Връзки за достъпност

Извънредни новини

Мораториумът. Какво означава, какво ще промени и за кого се отнася


В рамките на два дни Народното събрание гласува два мораториума върху цените на електроенергия, топлоенергия и ВиК услугите за бита.

Мораториумът върху цените на тока, парното и водата за домакинствата е факт. Какво означава той на практика? Знаем ли какво идва след него? И имат ли основание критиците, които го наричат "умопомрачение".

В сряда, в разгара на парламентарните дебати, които в един момент прераснаха дори в размяна на обвинения между всички политически сили, Десислава Атанасова от ГЕРБ предложи налагането на мораториум върху цените за електроенергия, топлоенергия и ВиК услугите за бита, които да бъдат фиксирани към нивата им от 1 януари 2021 г. Предложението беше прието със сериозна подкрепа от всички партии с изключение на ДПС.

Това отприщи серия от събития, които доведоха до оправдания от страна на депутатите, коментар от Министерския съвет, нова порция напрегнати дебати и в крайна сметка повторно гласуване, което потвърди мораториума, но промени условията, по които той действа.

Икономисти критикуваха остро това действие, като някои използваха дори думата "умопомрачение". В следващите редове подреждаме известните дотук отговори на въпросите, които си задаваме всички.

Как започна всичко

Въпросът с овладяването на цените за електричество, отопление и ВиК услуги за бита беше определен като приоритетен от всички политически сили, от бившото служебно правителство, а и от новия кабинет на Кирил Петков.

Още в първия работен ден на новото правителство във вторник Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) предложи повишаване на цените за електроенергия и топлоенергия съответно със средно 13% и 16% от 1 януари. Правителството обяви този ход на комисията като изненадващ.

Още на следващия ден по време на редовното заседание на парламента темата предизвика и сериозен дебат и размяна на обвинения. Именно тогава дойде и предложението за налагане на мораториум върху цените на нивата им от 1 януари, без да се посочва краен срок на действие, от председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. Предложението не беше предварително представено на депутатите, които гласуваха без да се запознаят с него.

Въпреки това, както и въпреки острата реакция на ДПС и принципното противопоставяне между ГЕРБ и управляващата коалиция, предложението беше прието със 186 гласа „за“, двама бяха „против“, а други двама гласуваха „въздържал се“. ДПС не участва в гласуването като го определи за намеса в решенията на независимата по закон КЕВР.

„В зала не стана ясно кой точно регулаторен период се предлага - дали януари, дали юни“, каза след вота депутатът от „Продължаваме промяната“ Радослав Рибарски.

Депутатът от БСП и бивш министър на икономиката Драгомир Стойнев пък каза, че той и колегите му са „допуснали грешка“.

Минути след края на парламентарното заседание обаче началничката на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова каза, че новосъздадената временна парламентарна комисия за енергийната криза ще преразгледа мораториума.

Какво е в сила в момента

Ден по-късно от „Продължаваме промяната“ (ПП) поискаха преразглеждането на решението, но без да отменят мораториума. Те заложиха като отправна точка цените към датата на гласуване – 16 декември, и дадоха краен срок на действието на мораториума – до 31 март 2022 г. Точно това е и крайният вариант, за който гласуваха депутатите и той беше одобрен с гласовете на ПП, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

По време на дебатите от ГЕРБ внесоха предложения за определяне на мерки в подкрепа на цените за бизнеса, както и за ограничаване на премиите, които се получават от производството на електричество от възобновяеми енергийни източници. Бяха отхвърлени и предложения за пълна отмяна на мораториума и удължаването на срока до април.

Какво означава мораториум

По определение мораториумът е термин, който означава отсрочване или временна отмяна на действие, което се очаква или трябва да бъде извършено. Тази мярка се прилага в различни сектори, като един от последните беше този за плащанията по кредитите, отпускани от търговските банки, в началото на пандемия.

В настоящия случай това ще се прилага върху цените за електроенергия, топлоенергия и ВиК услуги, чието повишаване ще бъде задържано до 31 март 2022 г., независимо от събитията на отделните пазари. Това означава и че в този период Народното събрание де факто замразява правомощията на КЕВР да определя нивата на цените на регулирания пазар т.е. този за повечето потребители. По закон комисията е независим орган и част от правомощията ѝ включват предложенията за промяна в цените.

