Връзки за достъпност

Извънредни новини

Местата са разпределени, първите задачи са ясни. Какво знаем за новото правителство


Един от лидерите на "Продължаваме промяната" и бъдещ премиер Кирил Петков

Бъдещото правителство ще е по формулата 10-4-4-3. Всяка от четирите политически сили ще носи отговорност за конкретни сфери, но "Продължаваме промяната" ще има свои представители навсякъде.

Как ще изглежда „началото на промяната“? Как ще се разпределят постовете в правителството? Какво ще направят най-напред?

Това са три от най-важните въпроси, които българските граждани си задават в последните седмици на преговори между политическите партии, които се очаква да формират следващото редовно правителство в България.

Партията, която спечели изборите - „Продължаваме промяната“ (ПП), вече даде отговор на ключови въпроси за структурата на Министерския съвет, за броя и вида на министерствата, както и за първите действия на новия кабинет.

В неделя вечер „Продължаваме промяната“ (ПП) изпрати и финалния вариант на коалиционното споразумение до партиите, с които водиха преговори – БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ). Свободна Европа видя проекта, в който е описано и разпределението на ресорите по партии.

В състава на новия кабинет ще влязат 21 министри, т.е. двама повече в сравнение с досегашния му състав. Те ще бъдат разпределени между отделните партии в съответствие с резултатите от изборите на 14 ноември.

Кой какво ще управлява

Разпределението на министерските постове ще е по формулата 10-4-4-3."Продължаваме промяната" ще има 10 министри, БСП и "Има такъв народ" - по четирима, а "Демократична България - трима.

„С уважение към гласоподавателите ние избрахме принципа на пропорционалност. Всяка една от партиите да бъде близко до гласовете си представена в коалицията“, каза в понеделник един от лидерите на ПП Кирил Петков.

Ще има общо четирима вицепремиери - двама от ПП и по един от БСП и ДБ. Всеки министър сам ще назначава своите заместници и всяка партия ще носи отговорност за съответния ресор. "Продължаваме промяната" обаче ще има по един свой съветник в кабинета на всеки един от министрите.

Ето какво е разпределението на министерства по партии:

„Продължаваме промяната“:

  • министър-председател;
  • заместник министър-председател и министър на финансите;
  • заместник министър-председател по ефективно управление;
  • министър на образованието и науката;
  • министър на здравеопазването;
  • министър на вътрешните работи;
  • министър на отбраната;
  • министър на транспорта и съобщенията;
  • министър на растеж и иновациите;
  • министър на културата;

„БСП за България“:

  • министър на труда и социалната политика;
  • заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията;
  • министър на земеделието;
  • министър на туризма;

„Има такъв народ“:

  • министър на енергетиката;
  • министър на външните работи;
  • министър на регионалното развитие и благоустройството;
  • министър на спорта;

„Демократична България“:

  • министър на правосъдието;
  • заместник министър-председател и министър на околната среда и водите;
  • министър на електронното управление.

Все още не са обявени хората, които ще заемат тези позиции. Спекулациите по медиите са различни, но за сигурно можем да приемем само обявеното от лидерите на "Продължаваме промяната". Досега Кирил Петков и Асен Василев многократно заявяваха, че ще бъдат съответно министър-председател и министър на финансите в следващия кабинет. Те потвърдиха, че образователният министър в служебното правителство Николай Денков е поканен да остане на поста си. Същото потвърдиха и за вътрешния министър Бойко Рашков. Остава непроменена позицията на ПП, че за министър на транспорта е поканен Николай Събев, основател на куриерската фирма "Еконт".

Кое е новото

Според черновата за коалиционното споразумение Министерството на икономиката ще бъде разделено на две части. Едното ведомство ще бъде на „икономиката и индустрията“, като в него ще попаднат държавните предприятия, които досега бяха под шапката на икономическото министерство като Държавната консолидационна компания (ДКК), но също и военното предприятие „Терем“, което досега беше в Министерството на отбраната, както и „Транспортно строителство и възстановяване“, което беше към транспортно министерство.

Второто „парче“ от икономическото министерство ще се превърне в министерство за „растеж и иновации“. В него отиват редица структури като дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, Българската банка за развитие, Българската агенция за инвестиции, „София Тех Парк“ и други. Първото министерство ще е в квотата на БСП, а второто - на "Продължаваме промяната".

