макар и непълна, за по-амбициозните климатични цели дават и социалдемократите от SPD, които заедно със Зелените, предлагат решения като въвеждане на големи ограничения за скоростта на магистралите, както и политики срещу полетите на къси разстояния.
От своя страна християндемократите от CDU вярват в спазването на изготвения от тях план, както и че ускоряването на процеса по преход към „зелена“ икономика ще коства загубата на работни места, повишаването на цените на редица стоки и услуги, а по думи на Лашет може дори да заплаши „социалния мир“. Те защитават и позицията, че предсрочното спиране на въглищните централи ще доведе до рекордни скокове на електроенергията, теза, която се опитаха да докажат със скока на цените в цяла Европа от това лято.
Най-близко до тезата на CDU са свободните демократи от FDP, а от Алтернатива за Германия изцяло се противопоставят на плановете за поетапното затваряне на мини, заводи и централи.
Данъци, харчове, жилища
Както винаги става преди изборите, въпросът с данъците и финансирането на харчове чрез генериране на дълг винаги заема важно място.
Консерваторите от CDU, които определяха финансовата политика на Берлин в последното десетилетие, не предвиждат повишаване на данъците в следващите години, а дори предлагат намаляването им за хората с ниски и средни доходи.
Те дори планират и намаляването на корпоративния данък от 30 на 25 %. Настоящите управляващи предлагат и връщането на т.нар. „спирачка на дълга“ – закон, който забранява генериране на годишен дълг по-голям от 0.35% от размера на БВП. Този дългогодишен принцип беше временно замразен, за да могат да бъдат правени по-големи харчове, свързани с кризата заради пандемията.
Най-близко до тези предложения са от FDP, които предлагат още но-ниски ставки за корпорациите. Според икономисти планът на CDU би формирал дупка в бюджета от 35 млрд. евро.
В същото време както SPD, така и Зелените предлагат вдигането на данъците за хората с най-високи доходи, както и връщането на т.нар. „данък богатство“ в размер от 45% за всички, получаващи над 250 хил. евро на година. Зелените настояват и за въвеждането на дигитален данък, който ще засегне големите технологични компании, опериращи на територията на Германия. Тези предложения се очаква да генерират между 18 и 14 млрд. евро повече в хазната, отколкото се събират в момента.
Широко съгласие между партиите се постига по отношение на нуждата от инвестиции, голяма част от които да бъдат насочени към прехода към зелена икономика. Тази тема също предизвиква спорове, като християндемократите от CDU подкрепят връщането на балансирания бюджет, докато основните им конкуренти допускат повишаване на харчовете.
Съгласие между SPD и Зелените има и по отношение на увеличаването на минималната ставка за заплащане на час, която да бъде повишена от 9,60 до 12 евро.
Друга тема, която се превърна в ключова от гледна точка на икономическите въпроси, е тази за нивата на наемите. Тя се превърна в национална след решението за поставяне на таван на наемите в Берлин и на редуцирането на част от тях през 2020 г. Повишаването на цените на жилищата и наемането им предизвика остри реакции в част от най-големите градове.
В отговор сега партиите предлагат различни решения. От CDU обещават построяването на 1.5 млн. нови апартаменти до 2025 г., които да бъдат концентрирани в районите с най-голям недостиг. Те планират и намаляването на изискванията свързани с регулациите за строежи, но странят от каквито и да е идеи за налагане на таван на наемите.
От своя страна Зелените също предвиждат построяване на около 1 млн. жилища, но обещават и много по-големи права за наемателите – както за частните лица, така и за малките и средни бизнеси. Те искат и намаляването на използването на бетон при строежите като цяло.
Най-сериозни привърженици на поставянето на тавани са от SPD, които предвиждат въвеждането на мораториуми в регионите, където нивата на наемите се вдигат най-бързо.
ЕС, Русия, Китай
С изключение на AfD и Левите, сред партиите, които се очаква да попаднат в следващия Бундестаг, няма други, които да са евроскептични или да подкрепят голяма част от политиките на Москва. Повечето, насърчавани и от високия рейтинг на Меркел, не пледират за големи отклонения от настоящия курс на външната политика.
Въпреки твърдата подкрепа за евроинтеграцията, водещите партии все пак се различават по това как точно да изглежда тя. Основните различия са продиктувани от отношението им към фискалните политики в страните членки, особено във връзка с Пакта за стабилност и растеж, предназначен и за справянето с нарастващите дефицити. Тук по-левите (Зелените и социалдемократите) настояват за по-голяма интеграция с Европа и разширяването на възможности за харчове при ефективно разходване на средства. Християндемократите (CDU) и свободните демократи (FDP) настояват страната да продължава с консервативната си фискална политика, която се отличава от тази в другите страни членки.
По отношение на Москва най-твърди изглеждат позициите на CDU и FDP. Християндемократите подкрепят запазването на санкциите до прекратяването на конфликта в Източна Украйна и връщането на полуостров Крим, който беше незаконно анексиран. Свободната демократическа партия е в подкрепа дори за по-тежки санкции в случай, че военният конфликт ескалира.
Вероятните победители от SPD са на мнение, че санкциите могат да бъдат вдигнати, но само при условие, че бъдат изпълнени условията по Минското споразумение. Зелените са съгласни на отпускането на санкциите, но само при условия, одобрени от ЕС, а при ескалация твърдят, че ще поискат допълнителна тежест върху Русия.
В тази връзка кампанията не обърна толкова голямо внимание на газопровода „Северен поток 2“, за който Меркел успя да постигне договорка с американския президент Джо Байдън. Според настоящата управляваща коалиция между християндемократи и социалдемократи (CDU и SPD) проектът е необходим за гарантирането на енергийните нужди на страната.
Изненадващо или не, най-големите приятели на бизнеса от FDP искат мораториум върху използването на газопровода и общо решение заедно с ЕС, което да бъде изпълнено спрямо европейското законодателство и санкциите срещу Москва. Категорично против проекта са Зелените, чиято позиция може да доведе до интересен обрат по отношение на проекта, предвид почти сигурното им участие във властта.
Китай е възприеман по приблизително един и същи начин от всички партии, които могат да попаднат в състава на следващото правителство. Всички те определят Пекин като сериозен противник, но в същото време и партньор. Според CDU китайците са най-голямото предизвикателство по отношение на отбраната, а от SPD искат сериозен диалог, воден от ЕС, по отношение на ценностите и икономическите политики.
Правителство без партията на Меркел?
В последните седмици анализаторите в Германия отчитат една възможност, която в началото на лятото се смяташе за абсолютно табу. В опит да определят потенциалните членове на управляващата коалиция, те вече поставят като най-вероятна такава, в която не участва CDU. В подкрепа на това изглеждаха думите на Шулц и Бербок към Лашет по време на последния лидерски дебат.
„Време е CDU да остане в опозиция“, каза в неделя лидерката на Зелените.
Подобна перспектива може да бъде реализирана само при условие, че данните от социологическите проучвания намерят и изражение в крайните резултати след изборите в неделя. При такъв сценарий се очаква към SPD и Зелените да се присъединят FDP и да образуват т.нар. коалиция на светофара (цветовете на трите партии са червено, жълто и зелено бел. ред.).
Участието в управлението на CDU пък минава през коалицията и със Зелените и FDP или очакваната преди месеци коалиция между трите най-големи партии – християндемократи, социалдемократи и зелени.
