Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как Путин губи Запада, но се бори за Африка


Владимир Путин по време на срещата си с африканските лидери в Сочи през 2019 г.

Путин губи Запада, но не се отказва от Африка. Засега той печели този континент, в който сякаш няма друга "суперсила".

През 2019 г. Владимир Путин успя да събере лидери от 40 африкански държави на голямо събитие в Сочи. Една от целите беше да се демонстрира, че Русия отново е основен играч на континента.

Тогава събитието дойде пет години след незаконната анексия на Крим, която отблъсна част от западните партньори на Москва, a нa изток не стихваха различни конфликти. В тази ситуация руският президент се обърна към Африка. Той се опита да възобнови част от връзките, изграждани по времето на Съветския съюз.

Според анализатори тогавашните действия на Путин са се увенчали с успех, главно защото Русия е успяла да демонстрира, че не е напълно изолирана. На няколко места като Централноевропейската република (ЦАР) Москва се превърна в доставчик на оръжия, а частни руски компании помогнаха на властите в борбата им с бунтовнически групи.

Питун видя, че в Африка има вакуум от присъствие на суперсила

„Африка представляваше интерес, защото той (Путин бел. ред.) видя вакуум от присъствие на суперсила там. Това беше плодородна почва за изграждане на съюзи и дори зависимости към Москва“, казва Шон Макфейт, старши анализатор към Атлантическия съвет, който се занимава с частни военни проекти в Африка.

С началото на войната в Украйна последиците за Кремъл не са свързани само с противопоставянето от Запада. Руската инвазия вече предизвиква криза с храната в Африка, а в същото време западните санкции и тежките загуби на фронта поставят под съмнение възможността за доставка и инвестиции във въоръжението на африканските страни.

Заедно с това се нарушава и сигурността на редица други сделки в енергийния и минния сектор, а Западът започва да гледа на Африка като на място, от което може да получи алтернатива на руските газ и петрол.

Как санкциите развалят отношенията

След като Русия нападна Украйна, нейната икономика и част от водещите ѝ бизнесмени бяха изолирани от Запада и от някои азиатски държави. Заедно с това беше спрян и руският достъп до множество технологии. Това влияе и на целите на Кремъл в Африка.

Според старшия изследовател във Виенския център за разоръжаването Хана Ноте, африканските страни започват да се съмняват във възможностите на Русия да „обслужва и поддържа стратегически технологии, било то за армията или за ядрените централи“.

Москва е най-големият доставчик на оръжие за континента, а руската „Росатом“ има сключени сделки за построяването на ядрени централи.

Въпреки това, по думите на Джоузеф Сийгъл, който е изследовател в американския Център за стратегически проучвания,Русия дори ще удвои усилията си на африканския континент заради все по-голямата изолация от Запада.

Освен това Москва ще положи усилия за унищожаването на всички модели на управление, които са близки до либералната демокрация и ще търси осигуряването на присъствие в стратегически пристанища в Северна Африка и на Сомалийския полуостров.

Москва инвестира в кампании за дезинформация или във военни наемници

„Това, в което Москва инвестира, е относително евтино като кампании за дезинформация или военни наемници, но въпреки това постигна значими резултати“, каза Сийгъл за Радио Свободна Европа/Радио Свобода.

Авторитарните лидери и нестабилното управление

Русия е добре посрещана в Африка и заради нестабилността в по-голямата част от страните, които са управлявани от авторитарни лидери. Москва предоставя точно това, от което управляващите имат нужда, за да се задържат на власт – оръжие, наемници, дезинформация и намеса в изборите.

В същото време изискванията на Запада за инвестиции са свързани със засилването на демокрациите и съдебните системи - нещо, което за руснаците не е от значение. В декларацията, която беше подписана през 2019 г. в Сочи за руско-африканските отношения, не се споменават нито думата „демокрация“, нито изразът „човешки права“.

