Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Кошмар, който вече не е смешен". Как Олех заживя в собствения си роман


Олех Шинкаренко

Той е украински журналист и писател. Преди 8 години издава антиутопичен роман. В 6 часа сутринта на 24 февруари 2022 г. се оказва, че той вече живее в романа си.

Годината е 2114. Киев е по-скоро гробище, отколкото град - сринат до основи, разграбен, пуст. Минал е цял век от войната на Русия с Украйна, но Украйна е все още под руски контрол. Превърната е в място, на което Москва тества свое ново експериментално оръжие - машина на времето. Машината е изтрила спомените на украинците, върнала е стрелките на часовника назад, направила е от миналото настояще.

Така изглежда страната на Олех Шинкаренко в неговия роман антиутопия "Кахарлик". Украинският журналист и писател започва да го пише през 2012, публикува го през 2014, а през 2022 г. - колкото и да не му се вярва - сякаш го живее.

Днес Шинкаренко е бежанец в собствената си страна. В момента се намира в Лвов. Избягал е от Ирпен, малък град точно до Киев, заедно със семейството си.

"Дори и сега [седмица след началото на войната - бел. ред.] не мога да повярвам, че това, което се случва, е реалност", казва Шинкаренко.

"Не мога да го повярвам, въпреки че бях предсказал почти всичко в своя роман - роман на ужасите за най-големия украински страх - война с Русия."

Как започват кошмарите

В ранните часове на 24 февруари Шинкаренко се намира в дома си в Ирпен - спокойно и тихо градче само на няколко километра западно от Киев. Той, съпругата му, синът им и котката им спят, когато около 6 часа Шинкаренко е събуден от далечен тътен. Посяга към телефона си, за да провери новините. Прочита, че войната е започнала, Русия нахлува от три посоки, а експлозии има даже в Киев. Реакцията си описва като шок.

Линейка в Киев се вижда през продупчен от снаряди прозорец. На дванайстия ден от руската инвазия в Украйна столицата на страната остава под украински контрол.
Линейка в Киев се вижда през продупчен от снаряди прозорец. На дванайстия ден от руската инвазия в Украйна столицата на страната остава под украински контрол.

"Събудих жена си и ѝ казах, че трябва да взимаме багажа, който бяхме приготвили предварително, и да се махаме", разказва Шинкаренко пред Свободна Европа.

"Деня, преди да започне войната, се бях опитал да я убедя, че трябва да се евакуираме в западната част на страната. Но тя отказа. Не вярваше, че има дори минимална вероятност да се стигне до война", добавя той.

Когато започват да търсят място, където да преспят, установяват, че всичко вече е заето. Всички хотели, стаи и апартаменти са резервирани само за минути от стотиците хиляди хора като тях, които решават да избягат в по-сигурната Западна Украйна.

Решават да отидат при свои приятели в Лвов, но се изправят пред друг проблем - семейството няма собствена кола. Междувременно започват да чуват звука на руски хеликоптери, прелитащи над дома им.

"Тогава съпругата ми се сети, че преди няколко месеца съвсем на шега се беше разбрала със своя приятелка да вземем назаем колата ѝ в случай, че стане война", казва Шинкаренко.

Не след дълго въпросната жена пристига със семейството си с две коли. Оставят им едната. Самият Шинкаренко обаче няма книжка, а съпругата му току-що е издържала изпита си по кормуване и няма никакъв опит с дълго шофиране. Но нямат избор.

Трябваше да изминем над 500 км със скорост от 20 км/час заради ужасните задръствания.
Олех Шинкаренко

"Жена ми Светлана се качи зад волана и се насочихме на запад. Трябваше да изминем над 500 км със скорост от 20 км/час заради ужасните задръствания", разказва Шинкаренко.

"Пътуването продължи повече от 48 часа, въпреки че обикновено е около 5-6."

Чакането и стресът са толкова екстремни, че някои от шофьорите не издържат и започват да карат в насрещното платно. Други опитват да минат през разораните ниви покрай пътя, но колите им затъват в меката пръст.

"Тъй като не мога да шофирам, седях до жена ми и през цялото време четях новините", споделя 46-годишният писател.

Домът на семейство Шинкаренко
Домът на семейство Шинкаренко

Преди да се качат в колата заедно с куфарите, раниците и котката си, семейството облепя прозорците на апартамента си с тиксо. Надяват се, че така ще ги запазят при експлозиите и в стаите няма да влетят парчета от снаряди.

По-късно Шинкаренко вижда снимки от Буча - съседния малък град, в който украинската армия отблъсна колона от напредващи руски танкове. На снимките се виждат къщи, сринати със земята.

"Тогава си казах, че някакви парчета от снаряди, забити в стените, всъщност изобщо не са най-лошият вариант."

Останки от руски танкове в Буча, 1 март 2022
Останки от руски танкове в Буча, 1 март 2022

"Всички планове се сринаха"

В момента семейството на Шинкаренко е в къщата на приятели в Лвов. Искали са да преминат границата и да отидат при свои познати в Будапеща, но след като Украйна мобилизира всички мъже между 18 и 60-годишна възраст, са се отказали от този план. Засега не искат да се разделят.

