Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Те са специална каста". Как се превзема съд


Ярослав Качински, лидер на управляващата партия в Полша "Право и справедливост", дава пресконференция след изборите през 2019, които бяха най-успешните за ПиС.

Това, което става с Полша заради политическото превземане на съдебната система, стигна до глоба от 1 млн. евро на ден. Рикард Йозвяк се връща назад, за да види как една партия стъпка по стъпка завзе съдебната власт, преди изобщо да се стигне до съдебните решения, които разгневиха Брюксел.

Варшава и ЕС са в толкова обтегнати отношения, че започнаха спекулации за възможен „Полекзит“. Въпреки че полското правителство категорично отхвърля тези твърдения.

До момента ЕС е използвал срещу Полша наказателни процедури и тежки глоби, замразявал е финансиране и е въвеждал процедури, които могат да доведат до отнемането на някои права на глас на държавата в рамките на съюза.

Последната глоба беше наложена в края на октомври, когато Съдът на ЕС поиска 1 милион евро за всеки ден, в който Полша не изпълнява решението му да бъде разпусната Дисциплинарната камара към Върховния съд.

Но това е само (временен) финал на една история, която започва много отдавна. Европейската комисия и съдилищата на ЕС я наричат политизиране на съдебната система.

Процесът на превземане на съдебни позиции от страна на управляващата консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС) започва много преди политическите решения, с които полските съдилища разгневиха Европейския съюз през последните години.

Досега Полша е правила малки, временни отстъпки пред ЕС, за да не загуби обществена подкрепа или еврофондове. Сега обаче ПиС само втвърдява позицията си.

Защо ПиС прави това, което прави?

Краткият отговор е за власт и контрол. Най-лесно е да постигнеш политическите си цели, ако контролираш съда. Особено ако целите са толкова амбициозни, колкото тези на ПиС.

Все пак обаче е малко по-сложно от това. Полското правителство използва няколко аргумента, за да обясни превземането на съдебната система в такива мащаби. Вероятно най-ясно формулираният от тях е посочен в предизборната програма на партията от 2015 г.

Там полските съдилища са определени като „корумпирани, неефективни и доминирани от съдии от комунистическата ера“. По това време отделни политици от партията казват, че съдиите принадлежат на „специална каста“, която се нуждае от реформа.

На същите избори „Право и справедливост“ става първата партия след социалистическия период, която печели избори с безспорно мнозинство. Няколко месеца по-рано нейният представител Анджей Дуда става президент и вече изглежда няма какво да спре промените.


Първата институция, засегната от промените, е Конституционният трибунал (полският Конституционен съд). Именно той взе решение, с което на практика отхвърли предимството на европейските закони над националните преди месец.

След идването си на власт ПиС заменя трима съдии в Трибунала със свои приближени. Това предизвиква и първия от дълга поредица конфликти с Брюксел. Проблемите се задълбочиха през последните години, след като политическият контрол обхвана също прокуратурата, Върховния съд и органите, които ги избират и регулират.

Права ли е все пак партията

Спорно е доколко позицията на ПиС е основателна. Да вземем например аргумента ѝ, че съдилищата са били контролирани от хора от социалистическата ера. От 23-ма съдии, принудени да напуснат Върховния съд, трима са издавали присъди през социалистическия период.

Освен това ПиС номинира и нови кадри, които също са били активни в тази епоха.

Що се отнася до обвиненията на ПиС, че съдиите са били „специална каста“, действително съдиите в Полша са по-добре платени от много държавни служители. В същото време обаче може да се каже, че това е необходимо, за да се намали шансът те да бъдат подкупени.

Най-силният аргумент в полза на правителството обаче е, че системата е била неефективна. Много поляци негодуват срещу тежката съдебна бюрокрация, a самата ПиС често цитира социологическо проучване, според което 80% от населението смята, че е необходима съдебна реформа.

Само че има и други проучвания. Те сочат, че мнозинството от хората не се доверяват на реформите на управляващата партия.

Защо ПиС настоява за тези промени?

Отговорът на този въпрос се корени в близкото минало.

Първият важен период, който сформира възгледите на партията, са 90-те. Това е времето, когато първият демократично избран министър-председател Тадеуш Мазовецки опитва да наложи политика, наречена gruba kreska (дебела черта). Тя се изразява в това да не бъдат наказвани престъпления, извършени от режима до 1989 г. Тази политика силно разделя поляците и до днес.

Братята Качински се противопоставят на идеята за обединение и компромис, като според тях е недопустимо комунистически лидери да правят успешни кариери като капиталисти. Те вярват, че е необходима политическа революция, основана на патриотизъм и католицизъм.

Друг съществен период е този между 2005 и 2007, когато ПиС печели изборите за първи път след създаването си през 2001 г.

Тогава братята близнаци Ярослав и Лех Качински са съответно министър-председател и президент. Както и сега, партията по това време иска да въведе цялостни реформи, включително и амбициозна лустрация. Целта е да бъдат проверени хиляди държавни служители за сътрудничество с тайните служби на социалистическия режим.

