Връзки за достъпност

Извънредни новини

Без финал, състезание и лого. Как спортът реагира на войната в Украйна 


Снимка на отборите на "Наполи" и "Барселона", разпространена от италианския клуб в четвъртък

Мащабната инвазия, която Русия предприе в Украйна от север, изток и юг шокира по-голямата част от света. На фона на серия от финансови санкции, осъдителни декларации, призиви за мир и антивоенни протести, включително в самата Русия, световният спорт също се включи във всеобщото възмущение от действията на Владимир Путин и армията му.

Много спортисти изразиха индивидуални позиции, с които заклеймиха руската агресия, някои заявиха, че ще се бойкотират спортни прояви на територията на Русия, а някои отбори предприеха символични действия, премахвайки логото на свои руски спонсори.

Засега двете най-значимими реакции обаче остават решенията на европейската футболна централа УЕФА и ръководството на Формула 1 да лишат Русия от финала в най-престижния европейски клубен турнир по футбол през май и от кръга в най-авторитетния автомобилен световен шампионат през септември.

В петък официално беше потвърдено, че тазгодишният финал в най-престижния клубен турнир на Стария континент - Шампионската лига, се мести от Санкт Петербург във френската столица Париж. Това стана факт, след като през цялата седмица европейските медии публикуваха различни неофициални информации в тази посока.

"Газпром Арена" трябваше да домакинства финала от Шампионската лига на 28 май
"Газпром Арена" трябваше да домакинства финала от Шампионската лига на 28 май

Идеята за преместване на финала на 28 май се появи още преди нахлуването на руските войски в Украйна, но до този момент изглеждаше по-скоро като спекулация. Най-малкото заради обстоятелството, че руският газов гигант “Газпром” е основен спонсор на Шампионската лига, а “Зенит” и клубният му стадион “Газпром Арена” в Санкт Петербуг, на който трябваше да се играе финалът, са собственост именно на руската държавна компания.

Президентът на “Зенит” и член на Изпълкома на УЕФА Александът Дюков разкритикува това решение, коментирайки, че то е взето “изцяло по политически причини”.

Ден по-рано газовият гигант се оказа централен обект в друг символичен акт. Германският футболен клуб “Шалке 04” обяви, че премахва от екипите си името на “Газпром”, въпреки че компанията е основен спонсор на отбора.

“След последните събития ФК “Шалке 04” реши да премахне логото на главния спонсор “Газпром” от фланелките на клуба. Той ще бъде заменен с надпис “Шалке 04“, се казваше в съобщение на клуба от Първа Бундеслига.

Постер с фланелката на "Шалке 04" пред клубния стадион в германския град Гелзенкирхен
Постер с фланелката на "Шалке 04" пред клубния стадион в германския град Гелзенкирхен

Действия, осъждащи войната в Украйна, имаше и покрай реваншите от плейофната фаза за влизане в осминафиналите от втория по значимост европейски клубен турнир по футбол - "Лига Европа".

Преди мача на руския “Зенит” в Севиля срещу “Бетис” испанските фенове се събраха пред стадиона, за да демонстрират подкрепата си за украинския народ. Впоследствие срещата завърши 0:0, което прати “Бетис” в следващата фаза. До този развой обаче се стигна едва, след като гол в последната минута на руснаците беше отменен след намеса на ВАР.

Преди началото на мача между “Наполи” и “Барселона” пък футболистите на двата отбора се снимаха пред голям транспарант с червен надпис: “Спрете войната”. Подобна акция предприеха и играчите на чешкия “Славия”, които носеха жълти фланелки с надпис в подкрепа на Украйна преди мача си срещу турския “Фенербахче”.

Украинският национал Руслан Малиновски пък отбеляза гол за италианския “Аталанта” срещу гръцкия “Олимпиакос” и го отпразнува, показвайки под бяла тениска под екипа си с надпис: “Не на войната в Украйна”.

Междувременно играчът на московския футболен клуб “Динамо” Фьодор Смолов стана първия руски национал, който открито се обяви против военната офанзива на родината си. Той публикува в профила си в Инстаграм черна снимка и написа: “Не на войната!”

Футболните федерации на Полша, Швеция и Чехия пък предприеха съвместна акция, призовавайки световната футболна федерация ФИФА да премести предстоящите им квалификационни мачове за Световното първенство в Катар, които трябва да се играят в Русия в края на март.

В петък УЕФА реши да се съобрази с това искане и отне домакинството на Русия в предстоящите квалификации за Мондиала, въпреки несъгласието на руската футболна федерация.

Макар че формално осъди руската военна агресия в Украйна, шефът на ФИФА Джани Инфантино отговори уклончиво на директен журналистически въпрос за позицията на федерациите на Полша, Швеция и Чехия.

“Ние сме длъжни да разгледаме този въпрос сериозно, да го анализираме. Ще го разгледаме спешно. Надяваме се ситуацията да бъде решена доста преди първия мач”, заяви Инфантино по време на своя пресконференция в четвъртък вечерта.

“Бях шокиран от това, което видях. Притеснен и загрижен съм от тази ситуация. ФИФА осъжда използването на сила от Русия в Украйна и всякакъв вид насилие за разрешаване на конфликти. Насилието никога не е решение и ФИФА призовава всички страни да възстановят мира чрез конструктивен диалог“, каза още той по повод започналата война.

Шефът на ФИФА обаче игнорира въпрос дали възнамерява да върне ордена си “Дружба”, връчен му лично от Путин заради приноса му за провеждането на Световното първенство в Русия през 2018 г.

Значително по-категорично реши да действа ръководството на Формула 1, което в петък взе решение да отмени състезанието от световния шампионат в руския град Сочи, което предстоеше през септември.

Това стана ден, след като четирикратният световен шампион във Формула 1 Себастиан Фетел декларира, че ще бойкотира Гран при на Русия. Той е председател на Асоциацията на пилотите. Действащият световен шампион Макс Верстапен подкрепи принципно позицията на Фетел, но за разлика от него не се ангажира категорично, че би бойкотирал състезанието в Сочи.

Междувременно отборът от Формула 1 “Хаас” обяви, че ще премахне временно от болидите си името на главния си спонсор “Уралкалий” - едър руски производител и износител на калиеви торове. Компанията е собственост на бащата на руския пилот Никита Мазепин, който пък беше изваден от отбора.

Руската инвазия в Украйна беше осъдена и от Международния олимпийски комитет (МОК), който въпреки принципа си да бъде аполитичен, изрази категорична позиция срещу “нарушаването на олимпийското примирие от руското правителство“.

В нея се припомняше, че според резолюция на ООН, приета на 2 декември 2021 г. с гласовете на всички 193 държави членки на организацията, олимпийското примирие започва 7 дни преди началото на Олимпиадата в Пекин и приключва 7 дни след закриването на Параолимпийските игри.

Предприемането на военни действия от страна на Русия непосредствено след зимни олимпийски игри обаче не е прецедент. След края на Олимпиадата в Сочи през 2014 г. Русия започна подготовка за анексирането на Кримския полуостров. Впоследствие между подкрепяни от Москва сепаратисти и украинските сили избухна военен конфликт в източния украински регион Донбас.

Настоящата руска агресия пък започна с признаване на двете самоправъзгласили се “народни републики” там - Донецк и Луганск, а Путин оправда нахлуването на войските му в Украйна с нуждата Украйна да бъде "демилитаризирана".

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е разследващ журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, „Сега“ и „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG