Той е художник. Целият му живот е свързан с изкуството. Работата му е да организира изложби и да помага на други артисти. Но всичко се променя на 24 февруари – денят, в който Русия започна война срещу страната му. Сега Святослав е прибрал четките и платната, скрил е картините си на възможно най-сигурно място и помага за отбраната на града си.
Святослав* е на 30 години и е от Чернигов - град в Северна Украйна с население от около 285 хиляди души, на около 150 км от столицата Киев. От първия ден на войната Чернигов е подложен на обстрел. Властите съобщиха за ударени от руските бомби училища, болници и жилищни сгради. Снимки на световните новинарски агенции показват обгорени блокове и сринати училища.
Не знам дали го правят нарочно или просто не ги интересува.Святослав, Чернигов
Святослав казва, че руските удари до момента засягат само цивилни обекти.
„Разрушават всичко, което могат. Няма никаква система. Училища, жилищни сгради, болници, аптеки. Вчера [7 март] удариха и музей“, разказа той пред Свободна Европа.
„Не знам дали го правят нарочно или просто не ги интересува.“
Няма точна статистика за броя на жертвите от обстрелите срещу Чернигов. Само за един ден, 3 март, при руска въздушна атака срещу жилищен квартал загинаха 47 души по данни на местните власти, цитирани от Ройтерс.
„Вече са минали колко… 13 дни от началото на войната? За всичкото това време в Чернигов са бомбардирани само цивилни обекти“, казва още Святослав.
„Бомбардират през нощта. Има страшно много жертви сред цивилните. Основно цивилни.“
Говорим със Святослав на 8 март следобед. Разговорът прекъсва веднъж, но през останалото време връзката е добра. По думите му в района, където живее, комуникациите са стабилни през повечето време.
„Понякога интернетът прекъсва, но през повечето време работи добре“, казва той.
„Всички мобилни оператори обединиха мрежите си, така че дори ако някоя от тях не работи, получаваш автоматично сигнал от друга. Засега това работи.“
„Не искат да мръднат от тук“
Чернигов е родният град на Святослав. Преди е прекарвал повече време в столицата Киев, но след началото на войната е решил да се върне, за да не оставя близките си сами.
„Тук са майка ми и баба ми и затова реших да остана, за да им помагам“, казва той. „Имам и много приятели тук. Други артисти.“
Подобно на другите мъже между 18 и 60-годишна възраст Святослав подлежи на мобилизация и не може да напусне Украйна. Казва, че ако ситуацията в родния му град се влоши още, ще направи опит да евакуира семейството си и семействата на своите приятели от града.
„Но е много трудно. Повечето не са готови и не искат да мръднат от тук.“
Святослав отбелязва, че от началото на войната хората в града му са станали по-задружни.
„Всички жители на Чернигов станахме като голямо семейство. Има много малки примери – аз се свързах с моите съседи, от съседния апартамент. Никога преди не сме си говорили, дори си мислехме, че се мразим. Но когато това започна, забравихме всичко.“
„Помагаме с каквото можем“
Сега Святослав е доброволец и помага за отбраната на града, въпреки че не е професионален войник. Казва, че задачите му включват да доставя стоки от първа необходимост на съседите и приятелите си и да патрулира около дома си.
„Ние всички се опитваме да помагаме с каквото можем. Не винаги са военни задачи. Повечето са свързани с две основни цели – да снабдявам със стоки от първа необходимост – хляб, чиста вода – за мен, за семейството ми, за приятелите и съседите ми, ако имат нужда“, казва той. „И втората е да гарантирам, че районът около домът ми е безопасен.“
За целта той и съседите му следят да няма мини около жилищните сгради. Освен това сред задачите им е да наблюдават за знаци на покривите, които могат да насочват руските въздушни и артилерийски удари.
През повечето време Святослав не напуска района около дома си. През нощта е в сила комендантски час и хората не могат да излизат навън.
„Хората в мазетата бяха погребани живи“
Хората в Чернигов разбират за предстояща атака от сирените. Има предупреждения и по радиото. Хората се крият от бомбите в бомбоубежища или в собствените си мазета. Святослав разказва, че му се е случвало да няма време да се скрие. Тогава търси безопасно място в апартамента си – „използвам принципа на двете стени“.
Но дори мазетата и бомбоубежищата понякога не предлагат достатъчна закрила.
„Преди няколко дни стреляха по жилищни сгради. Едната сграда беше стара, на девет етажа. И съседната - нова, на шест етажа. Само една част от новата сграда беше разрушена. За радост, повечето хора бяха в мазетата и оцеляха“, казва той.
„Но старата сграда, съветската, беше ударена директно. Не само хората, които все още бяха в апартаментите си, загинаха. Хората в мазетата бяха погребани живи.“
Според разказа на Святослав подобна трагедия се е развила и в училище в района на Чернигов. Местните власти съобщиха за поне две поразени от руските ракети училища.
„Училището се намира далеч от центъра на града и от каквито и да е други сгради. Това е селски район, има само къщи, ферми и гора, в която се намира училището. Училището, мазето, беше използвано от хората като бомбоубежище“, каза Святослав.
„Училището беше ударено директно. Беше сринато. Само няколко души оцеляха, но с такива наранявания, че сигурно им се иска да не бяха.“
„Една седмица мина и още се опитват да разберат колко точно човека умряха там.“
„Всички чакахме лятото. И ни сполетя това…“
По образование Святослав е историк. Има докторска степен по история и издадени книги, свързани със старославянските надписи. Но целият му живот е свързан с изкуството. Затова през последните години сменя академичната кариера с работа като куратор на изложби. Посвещава се на това да помага на местни художници от Чернигов да бъдат забелязани. Самият той рисува и също участва в изложби.
„Сега има мои картини в изложба в Литва. Не знам дали някога ще ги видя пак“, казва Святослав.
Разказва за себе си, че обича да пътува – из Украйна и по света. Бил е и в България, а една от любимите му дестинации е Индия.
„Пътувах много. Обичах да посещавам Индия. Е, преди COVID-19, разбира се. След пандемията всички чакахме това лято, за да отидем някъде. И ни сполетя това…“
Сега Святослав избягва да си прави планове и въобще да казва нещо за бъдещето.
„Но има едно хубаво стихотворение на една украинска писателка – Леся Украинка - Contra Spem Spero. В превод от латински значи „Без надежда се надявам“. Мисля, че е подходящо за ситуацията.“
*Не разкриваме пълното му име по негово желание.