Съдилищата обаче възпрепятстват реформите. Братята Качински определят случващото се като правна невъзможност (legal impossibilism) и след две хаотични години на управление партията губи властта.

По-късно се твърди, че Ярослав Качински се превръща в „мажоритарен демократ“, който вярва, че печелещата партия трябва да има повече свобода и да не се влияе толкова от взаимната регулация на трите власти.

Каква роля изигра самолетната катастрофа?

Ярослав Качински е основният фактор, който диктува промените в Полша. Въпреки че той официално не е държавен глава, е видно, че взема решенията в партията и правителството. Наблюдатели го описват като политик, който успява да се издигне чрез конфликти и разделящи политики. Става дума за това, че той поставя теми като имиграцията, правата на общността ЛГБТ или недоверието към съседните Русия и Германия.

Качински става още по-радикален след 2010 г., когато брат му Лех загива в самолетна катастрофа. Тя се случва близо до руския град Смоленск и след няколко разследвания е определена като инцидент. Въпреки това Ярослав започва да разпространява конспиративни теории, според които случаят е организиран от вътрешната опозиция и от Москва.

Кадърът показва самолета, в който Лех Качински загива при катастрофата на 10 април 2010 близо до Смоленск, Русия. Според официална информация на борда е имало общо 132 души. Всички загиват, след като самолетът попада в гъста мъгла при кацане.
Кадърът показва самолета, в който Лех Качински загива при катастрофата на 10 април 2010 близо до Смоленск, Русия. Според официална информация на борда е имало общо 132 души. Всички загиват, след като самолетът попада в гъста мъгла при кацане.

Загубата не само го подтиква към отмъщение, но и повлиява на репутацията му. Дотогава Лех, който е имал свое семейство, е виждан като по-умерения, по-„земния“ брат. Но той загива.

След сигнали, че сега здравето на Ярослав Качински се влошава и има вероятност той да отстъпи позицията си, вече е започнало съревнованието за неговото място. Един от основните критерии за сравнение остава степента, в която наследникът би провеждал именно радикална политика.

Настоящият министър-председател Матеуш Моравецки например е възприеман като умерен, но се твърди също, че на фона на напрежението с Брюксел има шанс и той да се обърне към най-верните избиратели на ПиС. Друг кандидат е министърът на правосъдието Збигнев Зиобро, описван като краен националист и католик.

С други думи, случват се много други неща във властта, които могат да обяснят отношенията на Варшава с ЕС.

Защо тогава не протестират повече поляци?

Голяма част от поляците вече са опитвали да се противопоставят на случващото се. Във Варшава и други големи градове от години се организират многохилядни антиправителствени протести. В действителност обаче ПиС остава популярна сред голяма част от населението.

След успешното си връщане на власт през 2015 партията получи дори по-голям процент гласове на изборите през 2019. Дуда беше преизбран за президент година по-късно. И ако може да се вярва на скорошните проучвания, ПиС не е загубила подкрепа сред поляците, откакто е започнал конфликтът ѝ с ЕС.

Към момента статистиката показва, че партията разполага с около 35% от гласовете, което ѝ предоставя сигурно предимство с над 10% пред следващия опонент.

Успехът на ПиС може да бъде обяснен с впечатляващи икономически данни. Безработицата в страната например е рекордно ниска – 3.5%, а БВП продължава да се покачва с 5% за година въпреки последиците от пандемията. Когато Полша се присъединява към ЕС през 2004, БВП на страната е 40%, докато днес той е 70%.

Може да се каже, че Полша се намира в своеобразна златна ера от икономическа гледна точка. Колкото и да е иронично, европейските фондове значително са подпомогнали този напредък. ПиС обаче също има заслуги в разпределянето на парите.

Снимката е правена по време на кампания за промотиране на програмата "500+", която добива голяма популярност в страната.
Снимката е правена по време на кампания за промотиране на програмата "500+", която добива голяма популярност в страната.

За разлика от предишните правителства, настоящото е положило усилия тези средства да достигнат и до по-малките „изостанали“ градове. С емблематичната за партията мярка „500+“ например се раздават по 500 злоти (115 евро) на месец за всяко дете. Тези помощи улесняват значително семействата, които са на прага на бедността.

Макар и първоначално да е определяна като фискално безотговорна мярка, програмата е станала толкова популярна, че никоя партия не се осмелява да се обяви против нея.

ПиС също така е обещала да удвои минималната месечна заплата на 4000 злоти до 2023 година, да добави две месечни пенсии към годишните, да субсидира фермерите и да инвестира в инфраструктурата на различни провинции. За много поляци тази перспектива оправдава компрометирането на съдебната система.

Facebook форум

Най-ново видео

Първото заседание на 47-ото Народно събрание
please wait

No media source currently available

0:00 0:00:56 0:00
XS
SM
MD
LG