Какво ще остане от ЕС, ако страните му се откажат от общите принципи на правото? Въпросът е реторичен, но през последните три седмици се повдига всекидневно.
Причината е Полша. Заедно с Унгария страната от години подкопава основни принципи на общността като не зачита правата на хората с различна сексуална ориентация, прокарва антиимигрантски настроения или създава рискове за независимостта на съдебната система.
През този месец отношенията между Варшава и Брюксел обаче достигнаха нова точка на кипене, след като полският Конституционен трибунал отхвърли предимството на европейското законодателство над националното. Това доведе до многохилядни протести на поляци в защита на еврочленството на страната, както и до остри реакции от Европейската комисия (ЕК) и останалите държави членки.
Стигна се дори до директна заплаха – Полша да не може да се възползва от парите, предвидени за нея по Плана за възстановяване и устойчивост след пандемията. Страната може да получи 57 млрд. евро от ЕК, но преговорите по него са в застой. Дори по-лошо – след отхвърлянето на върховенството на европейското право Варшава изглежда изправена пред опасността това забавяне да се проточи за неопределено време.
Полша е най-голямата бивша комунистическа държава в ЕС с 38 милиона души население. След присъединяването си към общноста през 2004 г., страната разчита изключително много на европейското финансиране. Особено след като през миналата година ЕС се споразумя за съвместни заеми за набиране на 750 милиарда евро за икономическо възстановяване след пандемията, преодолявайки твърдата съпротива от страна на богатите северни държави.
Как се стигна дотук
На 7 октомври Конституционният трибунал на страната постанови, че „Опитите на Съда на ЕС да се намесва в съдебната система на Полша нарушава принципа за върховенството на закона, принципа на върховенството на полската конституция, както и принципа за запазване на суверенитет в процеса на европейска интеграция“.
По този начин Варшава отхвърли един от стълбовете на Европейския съюз – предимството на европейските закони и решенията на европейските магистрати над тези във всяка отделна държава членка.
„Европейската комисия няма да се колебае да използва правомощията си по силата на договорите на ЕС, за да опази еднаквото прилагане и целостта на европейското право“, реагира веднага Брюксел.
Конфликтът назря покрай предишно тълкуване на полските конституционалисти, според което решенията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург са противоконституционни. Вътре в Полша това решение дори провокира заплаха от наказания за полските съдии, които прилагат решения на ЕСПЧ.
Критиките от ЕС
Отхвърлянето на европейското законодателство, като доминиращо над националното, беше последвано и от остри критики от лидерите на други страни членки по време на среща на върха на ЕС в четвъртък, на която присъства полският премиер Матеуш Моравецки.
„Преди няколко дни правната основа на нашия съюз беше оспорена“, заяви председателят на Европейския парламент (ЕП) Давид Сасоли в свое писмо, докато лидерите се събираха в Брюксел. По думите му „това не е за първи път, нито ще бъде за последен, но никога досега ЕС не е бил поставян под въпрос толкова радикално“.
„Ако искате да имате предимствата да сте в клуб, тогава трябва да спазвате правилата. […] Не можеш да си член на клуб и да казваш: „Правилата не важат за мен”, обърна се към Моравецки белгийският му колега Александър де Кру.
„Трябва да бъдем твърди“, призова пък холандският министър-председател Марк Рюте, осъждайки полската съдебна реформа, която по думите му поставя местните съдилища под нарастващ правителствен контрол. Затова той изрази резерви как Полша би могла да получи ново европейско финансиране в тази ситуация.
„Трябва да намерим начини да се съберем отново заедно“, каза и германският канцлер Ангела Меркел, за която това беше 107-ма и вероятно последна европейска среща на върха. Според нея завеждането на множество дела срещу Полша в Съда на ЕС не е решение, но Ройтерс коментира, че предвид нейни изтичащ мандат, влиянието ѝ над останалите страни членки вече е значително отслабено.
На този фон Матеуш Моравецки изтъкна, че „някои европейски институции си присвояват правото да решават въпроси, които не са в техните компетенции“ и декларира, че правителството му няма да се поддаде „на изнудване, но, разбира се, ще говорим за това как да разрешим настоящите спорове в диалог“.
Резолюцията на ЕП
Позицията му обаче очевидно не успя да успокои настроенията срещу Полша и срещата на върха на европейските лидери беше последвана от остра резолюция на ЕП, приета с голямо мнозинство в четвъртък вечерта.
Евродепутатите първо заседаваха във вторник в присъствието на Моравецки и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която подчерта, че „върховенството на правото е лепилото, което държи нашия съюз обединен“.
Два дни по-късно те приеха резолюция с 502 гласа „за“ срещу 153 „против“ и 16 „въздържал се“, в която изразиха „дълбоко съжаление“ заради решението на полския Конституционен трибунал, което определиха като „атака срещу европейската общност от ценности и закони като цяло“.
ЕП дори изтъкна в документа, че този полски орган е бил превърнат в „инструмент за узаконяване на незаконните дейности на органите на властта“, както и че приветства десетките хиляди поляци, излези по улиците, за да защитят европейското бъдеще на родината си.
Резолюцията включваше и няколко конкретни призива към ЕК и Съвета на ЕС:
- Да започнат производства за установяване на неизпълнение и временни мерки от страна на Съда на ЕС;
- Да не се одобрява Планът за възстановяване и устойчивост на Полша;
- Да се обяви, че има очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Полша, в съответствие с процедурата, предвидена в член 7 от Договора за ЕС;
- Да се прекъснат или да се спрат плащанията, предвид риска от сериозни недостатъци в ефективното функциониране на системите за контрол;
Резолюцията подчертава още, че според редица социологически проучвания, проведени в Полша през септември и октомври, едва 5% от анкетираните заявяват, че биха искали страната да напусне ЕС. Цели 90% оценяват положително еврочленството на Полша, а 95% смятат, че подкрепата от ЕС има положително въздействие върху развитието на техния град или регион, което е по-високо от средното за съюза.
Новият и вероятно най-силен инструмент на ЕК е Европейският механизъм за върховенство на закона, който е обвързан с бюджета за периода 2021-2027 в размер на 1.8 трилиона евро. Преди година лидерите на страните от ЕС се разбраха за това, че финансирането на отделни държави членки може да се замразява, а в най-тежкия случай да се прекратява изобщо, ако е застрашено върховенството на закона, което може да засегне финансовите интереси на съюза.
Още тогава Полша и Унгария бяха против, но в крайна сметка се съгласиха, след като фокусът на въздействие н инструментът беше значително стеснен и на практика не обхваща проблемните политики на правителствата във Варшава и Будапеща спрямо ЛГБТ общностите и мигрантите, например.
