Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Сива зона." Нарушават ли Германия и Италия санкциите, за да плащат на Русия за газ


Централата на "Газпром" в Германия

Русия спря да доставя природен газ на България и още две европейски страни. Други обаче планират да се съобразят с исканията на Москва, за да продължат да получават газ. Това нарушава ли санкциите? Брюксел не дава ясен отговор. "Сива зона" или умишлено създадена "неяснота"?

Русия спря доставките на природен газ на три европейски държави, включително България. Като причина посочи, че те не спазват новите ѝ условия за плащане. Други страни обаче още получават доставки на газ и планират да спазят условията. Значи ли това, че нарушават санкциите, които самите те единодушно приеха срещу Русия?

Въпросът стана още по-актуален, след като няколко водещи компании в няколко европейски държави си откриха сметки в рубли в руската банка, в която руският гигант “Газпром” иска да получава плащанията. Дали това е в нарушение на санкциите или не, дори Европейската комисия не казва. Според дипломати тя нарочно не дава ясни указания и създава “неяснота”, за да може всеки да тълкува насоките както реши.

Събрахме цялата история в следващите редове.

Какво поиска Путин и какво отговори Европа

В края на април руската държавна компания “Газпром” спря доставките на природен газ за България и Полша. През май Русия спря да снабдява и Финландия. Това се случи, след като газовите компании на трите държави отказаха да се съобразят с новата схема на плащане, наложена едностранно от Русия.

В края на март руският президент Владимир Путин поиска компаниите от държавите в списъка на “неприятелските страни” да започнат да плащат за природен газ в рубли. Няколко дни по-късно той подписа указ, който предвижда точно това. Това се случи месец след началото на руската военна агресия срещу Украйна, която стана повод САЩ, Великобритания, страните от Европейския съюз (ЕС) и други държави да наложат санкции срещу руския банков сектор и националната валута.

Решението на Путин да поиска “неприятелските държави” да плащат за природен газ в рубли беше насочено от една страна към стабилизиране на руската рубла, а от друга - към това да накара държавите да заобиколят собствените си санкции. В списъка на “неприятелските държави” бяха добавени всички страни, наложили санкции срещу Русия заради войната, която тя започна срещу Украйна. Това включва всички страни от ЕС, включително и България.

Тогава Европейският съюз излезе с обща позиция, че държавите и компаниите от блока няма да плащат за руския газ в рубли. Един от аргументите беше, че договорите им с руската компания всъщност ясно предвиждат в какви валути да се плаща и това са долари или евро, а не рубли.

Няколко дни по-късно Руската централна банка обяви нов механизъм за плащане на руския газ. Той предвижда клиентите на “Газпром” да си направят две сметки в свързаната с нея “Газпромбанк” - една в долари или евро и една в рубли. След това банката ще обърне чуждестранната валута в рубли, ще я прехвърли във втората сметка на клиента и от там - по сметката на “Газпром”. Според указа на Путин плащането ще се счита за завършено едва след като чуждестранната валута бъде обърната в руски рубли.

В началото Европейската комисия каза, че новата схема, предложена от Москва, е опит да европейските компании да бъдат принудени да заобиколят санкциите срещу Руската централна банка, наложени заради непровокираната военна агресия на Русия срещу Украйна. Държавите обаче продължиха да търсят яснота дали могат да плащат за руския газ по новата схема или не. Институцията издаде няколко пъти наоски за това какво може и какво не съгласно санкциите.

Според оследните насоки на Европейската комисия, цитирани от Ройтерс:

  • Компаниите могат да си откриват сметки в “Газпромбанк” и това не противоречи на санкциите;
  • Компаниите могат да плащат за доставките на руски газ, но само във валутата, определена в договорите им с “Газпром”;
  • Компаниите трябва “ясно да заявят”, че с плащането в долари или евро смятат задълженията си по договорите с “Газпром” за изпълнени;

Говорителят на Европейската комисия Ерик Мамер каза, че всичко, което отива извън границите на препоръките, ще се счита за нарушение на санкциите.

Всичко, което отива отвъд насоките е нарушение на санкциите.
Ерик Мамер, говорител на ЕК

“Всичко, което отива отвъд насоките, дадени на държавите членки - отваряне на сметка във валутата, предвидена в договора, плащане в тази валута и заявяване, че плащането е завършено, когато е извършен превод в тази валута - е нарушение на санкциите”, каза Мамер, цитиран от Файненшъл Таймс. “Отварянето на втора сметка в рубли отива извън границите на насоките, които дадохме на страните членки”, добави той.

Въпросът кога точно плащането ще се смята за завършено е ключов. Москва каза, че това ще бъде факт едва когато плащането се превалутира в рубли. Брюксел настоява това да става веднага щом бъде направено плащане в долари или евро съгласно договорите на “Газпром” с европейските компании. Условието на Европейската комисия цели да направи така, че компаниите да избегнат да имат отношения с Руската централна банка, която е обект на европейски санкции.

Някои страни все пак си откриха сметки в рубли

Плащанията на България и Полша се паднаха първи по време след като “Газпром” едностранно промени правилата за плащане. Двете държави не се съобразиха с новите искания и Русия спря доставките на природен газ за тях. Газовите доставчици в други европейски държави обаче постъпват по друг начин.

Италианската компания с държавно участие ENI съобщи на 17 май, че ще си открие две банкови сметки “Газпромбанк” - една в евро и една в рубли. Ръководството ѝ съобщи, че тя планира да продължава да плаща в евро и е заявила ясно пред “Газпром”, че ще смята задълженията си за изпълнени от момента в който направи превод в евро. Преводите в евро ще бъдат превалутирани в рубли в рамките на 48 часа от “агент на Московската фондова борса” и Руската централна банка няма да участва в процеса, твърди италианската компания.

Няколко германски газови доставчици съобщиха, че са си открили сметки в “Газпромбанк” - Uniper, RWE и VNG. Те твърдят, че ще плащат в евро и така ще спазят санкциите, които ЕС наложи на Русия. Те не казват дали са си открили и втори сметки в рубли, каквото е изискването на Русия. Министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек изрази увереност, че този начин на плащане ще работи без проблем.

Френската Engie съобщи, че ще плати на “Газпром” в евро в съответствие със споразумение между двете страни, което според тях не е в нарушение на европейските санкции. Компанията не даде повече детайли.

В началото на седмицата гръцката газова компания DEPA съобщи, че е платила на “Газпром” за доставките на природен газ през април. Тя твърди, че транзакцията е била извършена в евро не нарушава санкциите срещу Русия.

На 19 май руският вицепремиер Александър Новак каза, че половината от 54 клиенти на “Газпром” са отворили сметки в “Газпромбанк”. Тази информация не е получила независимо потвърждение.

Всичко това накара българското правителство да поиска повече яснота от Европейската комисия.

Вицепремиерът Асен Василев призова Брюксел да изясни дали различните държави са третирани различно от страна на “Газпром” или някои компании в страните от ЕС нарушават санкциите срещу Русия. Министърът на енергетиката Александър Николов съобщи, че ще попита Европейската комисия дали фирми от Италия и Германия са получили разрешение да си отворят сметки в рубли в “Газпромбанк”.

Полша също поиска по-ясни указания от Брюксел за това дали компаниите от ЕС могат да си отворят сметки в рубли. Министерството на икономиката на Нидерландия съобщи, че страната настоява за ясна европейска позиция.

“Сива зона” и умишлена неяснота

Повод за това е публикация на Ройтерс, според която властите в Германия и Италия са казали на германските и италианските компании, че могат да отворят сметки в рубли в “Газпромбанк”, без това да е нарушение на европейските санкции срещу Москва. Информацията не е официално потвърдена, но източници на агенцията твърдят, че това се е случило след консултации с Брюксел.

Писмените насоки на Европейската комисия не забраняват откриването на сметки в рубли. Единствено изявлението на говорителя на Комисията Ерик Мамер казва, че това би противоречало на санкциите срещу Русия.

Според изследователката в Оксфордския институт за енергийни изследвания Катя Яфимава, няма юридически основания да се смята, че разкриването на сметка в рубли представлява нарушение на санкциите.

“Нищо в писмените насоки не възпрепятства купувачите да отварят такива сметки”, каза тя, цитирана от Ройтерс. “Устните изявления на Европейската комисия създават двойственост, но от значение са писмените указания.”

Според дипломати от държавите членки, цитирани от агенцията, Брюксел нарочно дава неясни съвети, за да позволи на страните да ги тълкуват както решат.

“Човек остава с впечатлението, че оставят вратата отворена за бизнеса, както обикновено”, е цитиран да казва дипломат, който смята, че тази политика може да единството на ЕС срещу Русия.

Целта на тази неяснота е да даде достатъчно пространство за различни интерпретации.
Дипломат пред Ройтерс

“Те създадоха определена творческа неяснота”, казва друг дипломат за насоките на Комисията. “Целта на тази творческа неяснота е да даде достатъчно пространство за различни интерпретации.“

Въпросът дали съобразяването с руската схема за плащане представлява нарушение на санкциите е “сива зона”, каза по-рано италианският премиер Марио Драги. Той е един от архитектите на санкциите срещу Русия, но именно италианският енергиен концерн с участието на държавата ENI беше първият, който съобщи, че си открива сметка в рубли.

Какво следва за България

Санкциите срещу Русия заради войната в Украйна бяха приети с единодушие от всички 27 държави членки на ЕС. Националните правителства са отговорни за прилагането им. Брюксел може да започне процедура за нарушение срещу държавите, които ги нарушават.

България е сред страните, които настояват за общ европейски подход за купуването на руския газ. Министърът на енергетиката каза, че България има техническа възможност да плаща по предложената от Москва схема, но ще изчака общо решение на ЕС.

Икономистът Красен Станчев обаче смята, че е по-добре България да си потърси правата, след като “Газпром” вече спря да изпълнява задълженията си по договора.

“Според мен е по-перспективно българската страна да си потърси неустойките от “Газпром” на международен арбитраж”, каза той пред Свободна Европа. Според него спирането на доставките на руски газ за България ще бъде полезно в дългосрочен план.

По-перспективно е българската страна да си потърси неустойките от “Газпром” на международен арбитраж.
Красен Станчев, икономист

“Дори в момента да има моментно увеличение на цените на доставка на природен газ, то в крайна сметка при следващи договори, след като има вече различни доставчици, ще има възможност да се договарят по-ниски цени. Освен това има възможност за неустойки при съдебен процес”, добави той.

Природният газ представлява над 22% от енергийния микс на ЕС по данни на Евростат. Най-голяма част от вноса на природен газ е от Русия. През 2019 г. руският природен газ е бил 41,1% от общото количество на внесения в ЕС газ. Зависимостта на отделните държави членки от руския газ обаче варира - от над 95% в Унгария през 2020 г. до под 10% в Испания и Португалия.

Преди Русия да спре доставките за България, вносът от Русия представляваше 75% от потреблението на природен газ в страната. Сега потреблението се задоволява с резерви, внос от Азербайджан, а скоро се очаква доставка на втечнен газ от САЩ.

Природният газ е третият най-значим продукт, който Русия изнася, след суровия петрол и рафинирания петрол. През 2019 г. страната е получила над 26 млрд. долара приходи от износ на природен газ.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG