Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Започнаха да погребват мъртвите в дворовете". Разказът на един оцелял от Мариупол 


Жители на Мариупол копаят гробове в градинка между жилищни блокове, 20 март 2022 г.

Украинският пристанищен град Мариупол е под руска обсада от началото на март. Десетки хиляди все още са в капан без вода, храна и ток. Това е разказът на мъж, който успява да изведе семейството си три седмици след началото на руската инвазия.

Допреди няколко седмици Роман Амелякин живее с жена си и трите си деца близо до ъгъла на Булеварда на мира и Булеварда на строителите в Мариупол, Източна Украйна. Това е градът, който вече е почти напълно разрушен от войната, започната от Русия.

Стратегическото пристанище на Азовско море в Донецка област Мариупол беше основна цел на подкрепяните от Москва сепаратисти, които се бият срещу силите на Киев от април 2014 г. насам, но все още остава под контрола на украинското правителство.

След 24 февруари, когато Русия започна своята непредизвикана и мащабна инвазия в Украйна, градът е най-силно засегнатият от руската агресия.

Голяма част от Мариупол е разрушена от бомби, ракети, снаряди и стрелба. Усилията за евакуация често са възпрепятствани от обстрели и затова десетки хиляди цивилни са принудени да се крият в мазета без ток, течаща вода и храна в продължение на седмици.

Руските сили удариха дори голям театър на 16 март, където стотици местни, включително много деца, бяха потърсили убежище от бомбите.

Общият брой на жертвите сред местното население на Мариупол, което преди войната надхвърляше 400 хиляди души, все още не е известен. Броят на жертвите не може да бъде уточнен, но според местните власти са над 5 хиляди.

Амелякин, който се занимава с доброволческа дейност от началото на инвазията, остава в града около три седмици, преди да успее да се евакуира със семейството си. Той използва маршрут до Запорожие, който обичайно е отнемал 3 часа с кола, но сега - около едно денонощие. Роман разказа пред Радио Свободна Европа каква е ситуацията, която е оставил в Мариупол.

Първите атаки

"В 5:30 часа сутринта на 24 февруари започнаха удари по летището и съоръженията за противовъздушна отбрана. Всички чухме експлозиите и знаехме, че войната е започнала, но тъй като живеехме на фронтовата линия почти осем години, а и в началото не беше толкова страшно, затова в първите дни не много хора напуснаха града.

Първият поразен квартал беше Източен, който пострада и през 2015 г. [Поддържаните от Русия сепаратистки бойци] започнаха да атакуват оттам. Помогнах на един приятел да евакуира семейството си. Той имаше магазин, оттам взехме всичко, което можехме, и го донесохме в щаба на доброволците. Тогава работата започна, всеки правеше каквото може: да носи неща в щаба или да доставя топли ястия на войници и цивилни в нужда. Хората започнаха да пристигат от източната част на града.

Тази организация продължи няколко дни. Но през нощта на 1 март започна бомбардировката и електрическата мрежа беше повредена от въздушните удари. Имаше опит да бъде поправена, но последва нов удар и светлините угаснаха. Заедно с тях спряха водата и парното, само газоподаването все още работеше. Жилищата бяха студени, но поне можеха малко да се стоплят на газ.

Водата

Три дни по-късно газопроводът край Краматорск беше повреден и в града вече нямаше и газ. Температурата беше под нулата. Важно е да споменем, че Мариупол няма много прясна вода и вече е невъзможно да се използва резервоарът извън града. Хората отиваха да търсят извори или просто гребяха сняг. Виждах хора да събират вода от локви след дъжд, за домакински нужди. Изворната вода в Мариупол не е много добра за пиене дори след като е преварена – много е твърда и съдържа с химикали.

Динамиката на живот, която започна, беше следната: сутрин хората палеха огньове в дворовете на жилищните блокове, за да стоплят остатъците от храна. Съседите се събираха с каквито съдове намерят и тръгваха да търсят вода. Градът се опита да осигури резервоари за вода, но много от тях бяха вече повредени. Тогава всички квартали бяха подложени на масиран обстрел и шофьорите започнаха да се страхуват да обикалят улиците.

Много е страшно, когато спиш и чуеш шум от самолети и експлозии.

Имаше няколко дълги паузи между бомбардировките. След това самолетите започнаха да ни бомбардират от сутрин до вечер и през нощта. Първо един самолет хвърли няколко бомби, а след това още един на следващия ден. И тогава разбраха, че няма противовъздушна отбрана и започнаха да ни бомбардират непрекъснато.

Много е страшно, когато спиш и чуеш шум от самолети и експлозии. Те хвърлят много мощни бомби, разрушавайки жилищни сгради и частни къщи.

Храната

Хранителни доставки в обсадения град нямаше и много магазини затвориха, само няколко продължиха да работят. Търговците на едро, които имаха складове почти спряха да зареждат магазините заради недостиг на гориво, а и защото шофьорите се страхуваха да извършват доставки.

След известно време храната започна да свършва и хората започнаха да плячкосват магазини, супермаркети, аптеки. Първоначално имаше само няколко случая и полицията се опита да се противопостави, но след това стана ясно, че обсадата няма да бъде разбита бързо и ще останем в капан за дълго време.

Жители на Мариупол минават покрай унищожена бронирана техника, 25 март 2022 г.
Жители на Мариупол минават покрай унищожена бронирана техника, 25 март 2022 г.

Тогава полицията сама започна да отваря магазини и да пуска хората да вземат храна. В последните дни това беше направено в съгласие с общинския съвет – отваряха се складове, където това беше възможно, а храната и лекарствата се доставяха в бомбоубежищата.

В резултат на ракетните удари и бомбардировките много от пътищата бяха покрити с шрапнели и придвижването с коли стана много трудно. Хората щяха да спукат гумите си, които след това нямаше къде да поправят и затова започнаха да изоставят колите си.

Гробовете

Първоначално градският съвет и погребалното бюро се опитаха да съберат мъртвите. В центъра на града има старо гробище – там беше изкопан окоп и телата бяха погребвани в масов гроб. Изкопът обаче се напълни много бързо и затова опитаха да направят втори. Там обаче започнаха да падат снаряди, така че беше взето решение да бъде изкопан масов гроб в градския парк.

Няма статистика, защото никой не е броил загиналите.

Това също не се случи, защото дори хората, които помагаха при събирането на телата от улиците, се страхуваха от бомбардировки. Така хората започнаха да погребват мъртвите в дворовете на жилищни блокове и в градините.

Няма статистика, защото никой не е броил загиналите. Много хора загинаха в развалини, които все още не са разчистени, защото падаха бомби и снаряди. Например, имаше един отворен магазин на Булеварда на строителите, който беше ударен от ракета, докато хората стояха на много дълга опашка – няколкостотин души. След като магазинът беше ударен, хората се разпръснаха, но се върнаха след известно време, за да вземат хранителни стоки. Тогава удари втора ракета и някои от хората в магазина бяха убити.

Двама местни стоят на пейка на фона на разрушен жилищен блок в Мариупол, 25 март 2022 г.
Двама местни стоят на пейка на фона на разрушен жилищен блок в Мариупол, 25 март 2022 г.

Има много мъртви и засега никой не може да ги преброи. Добре, че температурите са минусови и телата не се разлагат, но скоро времето ще се затопли и това ще стане проблем.

Руините

Ако се разхождате из града, има много малко непострадали сгради. Обиколихме различни части на града – почти всичко е поразено. Няма значение дали наблизо е имало военно съоръжение или не – всеки квартал е ударен.

Няма значение дали наблизо е имало военно съоръжение или не – всеки квартал е ударен. 