Кого ще засегне

Мораториумът се налага само за битовите потребители на ток, вода и парно. Това означава, че токът няма да поскъпне за домакинствата. За бизнесите или т.нар. небитови потребители обаче цената е различна, тъй като след промените в законодателството от края на 2020 г. те купуват електричество директно от свободния пазар. Там в петък цената е 587 лв. за мегават час, докато тази на регулирания пазар, определена от КЕВР през лятото, е 119 лв. за мегават час.

По отношение на топлоенергията няма да има повишаване, както за битовите, така и за стопанските потребители, тъй като по правилата, налагани от КЕВР, тези две цени попадат в една и съща регулация. Разликата в цените за мегават час за крайните потребители, както и при електричеството, варира в зависимост от различните доставчици. Например цената за мегават час на „Топлофикация София“ е 98 лв., а тази на „Топлофикация Габрово“ 108 лв.

Защо цените от 16 декември?

Един от споровете, който възникна между ГЕРБ и партиите от управляващата коалиция, беше свързан с отправната точка за цените.

Първият приет мораториум, предложен от ГЕРБ, включваше нивата на цените от 1 януари 2021 г. Според данните на КЕВР обаче тогава не се извършва промяна на цените за битовите потребители, защото в началото на 2021 г. от комисията решават да ги задържат на равнището им от юли 2020 г. В средата на 2020 година КЕВР например поставя пределна цена за мегават час електрическа енергия от 90 лв. Тогава на свободния пазар цената за мегават час е на стойност 81 лв.

В крайна сметка управляващата коалиция прие цените да бъдат замразени на нивата от 16 декември, актуализирани в средата на 2021 г. Актуализацията от лятото доведе до повишаване на цените с между 3 и 5 процента, в сравнение с нивата им от януари 2021 г. Т.е. мораториумът сега „замразява“ по-високи цени, в сравнение с първия му вариант.

Защо до 31 март?

Мораториумът беше предложен с мотиви да не се допуска поскъпване на енергията на гражданите в момент, в който редица от цените за бита в страната се вдигат. Това беше и едно от декларираните условия от страна на БСП за даване на подкрепа за съставянето на кабинет.

В същото време цените на свободния пазар на електроенергия са на рекордни нива в редица европейски страни, сред които е и България, а в следващите няколко месеца се прогнозира и допълнително повишаване.

Датата 31 март се поставя, за да може в следващите три и половина месеца да бъде изготвена цялостна стратегия.

Датата 31 март, по думите на началничката на кабинета на премиера Лена Бориславова и представители на „Продължаваме промяната“, се поставя, за да може в следващите три и половина месеца да бъде изготвена цялостна стратегия, както и да бъдат предложени мерки за справянето с т.нар. енергийна криза.

Засега обаче представителите на кабинета, както и депутатите, не са говорили официално за това как точно ще изглеждат тези мерки.

Какво ще стане след 31 март

По отношение на това какво ще се случи след 31 март, засега няма ясни отговори. Представители на управляващите заявиха, че до тогава с комплекс от мерки ще се направи нужното за "овладяването на кризата".

„Не съм доволен, мораториумът не е добра политика. Принудени сме да я водим, защото правителството сега влиза в действие и не е имало възможност да приложи политики, които да избегнат този ход“, каза пред БГНЕС председателят на парламентарната група на „Демократична България“ Христо Иванов.

В същото време представители на други партии и енергийни експерти реагираха остро срещу мораториума.

Бившият народен представител от „Има такъв народ“ и шеф на парламентарната комисия по енергетика в 46-ия парламент Иван Хиновски определи решението като „вредно за имиджа на България в ЕС“.

„Не може законодателният орган да се намесва в дейността на един независим регулатор. Решението също така заплашва енергийната сигурност на страната“, каза той пред БНТ.

Опасно ли е това?

Според икономиста Красен Станчев това, че някъде в Европа (например във Франция бел. ред.) се налага мораториум, не означава, че това е добре за България.

„Когато се замразят цените, ще стане проблем в производството и доставката на енергия. Това е много груба намеса в работата на свободния пазар и пазарните правила. Това, че някъде в Европа има мораториуми, не означава, че и в България трябва да се въведе. Ако този мораториум продължи достатъчно дълго, системата ще се пръсне някъде“, каза той пред обществената телевизия.

Бившият вицепремиер и министър в два кабинета Николай Василев, който беше предложен за премиер през лятото от „Има такъв народ“, нарече решението на депутатите „умопомрачение“.

„Това е моментно умопомрачение на всички парламентарни групи без тази на ДПС, което им прави чест. Причината е левичарство, а резултатът – леващина“, каза икономистът.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG