Връзки за достъпност

Извънредни новини

Защо Боян Станков-Расате няма да бъде разследван за хомофобско престъпление


Боян Станков се представя с фамилията Расате като княз Владимир, първородният син на княз Борис I.

Група крайни националисти нахлуват в клуб на хора с различна сексуална ориентация, правят погром, удрят момиче и си тръгват. Това далеч не е първа подобна проява за политика, който ги предвожда, но въпреки това той никога досега не е бил разследван, нито съден за престъпления, мотивирани от хомофобски подбуди.

Причината е проста – българският Наказателен кодекс (НК) изобщо не се занимава с този вид предразсъдъци, въпреки че в Европа те отдавна са възприети като утежняващи вината при престъпления от омраза. Затова и се наказват по-сурово от обикновените посегателства или от хулиганските прояви, например.

Темата за пореден път стана актуална тези дни, след като потърпевши от общностния ЛГБТ клуб Rainbow обявиха, че в събота са били нападнати от кандидат-президента Боян Станков-Расате и хора от Български национален съюз – Еделвайс (БНС). Той беше негов председател до 2010 г., когато беше изключен от организацията. Именно БНС стои зад провеждането на ежегодния пронацистки "Луков марш" в София в памет на генерал Христо Луков, водач на Българските национални легиони през 1942-1943 г.

Случаят провокира осъдителни изявления от редица партии, политици и западни посолства. Самият Расате отрече пред Нова телевизия да е участвал в погрома, а от БНС отрекоха да имат нещо общо с него. В крайна сметка Централната избирателна комисия (ЦИК) свали имунитета му като кандидат-президент по искане на главния прокурор Иван Гешев.

Прокуратурата пък обяви, че в случая има достатъчно данни за "непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които се отличават с изключителна дързост".

С други думи, Расате и "други неустановени лица" ще бъдат разследвани по по-тежкия текст в НК за хулиганство, но не и за престъпление, мотивирано от хомофобски възгледи, тъй като българският парламент от години отказва да направи законодателна промяна в тази посока.

Свободна Европа потърси за коментар по темата известния правозащитен адвокат Михаил Екимджиев и ръководителя на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев. Първият беше категоричен, че "такава промяна е безнадеждно закъсняла", а вторият предположи, че до нея едва ли ще се стигне, освен ако Комитетът на министрите към Съвета на Европа не започне наказателна процедура срещу България.

Какви са дискриминационните мотиви

Международното право предвижда престъпленията, мотивирани от омраза и предразсъдъци, да се разследват по такъв начин, че да бъдат установени и наказани конкретните дискриминационни мотиви. Най-често те са свързани с етнос, религия или сексуална ориентация.

Наказателният кодекс в България обаче преследва само ксенофобски и расистки предразсъдъци, при това само в две конкретни хипотези – при нанасяне на тежка телесна повреда и при убийство. Хомофобските подбуди изобщо не фигурират като т.нар. квалифициран състав – специфичен текст от НК, който предвижда по-високо наказание при наличие на определени условия.

Според Красимир Кънев сега съществуващите престъпления, за които има възможност да бъдат разследвани поне ксенофобски или расистки предразсъдици, са крайно недостатъчно, "защото има много други престъпления, които могат да се извършват с такива мотиви".

Когато става въпрос за престъпления, мотивирани от хомофобски предразсъдъци, за тях няма нищо в Наказателния кодекс.
Красимир Кънев

"Не са само телесните повреди и убийствата, но и палежи, изнасилвания, унищожаване на имущество. Това означава, че за всички тези престъпления трябва да се въведат такива тежко наказуеми състави, а те не са въведени дори за расистките и ксенофобските престъпления. Когато става въпрос за престъпления, мотивирани от хомофобски предразсъдъци, за тях няма нищо в НК", коментира ръководителят на хелзинкския комитет.

Кънев предположи, че в случая с нападнатия ЛГБТ клуб най-вероятно ще има прокурорско разследване, повдигнати обвинения и дори присъди, "но ще остане въпросът: демаскиран ли е хомофобският мотив?"

"А той няма как да бъде демаскиран, защото НК не дава основанието да се демаскира. Ако няма разпоредба, която да наказва изрично хомофобския мотив, разследващият орган няма законово основание да тръгва по тази следа. Затова в този случай сигурно ще подведат Расате за престъпление по хулигански подбуди."

"Перверзната" съдебна практика

На същото мнение е и Михаил Екимджиев, затова той казва, че "хората с нетрадиционна сексуална ориентация са дискриминирано малцинство спрямо останалите малцинства".

Правозащитният адвокат допълва, че заради "дупката" в Наказателния кодекс хомосексуалните не получават същото ниво на защита от закона, както останалите хора.

"Този системен проблем на ниво законодателство се допълва и от доминиращата перверзна практика на Върховния касационен съд (ВКС), която в някои случаи при убийства или при телесни повреди, отказва да квалифицира хомофобския мотив дори като хулиганска подбуда, смятайки че те са нещо различно", обясни юристът.

И посочи, че тъкмо заради това има немалко случаи, в които убийства и телесни повреди, които са извършени с доказани хомофобски мотиви, са квалифицирани по основните престъпни състави, които предвиждат значително по-леки наказания.

Очевидно, за да се стигне до промяната на Наказателния кодекс в България, отново ще чакаме осъдително решение на ЕСПЧ.
Михаил Екимджиев

"Очевидно, за да се стигне до промяната на Наказателния кодекс в България, отново ще чакаме осъдително решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), което ще излезе до няколко месеца – свързано е с убийството на Михаил Стоянов. Той беше зверски пребит в Борисовата година от шайка кретени, които го помислили за хомосексуален", добави Екимджиев.

По думите му "има системна практика на такъв тип банди да нападат хора с предполагаема алтернативна сексуалност" и е публично известно, че това се случва "със знанието и мълчаливото толериране от страна на полиция и прокуратура, които поддържат топли, нехигиенични връзки с подобни патриотични формирования, често гравитиращи към футболни клубове и агитки".

Възможен външен натиск

Кънев също смята, че до въпросната промяна в НК едва ли ще се стигне без външен натиск, предвид факта че има "огромно количество" решения на европейските магистрати срещу България, които са неизпълнени. Като примери той посочи изискването изтезанията да бъдат въведени като състав на НК, да бъде предвиден съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува разследване, както и все още несъществуващите гаранции за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор.

"Нищо от това не се направи. Тези неща стоят много встрани от вниманието на парламента. Аз мисля, че Комитетът на министрите вече трябва да мине към наказателна процедура срещу България, особено по отношение на по-старите решения, които не се изпълняват, за да може нещо да стане. Иначе няма как да стане."

Самият Кънев е бил потърпевш от акции на Боян Станков-Расате. През 2014 г. националистът отново участваше в предизборната кампания, този път за парламент. Тогава той организира митинг пред офиса на Българския хелзинкски комитет, по време на който се чуха откровени заплахи за живота на Кънев и колегите му.

"Оттогава тече разследване и все още не е установен извършител. Всичко това стана пред очите на полицаи. Пред нашия офис имаше полицаи, които охраняваха тяхното събитие. Просто и полицията, и прокуратурата прикриха извършителите", каза председателят на БХК

Той все пак смята, че след последното нападение е по-вероятно Станков-Расате да бъде обвинен, ако срещу него има доказателства, защото в противен случай би изглеждал твърде показно прикрит от разследващите.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

  • 16x9 Image

    Полина Паунова

    Полина Паунова е политически журналист в Свободна Европа.  Тя е автор на седмичния подкаст „Превод в ефир“ и рубриката „Говори Полина“.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво идва след изборите?
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:58 0:00
XS
SM
MD
LG