Връзки за достъпност

Извънредни новини

Колко ще издържат руснаците, преди да се разбунтуват. Левон Хампарцумян пред Свободна Европа


Левон Хампарцумян в Студио България на Свободна Европа.

На 24 февруари Русия нападна Украйна. Агресията от руска страна провокира мощна международна солидарност с Украйна, а на Москва бяха наложени тежки икономически и финансови санкции.

Руското правителство каза, че ще издържи, но пред банкоматите в Русия се извиха опашки от хора, които искат да изтеглят парите си. Курсът на рублата се срина, а Централната банка на Русия вдигна на 20 на сто основния лихвен процент.

"Руската икономика най-вероятно ще изпита определени затруднения, за които те са подготвени. Но блокирането на средства на Централната банка създава сериозни затруднения", каза в Студио България на Свободна Европа финансистът Левон Хампарцумян, бивш дългогодишен директор на "УниКредит Булбанк" и председател на Асоциацията на банките в България.

Според него мерките, предприети от Централната банка на Русия, са "грамотни действия на един централен банкер", но те само ще отместят ефектите във времето.

Хампарцумян прогнозира, че руснаците могат да издържат известно време на лишения.

"Зависи колко е издръжливо населението на лишения и трудности. Между шест месеца и година, година и нещо преди да се разбунтува", каза Хампарцумян.

Основният удар на санкциите, наложени на Русия, ще бъде понесен от хората от средната класа и по-бедното население. Богатите просто ще бъдат затруднени.

Според него планът за бърз удар срещу Киев и сваляне на легитимно избраното правителство на Украйна не успя. "Най-вероятно влизаме в една много по-тежка фаза, в която ще има разрушения, ще има много човешки жертви и ще продължи доста време", каза Хампарцумян.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Това е война, която очевидно е подготвяна от години. Доколко тези санкции са предвидени в сметката на Путин?

- Трудно може някой да влезе в главата на Путин – кое е емоционално, кое е рационално, кое е подготвено, кое не е. Очевидно е, че подготовка за това има.

След 2014, след Крим, имаше една серия от санкции. Централната банка на Русия, която се управлява много грамотно и професионално, започна да трупа резерви, включително и златни. Външният дълг на Русия е 18 на сто спрямо БВП, който сега има. Той ще падне.

Най-вероятно не са си представяли, че може да има толкова солидарна изолация и противодействие.

Такава подготовка, за да могат да издържат на международна изолация, е имало. Най-вероятно не са си представяли, че може да има толкова солидарна изолация и противодействие. Дори и да е имало подготовка, план А, който беше блицкриг – бързи военни действия, изолиране на военни обекти и след това влиза една армия, която е посрещната с цветя като освободителка, не се осъществи. Защото, то това, трябваше да е станало вече.

Най-вероятно влизаме в една много по-тежка фаза, в която ще има разрушения, ще има много човешки жертви и ще продължи доста време.

- Какъв може да е ефектът от тези санкции? Видяхме опашки пред руските банки, хората са притеснени от обезценяването на рублата.

- Това има няколко нива. Първо тези, които издават заповедите за войната, не са си пратили децата да воюват и да умират. За тях няма да свършат нито парите, нито храните. Тези, които ще усетят трудности, ще са хората от средната класа. Дотолкова, доколкото има такава в Русия. Но те са доста държеливи, ако бъдат мотивирани с послания от типа, че "целият свят е против тях". Тяхната пропаганда е доста рафинирана. Като започнем от традиционните методи на пропаганда и свършим с някакви тролове.

В нашата част на света има много хора, които са носталгични за младостта си. Аз го наричам това хормонална носталгия – когато са били в съветския блок и са имали чувството, че живеят един хубав, младежки живот. Не ги пускат да пътуват навън, не са много свободни. Но един човек, който не е вкусвал свободата, не страда толкова много по нея. Северна Корея е добър пример за това. То е, освен чисто военно противопоставяне, е и въпрос на стил на живот и на усещане.

- Вие имате ли контакт са ваши колеги банкери там и какво ви казват те?

- В момента не. Но шефът на руската ни банка, още 2014 г., когато стана Крим, каза… Той е роден в Рига. Винаги е казвал: „Аз, като се пенсионирам, ще взема европейски паспорт заради децата и ще си отида в Латвия“.

2014 г. отиде в Латвия и каза: “Вижте, това няма да свърши добре, но съм твърде стар, за да изчакам всички тези развития и да мина през това“. И се пресели и започна значително по-беден живот, в сравнение с този на шеф на голяма банка в Москва.

И другото, което съм чувал от колеги там, е, че има 10 града в Русия, в които има хора, които са много добре образовани, космополитни, културни. Останалите са едни хора, които живеят един доста примитивен живот и съветската власт е дошла и си е отишла и те не са разбрали. Всички протести са в няколко големи града.

- Руските граждани ще продължат ли да могат да оперират с картите си на територията на Русия?

- Те имат собствена система.