Те са сред стотиците хиляди украинци, принудени да напуснат домовете си, откакто започна руската инвазия в страната. По данни на ООН, валидни към 6 март, бежанците от Украйна вече са 1,5 милиона души. Организацията очаква това число да достигне до 4 милиона през следващите седмици.

По думите на Шинкаренко животът в Лвов продължава да е сравнително нормален, има ток, вода, парно, услугите не са прекъсвали. Той успява и да поддържа работата си дистанционно. През цялото време не спира да чете новини, "скролвайки сякаш в очакване на Страшния съд". И въпреки че Лвов все още не е пряко засегнат от бойните действия, нормалността на делника изглежда безвъзвратно изгубена.

"Ежедневието ми в Ирпин преди войната беше доста подредено", разказва Шинкаренко.

"Събуждах се, отивах в спортния клуб, където тичах един километър и плувах 500 метра в басейна. След това работех до късно вечерта, занимавам се с писане на документация за мобилни и уеб приложения за една медицинска компания в Швеция. Понякога записвах песни в домашното си студио и обмислях как искам да напиша нов роман. През уикендите ходех със сина си в Киев. Любимите ни места бяха Музеят на авиацията с ретро самолетите и Железопътният музей", споделя той и добавя:

"В събота планирах да поканя приятели на рождения си ден, но всички тези планове се сринаха. Както целият ми предишен живот."

"Кошмар, който вече не е смешен"

Лвов, който се намира близо до границата на Украйна с Полша, в момента е пълен с разселени хора, бягащи от войната. В хотелите продължава да няма никакви места. По думите на Шинкаренко обаче най-лошо е положението на самата граница. През първите няколко дни хората са чакали по 40-60 часа, докато преминат. Повечето спят в колите си, някои ги зарязват и тръгват пеша.

Украински бежанци на границата с Полша, 28 февруари 2022 г.
Украински бежанци на границата с Полша, 28 февруари 2022 г.

В романа антиутопия на Шинкаренко обаче действието се развива предимно в Киев, не в Лвов. А градът Киев, какъвто го посрещна март 2022 г., повече прилича на Киев от измислената 2114 г., отколкото на доскорошния Киев с Музея на авиацията, който синът на писателя толкова харесва.

"Киев е странен град. Обикаляш го час, два, и не срещаш жива душа. За кого са построили толкова много сгради? Ако се загледаш, от покрива на една висока остъклена кула се издига дим", пише на едно място в романа на Шинкаренко. Картината доста напомня на днешната сюрреалистична реалност, в която улиците на украинската столица са напълно празни, а всички жители на града са под земята, скрити в дълбините на метрото. Само преди няколко дни пък, във вторник, руски ракети удариха телевизионната кула в града. От върха ѝ се изви пушек, а украинските власти съобщиха за петима загинали.

Друг паралел между антиутопията на Шинкаренко и сегашната реалност е темата за украинското минало. В романа с помощта на специално оръжие една въображаема Руска федерация е успяла да изтрие паметта на главния герой и да върне времето назад. В действителността настоящият руски президент Владимир Путин отчасти обясни инвазията си, като също върна времето назад. Стана ясно, че според неговото разбиране Украйна няма собствена история и държавност, тя е творение на Ленин и съответно Русия има правото да си я върне.

"Русия забавя времето в Украйна и се опитва да ни върне в ерата на Съветския съюз и даже на Руската империя", казва в едно свое интервю през 2016 г. Шинкаренко. "Москва използва много техники, за да постигне това, и то не е просто метафора."

В същото интервю писателят отбелязва, че когато пише, всъщност изобщо не се стреми към пророчества.

"Целта ми е не да предсказвам бъдещето, а да критикувам настоящето", казва той и определя един от своите сюжети като "много смешен кошмар. Точно като животите ни."

Шест години по-късно обаче съвпаденията с реалността са по-скоро плашещи, отколкото смешни. Кошмарът е спрял да е забавен, а самият Шинкаренко не е оптимист. Казва, че въпреки героизма на украинската армия, очаква руската офанзива да продължи и да завърши с инсталирането на "марионетка" начело на държавата - по думите му, например бившия президент Виктор Янукович.

"Светът е в задънена улица", смята украинецът. "Продължаването на войната ще унищожи цяла Украйна и ще донесе невероятни страдания на украинския народ. Нейният край с победа на Путин пък със сигурност ще донесе срам, унижение, репресии, изтезания, убийства и отново неизбежното продължение на войната."

Опит на страните от НАТО да се намесят във войната пък според Шинкаренко ще доведе до ядрена катастрофа. Потенциална украинска победа също ще вбеси Путин и вероятно ще го тласне да използва ядрени оръжия.

"Всички варианти за бъдещето са много лоши и няма от какво да избираме."

  • 16x9 Image

    Дамяна Велева

    Дамяна Велева е журналистка в Свободна Европа от 2021 г. Завършила е Хайделбергския университет и Свободния университет в Берлин.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG