Връзки за достъпност

Извънредни новини

Може ли главният прокурор да избере председател на върховен съд


Лозан Панов оглави ВКС на 10 февруари 2015 г. и оттогава се превърна в открит критик на главните прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев. Самият Цацаров неведнъж е намеквал, че Панов е избран с неговото съдействие, но върховният съдия никога не го е потвърждавал.

Не би трябвало да е така, но е факт: съдебната система е организирана така, че прокурорите успяват да влияят на кариерата на съдиите. Дори да излъчват председатели на върховните съдилища. Случвало се е в последните години и съвсем скоро може да се повтори.

До месеци Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да избере т.нар. "съдия номер 1" – председателят на Върховния касационен съд (ВКС). Това е съдът, чиито решения не подлежат на обжалване и който налага еднакво прилагане на законите от всички други съдилища в страната. Мандатът на Лозан Панов на този пост изтича в началото на 2022 г.

Но България е пред трети парламентарни избори само за година и съдбата на съда изглежда отместена на заден план. Нищо, че този избор е решаващ за съдебната система и че проблемите в нея не само не намаляват, а се увеличават. Причината е, че решаването им се отлага от години.

Кои са въпросите

Основният въпрос е дали настоящият състав на ВСС е способен да организира процедура, която да гарантира, че този избор ще бъде направен само на базата на моралните и професионални качества на бъдещите кандидати, а не под влиянието на други фактори.

Съмненията за задкулисни решения доминираха последния подобен конкурс, организиран от този съдебен съвет в края на 2019 г. Тогава Иван Гешев стана главен прокурор.

Онзи избор беше направен от мнозинството около предшественика му Сотир Цацаров, а то е същото, което сега гравитира около Гешев. Последният значим пример за единомислието на настоящия главен прокурор и повечето от членовете на ВСС беше отказът на съвета дори да допусне за разглеждане предложението за предсрочно освобождаване на Гешев.

Към днешна дата много съдии се питат дали е възможно да стане така, че ръководителят на обвинението да избере наследника на най-отявления критик на прокуратурата през последните седем години, какъвто беше Панов.

Краткият отговор е, че такава възможност съществува, заради механизмите, които осигуряват влияние на главния прокурор във ВСС.

Европрепоръките и българската реалност

Този проблем не е нов и многократно е бил повдиган от европейските партньори на България от Съвета на Европа и Европейската комисия. Те неведнъж са повтаряли, че София трябва да гарантира, че българските съдии се назначават, повишават и наказват от кадрови орган, в който мнозинство имат съдиите, излъчени там пряко от съдии.

Идеята е проста – няма логика представителите на прокурорите във ВСС да имат въздействие върху кариерното израстване на съдиите, както и обратното. Именно за да бъдат удовлетворени тези европейски препоръки, при втория кабинет на Бойко Борисов (2014-2017) бяха прокарани конституционни промени за разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска.

В България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор.
Христо Иванов

Първоначалните предложения на тогавашния правосъден министър Христо Иванов обаче бяха сериозно орязани и в крайна сметка се оказа, че съдиите, избрани от съдии, няма да имат мнозинство в своята колегия. Причината е, че депутатите приеха само шестима нейни членове да са от професионалната квота, шестима – от парламентарната, плюс председателите на двете върховни съдилища. В прокурорската колегия пък беше възприето петима членове да са от професионалната квота и петима от парламентарната квота плюс главния прокурор.

След оконачателното приемане на разделянето на ВСС в този му вид, Иванов обяви от парламентарната трибуна, че подава оставка с думите: "В България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор."

Колко гласове са нужни за такъв избор

През следващите години стана ясно, че това разпределение лесно може да играе решаваща роля при гласуването за избор на някой от т.нар. "трима големи" в съдебната власт – председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор.

Конкурсите за тези постове се различават от останалите в системата – те завършват с изслушване и вот в Пленума на ВСС. При избор на административни ръководители на по-долни съдилища и прокуратури, това става в двете колегии на съвета.

Когато става въпрос за постовете на "тримата големи", минималното мнозинство, което може да одобри кандидат, е 17 гласа. На практика това означава, че ако 11-имата членове на прокурорската колегия и шестимата членове на съдийската, излъчени от парламентарната квота, гласуват заедно, това е достатъчно за избор.

Това се случи по време на двете гласувания за председател на Върховния административен съд (ВАС) през 2017 г., спечелени от Георги Чолаков, както и при двете гласувания за главен прокурор, спечелени от Иван Гешев две години по-късно. И в двата случая президентът Румен Радев неуспешно наложи вето, което беше преодоляно с идентични мнозинства от по 20 гласа.

Непълният състав на съдебния съвет

Настоящата ситуация обаче изглежда още по-проблематично. Съдиите, излъчени от съдии във ВСС, са с двама по-малко, тъй като през юни оставки подадоха Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. Това се случи, след като двамата бяха критикувани от свои колеги заради опит да прокарат проект за реформиране на съдебната карта в страната.

Кандидати за техни наследници са Деян Денев от Окръжния съд във Варна и Марина Дойчинова от ВАС. Гласуването на техните номинации трябва да протече през октомври в преки избори сред всички над 2000 съдии в България.