Когато донесохме консумативи във военната болница, която беше обособена в районната онкологична болница, един човек със спукана гума ме помоли за помпа и се заговорихме. Той ми каза, че заедно със свой съсед пуснали децата си да играят навън. Докато излизат обаче ракета удря сградата и децата загиват. Двамата мъже ги откарват в болницата, но не са имали никакъв шанс да бъдат спасени. Тези мъже стояха там с мъртвите си деца и не знаеха какво да правят, защото имаше толкова много проблеми с погребенията.

Знаете, че бомба удари Драматичния театър, където имаше много хора. Аз бях в този театър [преди бомбардировката] и наистина имаше много хора – по трима в мазетата и на седалките в залата. Мисля, че там има много мъртви, макар че е възможно някои, които са били в мазетата, да са оцелели. Ракета [също] удари и плувният басейн Нептун – там също се киреха хора.

70-годишна жена плаче на фона на разрушен от ракети блок, където е бил апартаментът ѝ, 27 март 2022 г.
70-годишна жена плаче на фона на разрушен от ракети блок, където е бил апартаментът ѝ, 27 март 2022 г.

Бягството

Бензиностанциите бяха затворени, защото нямаше ток, така че изпомпването на гориво беше проблем. Хората можеха да се снабдят с някакво гориво само като потапят кофи директно в резервоарите на бензиностанциите.

Заради липсата на комуникации и интернет, хората не знаеха къде се водят боевете, къде е безопасно да отидат и къде не е, ако напуснат Мариупол. Дори не беше ясно дали градът е превзет или все още се отбранява.

В началото на март бяха създадени т.нар. хуманитарни коридори за евакуация на хора, но тези усилия се оказаха напразни. Първият конвой, който се опита да се измъкне, беше обстрелван по пътя и едва след 14 март хората започнаха да тръгват през Мангуш, насочени към Бердянск. [Друг] коридор така и не проработи.

Домът ми е в центъра на града и когато си тръгвах, боевете бяха стигнали до този район. В първите дни на войната почти нищо не поразяваше околността и затова продължавахме да живеем в апартамента си на петия етаж, без дори да слизаме в мазето. Всички останахме в една стая заради топлината. Тогава все още имаше газ.

Бойци от самопровъзгласилата се Донецка народна република проверяват кола в покрайнините на Мариупол, контролирани от сепаратистите, 27 март 2022 г.
Бойци от самопровъзгласилата се Донецка народна република проверяват кола в покрайнините на Мариупол, контролирани от сепаратистите, 27 март 2022 г.

На сутринта планирахме да водим децата при баба им, след това да ги взимаме преди полицейския час и да сме си вкъщи за през нощта. Казахме на децата, че експлозиите са фойерверки. Малкият, който е на 2 години, се събуждаше през нощта от експлозиите и плачеше. Най-големият, който е на 16, разбра всичко. Средният беше уплашен.

След като беше обявен първият “зелен коридор”, се приготвихме за тръгване. Снабдихме се с гориво, когато бензиностанциите бяха ограбени: всички събираха бензин, а ние имаме дизелов автомобил, така че успяхме да вземем достатъчно.

Продължихме да работим с доброволци. Вечерта се прибирахме, топлихме вода на огън и някак оцелявахме. Ставаше все по-трудно. Всяка сутрин имаше заседание в градския съвет, а на 13 март няколко ракети удариха сградата по време на заседанието. Бях вътре, а жена ми беше на улицата отвън. След това тя поиска да си тръгнем.

Тогава живеехме със свекърва ми, защото няколко снаряда бяха попаднали в сградата ни и прозорците на апартамента бяха избити. Имаше и сражение на кръстовището до нашия дом.

Успяхме да излезем от града заедно с третата вълна – около 2500 коли. Взехме всичко, което можехме, защото знаехме, че вероятно няма да се върнем. Отне ни почти 24 часа да стигнем до Запорожие. По пътя имаше 16 контролно-пропускателни пункта. Докато шофирахме, имаше бомбардировки – парче шрапнел удари колата зад мен и многоетажна жилищна сграда пред мен".

Facebook форум

XS
SM
MD
LG