Връзки за достъпност

Извънредни новини

Европейският съюз - жертва или съучастник на Лукашенко?


Димитър Бечев

На перферията на ЕС назрява нова криза. Режимът на Александър Лукашенко насочи около 4000 мигранти, търсещи убежище, към беларуско-полската граница.

Националният превозвач Белавиа и няколко други авиокомпании седмици наред водят в Минск хора от Близкия изток и Африка с полети от Ербил (иракски Кюрдистан), Истанбул, Дамаск. После беларуската полиция и въоръжени сили им помагат да стигнат до границите с Полша, Литва и Латвия, насочвайки ги към участъци, където преминаването е по-лесно.

Шансовете това да се случи обаче не са толкова високи. Полша е разположила вече 15 000 военнослужещи в помощ на граничната полиция. В съседна Литва са изпратени допълнително 1200 души от армията и десетки служители на европейската погранична агенция Фронтекс заедно с хеликоптери, превозни средства и специално оборудване.

На практика хиляди търсещи убежище са блокирани по външната граница на ЕС с Беларус. Те нито могат да влязат на територията на Евросъюза, за да кандидатстват за убежище, нито пък да се върнат назад, тъй като беларуските власти не ги допускат. Вече са налице 10 смъртни случая от замръзване, а тъй като зимата тепърва предстои, ситуацията ще става още по-трагична.

Мотивите на Лукашенко и помощта от Москва

Напълно обяснимо е защо Лукашенко прибягва до подобен ход. Беларуският диктатор цели да накаже Европа за критиките и санкциите срещу режима, който оглавява. Той използва търсещите убежище, за да всява раздор и провокира политическа нестабилност в ЕС.

Целта му е и да изобличи лицемерието на европейците. Въпреки мантрите за човешки права и демокрация са готови да погазят човешкото достойнство и дори да предизвикат смъртта на невинни хора, ако се чувстват заплашени.

В това си начинание режимът в Минск се ползва с подкрепата на Кремъл. Руското МВнР обвини Запада за кризата, посочвайки войната в Ирак през 2003 г. като първопричината. Москва изпрати бойни самолети да патрулират беларуското въздушно пространсто и въздушнодесантни части за участие в „учение“ в близост на западната граница на постсъветската република.

Освен политическа Лукашенко има и финансова изгода от случващото се. Потенциалните мигранти плащат за транзита до границата с ЕС, като „таксата“ на човек според някои източници достига 10 000 шатски долара.

Нищо чудно Лукашенко да се надява, че в крайна сметка европейските лидери ще бъдат принудени да сключат политическа сделка с него, за да предотвратят мигрантския поток, и дори ще му предложат пари, както стана с Турция през пролетта на 2016 г.

Това едва ли ще се случи. Действията и твърдите изявления на полското правителство са достатъчно красноречиви. Подкрепата от страна на Европейската комисия и председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел е силна. Поне за момент текущият конфликт между Варшава и Брюксел по повод върховенството на правото остава на заден план.

4000 души е сравнително малък брой и ЕС не е заплашен от тотален срив. За сравнение – само през октомври 2015 г., кулминацията на бежанската криза, 200 хил. нови мигранти успяха да се прехвърлят от Турция на гръцките острови и от Северна Африка в Италия. Над един милион се озоваха в Германия. Тоест за разлика от преди шест години натискът е много по-слаб.

Турция успя да се договори с ЕС понеже имаше и солидни политически и морални аргументи. Тя беше приютила над 3 млн. бежанци от съседна Сирия и имаше нужда от помощта и солидарността на Европа. Беше подписала и споразумение за реадмисия, приемайки принципно да взема обратно на своя територия граждани на трети страни, на които е отказано политическо убежище в ЕС. Казано иначе, паралелът с Лукашенко не работи.

Може ли ЕС да намери решение

Какви са възможностите пред ЕС за овладяване на положението?

Отваряне на полската граница и даване на възможност на мигрантите да кандидатстват за убежище в Германия, Швеция и т.н. не е политически реалистичен вариант. Най-малкото той ще поощри Беларус да отвори още по-широко вратите си, за да генерира нелегални приходи. Режимът в Минск ще си извоюва политическа победа.

Другият вариант, за съжаление, е настоящият. Пълна блокада на границата, насилствено изтласкване на търсещите убежище на беларуска територия и мащабна хуманитарна катастрофа през идните седмици и месеци. Тя без съмнение ще бъде използвана от Лукашенко и от пропагандната машина на Кремъл в ущърб на Европа и Запада.

Ключовият въпрос е как да се попречи на идването на нови големи групи в Беларус. Усилията на ЕС в момента са насочени към убеждаване на авиокомпаниите да не качват на полетите до Минск потенциални мигранти.

По всичко личи, че разговорите с турските авиолинии по отношение на полетите от Истанбул са дали резултат. Беларуският превозвач Белавия има споразумение за споделяне на кодове полети и турската компания за линиите от Близкия изток, което при добра воля също може да бъде замразено. Но това няма да реши напълно проблема, тъй като има и други компании, намесени в трафика.

Вариант ли е споразумение с трета страна

Най-сериозната преграда пред миграционната вълна би било споразумение с трета страна, която временно да приюти търсещите убежище. Там те да подават молба за предоставяне на бежански статут в ЕС и съответно да чакат резултата.

Беларус обаче няма как да изпълнява тази роля. Европейската инициатива за стабилност (ЕИС), известна неправителствена организация, лансира предложение за подобна сделка с Украйна. Киев да приема мигранти от Полша, Литва и др., в замяна на което да получи солидна финансова и политическа помощ от ЕС.

Според ЕИС по този начин новата мигрантска криза ще има ефект на бумеранг по отношение на Русия, която понастоящем подкрепя опита за шантаж на Лукашенко. Вместо да дестабилизира Евросъюза, ситуацията по полската граница да задълбочи връзките с Украйна.

В същото време да бъде излъчено силно послание към потенциалните мигранти в Близкия изток, че през Полша няма как да получат директен достъп до Германия, а вместо това ще се окажат на украинска територия.

Дали тези предложения ще намерят някаква реализация тепърва ще видим. За съжаление време няма. Режимът в Беларус цинично и безскрупулно използва хора в уязвимо положение за политическа цел. ЕС е поставено в незавидното положение да се окаже или съучастник в това нечистоплътно деяние или пък жертва на Лукашенко.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“. 

Facebook форум

Най-ново видео

Да засадиш дърво за бъдеще. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:14 0:00
XS
SM
MD
LG