Част от съдиите обаче вече декларираха отношението си към този състав на съвета, призовавайки останалите четирима техни представители в него също да подадат оставка. Подписка с този призив беше започната във ВКС, а основният мотив беше, че оттеглянето на Атанаска Дишева, Олга Керелска, Севдалин Мавров и Цветинка Пашкунова ще бъде "решаващ акт за прекратяване на мандата на този Висш съдебен съвет, защото администриращ съдебната власт колективен орган, който не включва членове, излъчени от съдиите, е напълно лишен от легитимност и не може да продължи да функционира".

Преди ден пък самият Лозан Панов декларира пред съдийската колегия, че няма да присъства на общото събрание на съдиите от 9 до 16 октомври, когато трябва да бъдат гласувани двете кандидатури.

От началото на 2020 г. прокурорската колегия също е в намален състав. Тогава Пламена Цветанова стана заместничка на главния прокурор, но тя беше излъчена от парламентарната квота и липсата ѝ не ощетява професионалната квота на прокурорите.

"Този формат не работи"

Капка Костова е бивш върховен съдия и бивш член на ВСС с близо 40-годишен опит в съдебната система. През 2011 г. заедно с настоящата зам.-председателка на ВКС Галина Захарова подадоха оставки като представители на съдиите в съвета заради несъгласие с кадровата му политика.

Потърсена за коментар от Свободна Европа по повод приликите между настоящия момент и събитията преди десет години, тя каза, че може да направи "паралел единствено с липсата на достатъчно легитимност и респект към този орган както отвътре от системата, така и отвън, а това си го заслужиха последните съдебни съвети с непоследователност, с непрозрачност, с много сериозни съмнения, които поставиха за професионална етика и морал".

"Работата на висшите съдебни съвети от години насам в този им вид и в тази им структура доказва, че това е неработещо решение. То не произвежда, напоследък особено, нищо друго, освен скандали. Скандали вътре в системата, дори вътре в съда. Нещо, което никога не се е случвало – аз съм работила в тази система почти четири деситилетия и мога да твърдя, че съдийската общност винаги е намирала общ език помежду си и с всеки. Докато сега е някакво безкрайно противопоставяне. Този формат не работи."

Костова е на мнение, че "категорично не би трябвало" представители на прокуратурата да могат да избират председател на ВКС и затова е небходимо структурна реформа на ВСС.

"Според мен съдийската общност не би припознала избор, проведен от този ВСС в този намален състав. По-добре е се оттеглят и другите съдии, за да не се състои [конкурс за наследник на Панов] до избор на нов Висш съдебен съвет. Вероятно това е в основата на това решение [да бъдат поискани оставките на останалите четирима представители на съдиите] и то е логично", добави бившата върховна съдийка.

Съдия Нели Куцкова от Софийския апелативен съд също е на мнение, че в настоящия момент може да се стигне до избор на председател на ВКС, доминиран от прокурори, което е недопустимо.

Има ли "най-добър" вариант

Подобна позиция заема пред Свободна Европа и съдия Красимир Мазгалов от Софийския градски съд, който е член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България. Според него обичайното гласуване анблок на членовете на прокурорската колегия и представителите на парламента в съдийската колегия означава, че те могат съвсем сами да изберат следващия председател на ВКС. Дори нито един представител на съдиите да не го подкрепи.

Грубо казано председателят на ВКС може да бъде избран от главния прокурор.
Красимир Мазгалов

"Този проблем е принципен и независимо от сегашната ситуация, той съществува, защото е заложен в начина на конституиране на ВСС и на мнозинството, необходимо за избор на председател на ВКС", коментира съдия Мазгалов с обобщението, че "грубо казано председателят на ВКС може да бъде избран от главния прокурор, което звучи доста абсурдно за всеки, който дори не е юрист".

Затова магистратът смята, че най-добрият вариант е този конкурс да не бъде провеждан от настоящия състав на съвета, а от "орган, в който действително мнозинство имат съдиите, пряко избрани от съдии".

Такова е и мнението на Иван Брегов от Института за пазарна икономика, според когото настоящият ВСС не се е справил с нито една от основните си задачи и по тази причина "няма легитимност" да избере наследник на Панов.

"Подчертавам, че няма ясна законова процедура за отзоваване на членовете на ВСС, а прекратяването на мандата им със закон ще овласти всеки следващ управляващ да го прави. Решение, което е в разрез с принципите на правото и което не подкрепям. Затова нещата са оставени на личната съвест – оставката като достоен изход за запазване на личното и професионално достойнство или остатъците от него", казва Брегов.

Дори и този състав на съдебния съвет да на избере председател на ВКС обаче, принципните проблеми, заложени още в разпределението на неговите членове, няма как да бъдат решени, освен с нови конституционни промени.

В рамките на последните два кратковременни парламента обаче темата за структурна реформа на ВСС така и не влезе в дневния ред на народните представители. От всички парламентарни групи по нея говориха само от "Демократична България" и "Изправи се.БГ! Ние идваме!". Темата срещаше традиционния отпор от ГЕРБ и ДПС. "Има такъв народ" и БСП, които в последните два парламента твърдят, че ще подкрепят съдебна реформа, пък заеха позицията, че няма време за подобни законодателни промени.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Колко бързо се топят ледниците
please wait

No media source currently available

0:00 0:07:44 0:00
XS
SM
MD
LG