- На битово ниво как ще ги засегнат санкциите?

- На битово ниво това, което ще се случи, е, че първо рублата рязко ще се обезцени. Тя вече се обезценява. Самите трансакции, вътре на територията, те имат начин да го правят.

Пътуванията в чужбина засягат малко хора в Русия. Тези хора, които ги виждаме, те са средна класа. По големите курорти на Европа и Лондон идват свръхбогатите, но те са една шепа хора.

Хората с наложени санкции, които са в списъците, ще бъдат значително затруднени. Стойността на руската икономика най-вероятно ще изпита определени затруднения, за които те са подготвени. Но блокирането на средства на Централната банка създава сериозни затруднения. Част от резервите няма да могат да бъдат използвани.

- Какво означава това? По данни от миналата година две трети от резервите на Централната банка са в страни от Европа и Северна Америка.

- За съжаление по-малко, защото те държат и в Китай, и на други места. Най-общо казано им се казва: “тези резерви продължават да са ваши, но в момента не може да ги използвате.

- И?

- И толкова. Не могат да ги използват. И когато ти трябва ликвидност, нямаш ликвидност. Защото парите са замразени. Санкции има на много места. Но към централните банки има само към Иран, Северна Корея, Венецуела и не съм сигурен за Куба.

Да блокираш централната банка на такава голяма държава създава сериозни затруднения. Затрудненията винаги са и за другата страна. Нашият свят ще страда, но по-малко. Най-големият печеливш от цялата работа е Китай.

- В понеделник Централната банка на Русия предприе мерки. Увеличи лихвата, успокои хората, че парите са им на сигурно място, облекчи регулаторните изисквания към банките…

- Това са грамотни действия на един централен банкер, но ние в случая говорим за война и политика. Това са действия, които отместват ефектите във времето, но фундаменталните причини, поради които се случват тези неща, не се променят.

- Колко време може да продължи този натиск?

- Зависи колко е издръжливо населението на лишения и трудности. Между шест месеца и година, година и нещо преди да се разбунтува. Това са много хипотетични неща. Междувременно, ако войната премине във фаза на Чеченската, която е тотално разрушение, ще бъдат нанесени много материални вреди в самата Украйна.

- Затварянето на фондовата борса, за да се избегне срив. Колко може да продължи?

- Безкрайно може да продължи. Това се прави, когато… защото на борсата има освен технически и психологически компонент. Когато започне паника на борсите, обикновено правилата са да се затворят. Това се направи през 2008 г., по време на пандемията също. Спира се търговията за определено време, за да може да се овладее емоцията и да отстъпи място на техническите показатели.

- Политологът Иван Кръстев публикува анализ в Ню Йорк Таймс, в който казва, че европейците са направили грешка със съхраняването на парите на руските олигарси в европейските банки.

- Не съм чувал да го казва преди. Винаги, когато нещо се случи в икономиката и политиката, се намират хора, които изключително логично и симпатично обясняват защо се е случило и как се е случило. Понякога тезите са еднакво симпатични и еднакво противоречиви, но се приемат.

Европа, например, си сбърка и енергийната политика, защото в понеделник немският министър на икономиката каза: „Трябва да удължим срока, в който ще затворим централите“. Който може и да е никога. Тази хубава картинка, която политически звучи много добре, в която, пчеличките летят, пеперудките пърхат, едни перки се въртят, слънчеви централи и т.н., а останалата част от света се мъчи някак си да произвежда стомана, метали, чипове и всякакви други неща, които понякога включват и доста агресивни субстанции и т.н. – не сработи. Беше ясно на технологично мислещите хора, че това е неработещ и неустойчив модел.

Ковидът беше първото нещо, което го удари. След това беше корабът, който блокира Суецкия канал и търговията в света почти спря, а сега войната допълнително изважда дисбалансите и стратегическите грешки на развитието ни наяве.

- Не смятате ли, че това лицемерие на Европа ѝ изигра много лоша шега – от една страна са санкциите и авторитарният Путин, от друга се прави бизнес?

- Аз не бих го нарекъл лицемерие. То е по-скоро добросъвестно заблуждение.

- Какво значи това?

- Добросъвестно заблуждение значи добросъвестно заблуждение – ти си в заблуда, но пълен с добри намерения и смяташ, че един олигарх ще си сложи парите там, ще се конвертира. По същия начин грешка в развитието на цяла Източна Европа беше, че частната собственост сама решава един куп проблеми от гледна точка на ефективност, на развитие и т.н. Всъщност се оказа, че по-важно е ред и законност и след това частна собственост.

- Ще се откаже ли Европа от тези сделки, с тези пари?

- Мисля, че да. България е била част от един блок, който беше под санкции, включително и технологични, но тук и компютърна индустрия се развиваше. Купувахме някакви неща втора, трета и четвърта ръка.

Но комунизмът никога не тръгна да прави голяма война в Европа. И никога никой не е плашил с ядреното копче.