Войната в Украйна и липсата на храни вече доведе до проблеми в няколко държави, част от които трябва да проведат избори като Ангола, Кения и Либия.

Африканските лидери се притесняват от войната. Това може да бъде прочетено в едно посещение, което не беше широко отразено. На 23 февруари, ден преди началото на инвазията на Русия, лидерът на Судан ген. Мохамед Хамдан Дагало летя до Москва за среща в Кремъл. Дагало беше поел властта в страната след военен преврат през октомври и отстрани преходното правителство, което управляваше след свалянето на авторитарния президент Омар ал-Башир.

Руските частни военни организации са активни в Судан от 2017 г., когато помагаха именно ал-Башир да се удържи на власт.

През май делегация от Мали също посети Москва.

Руските наемници

ЦАР, Мали и Судан, където Русия търсеше възможност да създаде военноморски бази, са само част от африканските държави, в които се срещат руски наемници. Данни от американски мозъчен тръст през 2019 г. посочват, че в Африка действат 25 операции на наемници, свързани с Москва.

Руски наемници действат в ЦАР, Мали, Судан и други държави

Най-известни, разбира се, са „Вагнер Груп“. Американското разузнаване съобщи, че близкият до Путин Евгени Пригожин е човекът, който координира нейната дейност с официалните власти, както и с евентуалните клиенти. Путин и Пригожин многократно са отхвърляли твърденията за връзки между тях и „Вагнер“.

Според Сийгъл „Вагнер“ оперира не просто като наемническа група, но и като средство за „изнудване“ и за увеличаване на руското политическо влияние в Африка. Част от групировката са множество служители от руското контраразузнаване.

Самият Пригожин пък е заинтересован от възможните приходи от енергийни и минни концесии, които получава в страните, в които се подвизават „Вагнер“.

Да си купиш съюзници

Русия не успя да убеди голяма част от света в това, което твърди, че цели в Украйна. Кампанията ѝ обаче се радва на успехи в Африка.

Твърдението на Путин, че войната е превенция срещу „експанзията на НАТО“ до момента работи добре сред африканците, твърдят анализатори.

Това се видя също и по време на гласуването на Общото събрание на ООН, с което беше осъдена руската инвазия в Украйна. Малко над 50% от африканските страни подкрепиха декларацията, докато това направиха около 80% от страните от останалата част на света.

Гласовете в полза на Русия в ООН са част от целите, които Путин си поставя за влиянието в Африка. Бившият съветник по сигурността в администрацията на Доналд Тръмп Джон Болтън директно обвини Москва в това, че продава оръжия срещу гласове в ООН през 2018 г.

А може ли да има разрив

Евентуалният разрив между Африка и Русия ще може да се види през ноември, когато Путин ще проведе втората си голяма среща с лидерите от континента. Западът вероятно ще окаже натиск над африканските лидери да се откажат от поканата в опит да овладее руското влияние на континента.

През ноември се очаква втората голяма среща на Путин с лидерите на Африка

Според професора по международни отношения в Държавния университет Насарава в Нигерия Джидефор Адибе решението на африканските лидери ще зависи от това „какви моркови ще им предложат Русия и Запада“.

„Те няма да заемат позиция преди да видят цената и ползата от приемането или отхвърлянето на поканата“, каза още Адибе.

В същото време и американският президент Джо Байдън ще бъде домакин на среща с африканските лидери по-късно през годината. Проблемът с американската страна е, че представителите на демократите и републиканците в Конгреса и изобщо в администрацията на Белия дом, не приоритизират темата, свързана с Африка.

„Твърде често на Африка се гледа повече като на място за съревнование, отколкото като на дестинация за изграждане на партньорства във връзка с взаимен интерес“, казва Джоузеф Сийгъл.

Facebook форум

Най-ново видео

Двете Българии, които не се срещнаха около парламента
please wait

No media source currently available

0:00 0:10:55 0:00
XS
SM
MD
LG