В неделя една случка отново разбуни софийските духове и разпали стари дискусии. Финансистът и бивш кандидат за кмет на столицата Мартин Заимов беше задържан от полицията заради опита си да заличи надписа върху Паметника на съветската армия в центъра на града.
Паметникът е най-големият монумент в София, а съдбата му се обсъжда от близо три десетилетия. Издигнат е през 1954 г. по времето на сталинисткия период на комунистическата държава.
Самият Заимов е част от гражданска инициатива, призоваваща за демонтирането на паметника. Според членовете на инициативния комитет фигурите и барелефите от монумента трябва да бъдат не унищожавани, а преместени и изложени в Музея на социалистическото изкуство в София.
Пред Свободна Европа Заимов разказа, че в неделя полицейските коли са дошли само 5 минути след като е започнал да боядисва с бяла боя надписа върху паметника.
„Дойдоха две полицейски коли, имаше много хора. Прекарах общо около 6 часа в полицията, до 14 часа бях там“, каза Заимов. След това е освободен. По думите му целта на акцията е била да привлече общественото внимание върху въпроса за бъдещето на паметника.
„Акцията целеше да изтрие обидния и тризначно неверен надпис. Този надпис не отговаря на нищо, той е не само лицемерен, той представлява три лъжи в едно изречение. И е отбелязан със злато“, каза Заимов.
Тези, които от години се борят за премахване на паметника от центъра на София, обикновено изтъкват три неверни твърдения в надписа "На Съветската армия освободителка от признателния български народ" - че армията не се е казвала "съветска", а "червена", че не е била освободителка, а окупаторка, и че паметникът не е правен от признателния народ.
Според Заимов такъв паметник няма място в центъра на София, защото е символ на „насилието на една държавна машина и нещо повече, на една човеконенавистническа държавна машина“.
Заимов твърди, че смисълът на паметника трябва да се промени и да показва, че насилническите авторитарни режими са зло. „Независимо дали говорим за нацизъм или за комунизъм. Това е първото, което трябва да бъде разбрано“, казва той.
Какво смятат от посолството на Русия
Въпреки че паметникът не е войнишки и не попада в обхвата на Закона за военните паметници, в миналото други акции по неговото пребоядисване са предизвиквали силната ответна реакция на руското посолство в България.
През 2013 например статуите от монумента бяха изцяло покрити с розова боя и надписи на чешки и български в знак на извинение за българското участие в окупацията на Прага през 1968 г. Тогава Русия официално призовава виновните за „оскверняването на паметника“ да бъдат наказани.
Подобна реакция имаше и след акцията „Слава на Украйна“ през 2014, когато паметникът осъмна в синьо и жълто, цветовете на Украйна. Тогава Русия изпрати протестна нота до българското външно министерство с настояване „хулиганският инцидент“ да бъде разследван и да бъдат предприети мерки това да не се случва в бъдеще.
След акцията на Заимов в неделя обаче Русия първоначално се въздържа от официални позиции. В понеделник от посолството на Русия в България написаха във Фейсбук, че изразяват „признателност на служителите на българската полиция за оперативните действия по задържането на вандала“ и определиха действията на Мартин Заимов като „циничен акт“.
Пред Свободна Европа представител на посолството коментира, че Руската федерация не се меси във вътрешните работи на България и не планира да отправя някакви официални оплаквания.
От посолството обаче казаха, че „каквито и да било форми на вандализъм са неприемливи и е правилно, че българските правоохранителни органи полагат усилия да спират такива прояви“.
Оттам коментираха също, че независимо какви са идеите на гражданската инициатива, в която участва и Мартин Заимов, те трябва да следват буквата на закона.
„Нашата позиция е базирана на историческата истина, че 25 милиона съветски граждани са загубили живота си, за да спасят света от фашизма. Този паметник не е дело на нашата страна, той е направен от българи, за да отдадат почит на тези, които са жертвали живота си за борбата с фашизма. Така че тук става въпрос за отношението на новите поколения към историята. Ако те не са достатъчно образовани, за да я уважават, какво можем да направим ние?“, коментираха от посолството.
Защо някои искат паметникът да бъде демонтиран
Според Трайчо Трайков, кмет на район Средец, в който е разположен Паметникът на Съветската армия, дискусията за неговото бъдеще ще продължава докато той не бъде преместен от Княжеската градина.
„Първо, този паметник е изключително доминиращ градския пейзаж, и второ, е изключително разделящ", каза Трайков за Свободна Европа. Той добави и това, че паметникът манипулира историческата истина, защото е символ на един режим, признат за престъпен. "Поставен е в прослава на чужда окупационна сила“, каза Трайков.
По думите му обаче като районен кмет той не е упълномощен да вземе решение за бъдещето на монумента.
Според инициативния комитет, от който е част и Мартин Заимов, Столичният общински съвет още през 1993 г. взима решение паметникът да бъде демонтиран, заедно с мавзолея на Георги Димитров.
Мавзолеят е бил съборен без никаква намеса срещу това решение, но демонтирането на монумента на Съветската армия е било осуетено от руския посланик в София чрез тогавашния български вътрешен министър Виктор Михайлов.
От инициативната група са завели дело срещу кмета на София за неизпълнение на решение на общинските съветници от 1993 г. за демонтиране на паметника, каза преди няколко месеца Марта Георгиева, също член на инициативния комитет и общински съветник от ДСБ.
За съжаление, получихме решение, потвърдено от ВАС, което казва, че тъй като паметникът е бил държавна собственост, няма как това решение, взето през 1993 г., да бъде изпълнено, обясни тя тогава.
Георгиева посочи, че заради това от групата общински съветници на „Демократична България“ (ДБ) са внесли доклад, с който съветът да задължи кмета на София да поиска от държавата да премести Паметника на Съветската армия от публичната общинска собственост, каквато е Княжеската градина, на място извън центъра на София.
От инициативната група предлагат да се проведе обществена дискусия как да бъде планирано това градско пространство след преместването на монумента.
Според Мартин Заимов обаче процесът е в застой, защото всички институции си прехвърлят топката.
„Въпросът за собствеността на такъв обект е политически. Когато започне да се говори за собствеността на паметника, значи някой просто се опитва да избяга от отговорност“, казва той.