В споразумението е записано и закриването на „Държавната петролна компания“, създадена от правителството на ГЕРБ с идеята да се изгради верига от държавни бензиностанции.

Новa позиция, която досега се съвместяваше от един от вицепремиерите, ще бъде тази на министър на електронното управление. Под негово управление ще попаднат отделни структури, които досега бяха под шапката на други министерства като Държавна агенция "Електронно управление" и държавната фирма "Информационно обслужване".

Редица от структурите, които досега попадаха под контрола на Министерството на земеделието, храните и горите като Българска агенция по безопасност на храните и Изпълнителна агенция по горите , ще преминат под шапката на Министерския съвет, т.е. на директен контрол от премиера.

Как ще работи бъдещата коалиция

Коалиционното споразумение няма да бъде общо между четирите партии, а ще се сключва между мандатоносителя ПП и останалите три партии поотделно. Текстовете на отделните споразумения обаче ще бъдат идентични.

Всяко предложение предварително ще бъде договаряно и съгласувано между партньорите.

В коалиционното споразумение има и за начина на работа на бъдещата управленска коалиция. Така например са договорени законодателните проекти, които Министерският съвет ще внася в Народното събрание. Това ще се случва след координация и съвместно от коалицията, а всяко предложение предварително ще бъде договаряно и съгласувано между партньорите, за да може да отговаря на принципите на подписаните споразумения.

Четирите партии са постигнали съгласие, че Министерският съвет ще одобрява и всяко предложение за назначение на председател на държавна агенция, член на комисия, изпълнителен директор на агенция, ръководител на институциите, създавани от кабинета, прокуристи в публични предприятия и временно изпълняващите длъжността членове на управлението на публичните предприятия.

Кои са първите задачи

В коалиционното споразумение има записана и законодателна програма със срокове. Няколко от предложенията са маркирани с "незабавно". На първо място е приемането на бюджета за 2022 г.

Това има връзка с конкретни заявки на бъдещия финансов министър Асен Василев, които той вече направи пред медиите. Пред бТВ в неделя Василев каза, че ще бъде поставена цел за 15% съкращаване на държавната администрация до края на 2022 г.

Друга негова идея е за повишаване на максималния осигурителен праг от 3000 на 3450 лв. Съобщаването за тази перспектива още за 2022 г. доведе до остра реакция от IT сектора, който се очаква да бъде най-сериозно засегнат от решението. Солидарност с тях изказаха от „Демократична България“, които засега твърдят, че ще са против подобно решение.

Друга "незабавна" задача е свързана с антикорупционната комисия КПКОНПИ. Структурата, оглавявана от Сотир Цацаров, се очаква да получи допълнителни функции като възможност за разследване, както и представителство във всяко от министерствата. Предвижда се също смяната на самия Цацаров от поста. "Незабавно" е предвидено и закриването на специализираните съд и прокуратура и ограничаване на правомощията на главния прокурор.

Четирите политически сили ще приемат декларация в парламента, с която ще поискат оставката на главния прокурор Иван Гешев. След това предстоят промени в законите, които да премахнат липсата на контрол за главния прокурор, както и изготвянето на проект за промяна на конституцията.

Кирил Петков потвърди в неделя, че целта е и персоналната смяна на главния прокурор Иван Гешев.

„Искам главният прокурор да бъде сменен и прокуратура, която да работи по най-добрия начин. Докато нямаме работеща главна прокуратура, не можем да хванем нито един крадец“, каза Петков пред Нова телевизия.

Отново през уикенда друго от основните лица на „Продължаваме промяната“, Даниел Лорер постави друга „най-неотложна“ задача пред бъдещото управление. Тя е свързана с възможността на българите да „не прекарат зимата на студено и как държавата може да помогне“.

„Това е мисълта, с която ние не спим всеки ден. Това е причината ние да бързаме“, каза той и подчерта, че възможни решения могат да бъдат и емитирани на дългове, което не е притеснително, защото „сме много по-богати, отколкото си мислим“.

Facebook форум

Най-ново видео

"Загубихме години заради някакви сараи"
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:35 0:00
XS
SM
MD
LG