Някои от тези пари сигурно ще намерят път. Това обаче е трудно, скъпо и в крайна сметка забавя развитието, защото… може да правим аналогия и със Студената война, която не е непременно аналогична на това, което се случва, но е някаква относително близка аналогия. Така или иначе развитието и стандартът на живот в тази част на света, която беше социалистическата, се забави и комунизмът рухна под собствената си неефективност. Но комунизмът никога не тръгна да прави голяма война в Европа, имаше локални конфликти, от които не боли чак толкова много. И никога никой не е плашил с ядреното копче.

- Казахте в едно ваше интервю, че санкциите не могат да спрат танковете.

- Нещата ще се развиват така, както ще се развиват, защото сценарият А на Русия – бърза военна победа, с малко кръв и марионетно правителство. Нещо подобно на това, което се случи в Крим.

Ако погледнете подобни ситуации в Европа – аншлусът на Австрия. Австрийците посрещат немците като освободители и приятелски народ. После съжаляват за това, но това е друг въпрос. Няма нужда да ви казвам за посрещането на Съветската армия в България. Без да е пукнала една пушка. Има 20 души, червеноармейци, които са умрели на българска земя, защото са пили метилов спирт от някаква изоставена цистерна на гара „Бургас“. Т.е. имало е подкрепа от населението към тази сила, която окупира държавата. Този сценарий в Украйна очевидно не работи.

- Ролята на Китай. Китай ли ще се окаже единственият печеливш и по какъв начин?

- Китай имат много стара култура. До голяма степен европейското развитие се базира на китайски открития – барута, компаса, печатането, текстила. Тези хора имат самочувствие, защото имат културна, технологична история и всичко друго. Колко е комунизъм това, което имат там, Господ знае. Имат милиард и половина образовани хора, растящ стандарт на живот и освен това китайците планират периоди от 20 години, 25 години, за тях това не е проблем. Пред тях е вечността.

Те си търсят място под слънцето. Западният свят много им помогна като каза: „Да, вие ще бъдете антиинфлационната сила на света, защото ще произвеждате много и качествено, ще потребявате малко, а пък ние тук ще си правим зелени сделки и ще си купуваме телефони, компютри и всякакви други неща“. Добре, де, но това свърши още преди ковида.

Заплатите по крайбрежието в Китай започнаха да вървят нагоре. Транспортът започна да поскъпва. Китайците започнаха да искат да живеят по-добре. За което, някой трябва да плати за това, което те произвеждат и те до такава степен станаха непреодолима сила в това производство, че ти не можеш нищо да произведеш, ако не си купиш нещо от Китай. И това стана на принципа на сваряването на жабата – бавно, полека, дългосрочно планиране и т.н.

Сега, след всичките тези развития в света, най-вероятно ще имаме вместо Зелена сделка, надявам се да имаме план за реиндустриализация на Европа, за да може да си произвеждаме някакви неща сами.

- За самозадоволяване на потребностите ни?

- Ролята на Китай никога няма да спадне. Но няма да е 90 процента, а ще бъде 45 процента и ще има някакво регионално нещо, което можем да направим.

Енергийна сигурност. Да, това със слънца и перки е много важно. Това е хубава цел. Средствата обаче бяха обещани от едни политици на други политици и не бяха технологично подкрепени, което се вижда. Научаваме, разбира се, по най-трудния начин. България пък е съвсем изолиран случай – с 90 процента зависимост от руска енергия и т.н. Едно от нещата, които трябва да мислим, е как ще бъдат подредени новите вериги за доставка и снабдяване така, че да бъдем по-добри и самостоятелни от останалия свят, защото ние сме в състезание там.

Когато казвам план за индустриално развитие на Европа, това е нещо като рационализиран СИВ, което беше Съвет за икономическа взаимопомощ. Например, ако атомната енергетика, което мисля, че ще се възобнови интересът там, като нещо устойчиво – в Европа има на две места много уран. Едното е България, другото е Чехия. Някой ден можем да стигнем до положението да си отворим урановите мини наново.

- Да обобщим – санкциите ще затруднят големите и богатите, а обикновените хора ги чакаме да издържат една година.

- Те ще бъдат затруднени. Въпросът е, колко могат да издържат на тези затруднения. Богатите страдат най-малко. Те ще страдат емоционално, защото не се е получило това или онова. Но от гледна точка на физическия им стил на живот, той ще си бъде стилът на живот на богатите. Но няма да могат да си летят с частните самолети напред-назад, няма да могат да си ползват яхтите свободно. Ще бъдат стигматизирани.

Едно е да направиш едно парти в Сен Тропе и да дойде половината свят и да ти се подмазва. Друго е да си го правиш с някакво кръгче твое. За тези хора тези неща са важни. Те защо са превили всички тези пари.

  • 16x9 Image

    Генка Шикерова

    Генка Шикерова е разследващ журналист в Свободна Европа от 2020 година. Работила е дълги години в бТВ и Нова телевизия.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG