Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов каза, че френското предложение за разрешаване на спора между София и Скопие и преговорната рамка са "изключително добри" за страната.
Според него въпреки правителствената криза предложението е важно не само за Македония, но и за България. Затова не трябва тази възможност да се изхвърля „в коша“, каза Иванов в интервю за Нова телевизия в неделя.
„Ако България не разгледа това предложение сега, а то е изгодно за нас и не знаем кога ще има второ, това ще бъде национално предателство“, каза той.
По думите му предложението е много добро за България, защото адресира, решава и отговаря на всички наши очаквания.
„Така по най-важната тема - промяната на конституцията, Северна Македония трябва да поеме пред Европейския съюз ангажимент да си промени Конституцията и да впише българите като един от държавотворните народи и, ако не го направи това, преговори няма да има“, допълни Иванов.
Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов каза, че френското предложение не дава достатъчно гаранции, че Северна Македония ще спази българските искания. Това противоречи на факта, че според предложението условията на България ще бъдат вписани наравно с европейските искания за реформи и борба с корупцията и така европейските институции ще следят за тяхното спазване. Без тяхното изпълнение няма да върви процесът по преговори за присъединяване на Северна Македония в блока.
Иванов определи тезата на Слави Трифонов като "абсолютна национална безотговорност". Този документ решава всички въпроси, които България е поставила, каза той.
По думите му Трифонов се опитва да използва темата с Македония като алиби за някои свои вътрешнополитически действия.
"Продължаваме промяната" съобщи, че в изявлението на Слави Трифонов има неверни твърдения. Едно от тях е, че външно министерство не е участвало в изготвянето на предложението, а премиерът.
Иванов припомни, че Консултативният съвет по национална сигурност при президента Румен Радев е приел, че България иска Северна Македония и Албания да започнат преговори.
Освен Трифонов критика към френското предложение изрази и президентът Радев. Той каза, че документът е стъпка в правилната посока, но има още неща, които трябва да се доизяснят.
Какво мисли Северна Македония за френското предложение?
Правителството в Северна Македония не е коментирало европейския документ. Външният министър Буяр Османи каза, че ще даде своята позиция, "когато му дойде времето". Скопие все още не е получило официално никакво предложение, тъй като то трябва първо да се одобри от всички държави членки.
„Не мисля, че е в наш интерес да излагаме позицията си по подобни предложения, докато не чуем позициите на страните членки, след като те са изразили своите становища, а това са 27 държави членки, всяка със своя позиция. “ каза той в събота.
Лидерът на опозицията отхвърли предложението и каза, че то ще доведе до „българизация на Македония на части“. Той проведе протест в събота в Скопие, на който поиска предсрочни избори пред десетки хиляди събрали се хора.
Какво следва?
Френското предложение е проект за преговорна рамка, изготвена от Френското председателство на Съвета на ЕС. Тя включва българските изисквания към Северна Македония към останалите критерии, които Скопие трябва да изпълни, за да влезе страната в Европейския съюз.
То представлява опит за разрешаване на споровете между София и Скопие, които блокират преговорите за евроинтеграция на Северна Македония от 2018 г.
Документите бяха изпратени миналата седмица до всички държави членки. В България те бяха получени от Комисията по външна политика към Народното събрание, а не от правителството, нито от премиера Кирил Петков.
Следващата седмица на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел ще се коментира българското вето върху старта на преговорите за членство на Северна Македония в блока. Лидерите на страните от Западните Балкани ще пристигнат в Брюксел на 23 юни, за да се срещнат със своите колеги от страните-членки на ЕС.
Междувременно от понеделник се очаква интензивна дипломатическа дейност във всички столици на ЕС и в Скопие по отношение на предложението, внесено от френското председателство.
Последната дума имат всички 28 държави, участващи в процеса, 27-те държави членки на ЕС и Северна Македония.
