Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Бетониране на съдебната номенклатура". Какви въпроси провокира вотът на съдиите за ВСС


Единствената избирателна секция за гласуване с хартиени бюлетини беше открита в Съдебната палата в София.

Съдиите гласуват за членове на Висшия съдебен съвет. Вотът е основно електронен, но в него участват стотици магистрати по-малко от заявилите намерение да го направят. Накрая са избрани само съдебни началници, чиито имена са обсъждани предварително като фаворити. Следват няколко въпроса.

В края на миналата седмица съдиите избраха своите шестима представители във Висшия съдебен съвет (ВСС). Всички те се оказаха ръководители или зам.-ръководители на различни съдилища в страната.

Макар че в Закона за съдебната власт няма подобно изискване, съдиите предпочетоха да изпратят във ВСС само съдебни началници, което според наблюдатели показва “бетониране на съдебната номенклатура”. С други думи - ръководните нива в съдебната система успяха така да повлияят на изборния процес, че да не допуснат нито един редови съдия в съвета, който избира всички административни ръководители.

Този резултат можеше да изглежда съвсем легитимен, ако преди и по време на двата изборни дни не се бяха случили поредица от неща, провокирали някои въпроси, които все още нямат категорични отговори.

Първо, съдии споделяха, че на места се разпространяват списъци с имената на шестимата кандидати, които в крайна сметка бяха избрани. В началото на седмицата преди вота ВСС игнорира писмо от Министерството на електронното управление, с което то предлагаше сигурността на електронната система за гласуване да бъде проверена. Освен това, двата изборни дни бяха белязни от проблеми с електронното гласуване в няколко града в България.

Онлайн вотът беше предпочетен масово от съдиите, защото единственото място, където беше разкрита изборна секция за гласуване с хартиени бюлетини, беше в Съдебната палата в София. Намерение да гласуват електронно предварително бяха заявили 1892-ма магистрати, но накрая броят им се оказа с 600 души по-малък. Не е ясно колко от тях просто са се отказали да гласуват и колко са били възпрепятствани от технически проблеми.

Отлив имаше и сред тези, които бяха заявили, че ще пуснат хартиена бюлетина. От 305 подали заявления за гласуване в Съдебната палата, до секцията отидоха по-малко от половината. Това логично се отрази и на избирателната активност, която беше с над 20% по-ниска от предишните подобни преки избори сред съдиите през 2017 г.

Свободна Европа отправи писмено запитване до пресцентъра на ВСС за това дали съветът има обяснение за този отлив на желаещи да гласуват, както и колко са съдиите, които са подали сигнали, че са имали технически проблеми да гласуват.

Оттам отговориха, че не разполагат с информация, която да обясни отлива на гласуващи, защото “ВСС няма правомощия и задължение да проучва и да анализира както нагласите за участие в изборите, така и причините за избирателната активност и получените резултати”. Добавиха и, че общо 12-има съдии са подали сигнали за технически нередности, но “проблемите в по-голямата си част бяха в резултат на грешно изписване от магистратите на предоставения линк на талона за гласуване”.

Как се гласува електронно?

Електронното гласуване за членове на ВСС от съдийската квота всъщност се случва по процедура, която изцяло зависи от председателите на съдилищата. Те са хората с достъп до системата на съвета, в която трябва да качат всички заявления за гласуване на своите колеги. И отново те трябва да зачислят в същата система талони за гласуване срещу името на всеки съдия, след което да ги раздадат, придружени с персонални номера.

Ако всичко това е направено най-късно до два дни преди изборите, съдията, декларирал желание да упражни правото си на вот онлайн, влиза чрез съответния линк в системата за гласуване, попълва номера си и гласува. Ако председателят на съда, в който работи, обаче е пропуснал да активира номера му за гласуване, системата няма да го допусне.

В такава ситуация миналата събота се оказаха 24-ма съдии, които все пак отидоха до София, за да упражнят правото си на глас с хартиена бюлетина, съобщи Българският институт за правни инициативи (БИПИ), който беше официален наблюдател на вота.

“Първия ден бяха 24 съдии, които се бяха обадили, за да кажат, че имат такъв проблем. Дали това са били всички с такъв проблем, не можем да кажем. Това се отразява и на избирателната активност”, коментира пред Свободна Европа директорката на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер.

По думите ѝ такъв проблем са имали съдии от Стара Загора, Луковит, Елхово: “Едно е да си в Стара Загора или някъде по-близо и да дойдеш до София, където беше единствената възможност да гласуваш с хартия, друго е да си много по-далече и да трябва да пътуваш няколкостотин километра два дни поред, за да упражниш правото си на глас.”

Имаше ли предварителна агитация?

Тя откроява и друг проблем - предварителна агитация в съдийските среди, която е включвала лобиране именно за административните ръководители сред общо 15-имата канидати за членове на ВСС.

“Това, което се случи в края на миналата седмица, беше нещо, за което ние подочувахме от различни места през последните няколко месеца - че в съдийските среди се обяснява, че трябва да се търсят кандидати за членове на ВСС с административен опит”, споделя Вегертседер.

Според нея това е “доста несъстоятелен аргумент” за кого да се гласува в случая, защото съдебните ръководители може да имат опит в комуникацията с ВСС, но обичайната кадрова практика на съвета показва, че за тези постове не са предпочитани хора с изявени позиции по проблемите на системата.

“Хората, които наблюдаваме изборите на председатели на съдилища, знаем, че прореформаторски ориентирани съдии, които се борят за разчупване на статуквото в съдебната власт, много рядко биват избирани за административни ръководители. Или, ако бъдат избрани за такива, им се усложнява животът. Това означава, че на тези места обикновено не попадат случайни хора, а по-скоро такива, които биха поддържали досегашната линия на поведение на ВСС”, смята директорката на БИПИ.

Затова тя е на мнение, че попълването на съдийската квота в съвета изцяло от съдебни началници е симптом за “бетониране на съдебната номенклатура”.

“Проблемът е, че знаем, че административните ръководители до голяма степен се капсулират като такива и имат различни лостове, чрез които могат да повлияят на кариерното израстване на редовите съдии. Редовите съдии са тези, които всеки ден с сблъскват с реалните проблеми на системата”, добавя Биляна Гяурова-Вегертседер.

Събирани ли са талони на редови съдии?

Предварителната агитация обаче не е единственият начин, по който може да се повлияе на крайните резултати, казаха няколко съдии, с които Свободна Европа се свърза. В дните около вота миналата седмица техни колеги от различни места в страната са споделяли, че председатели на съдилищата събират талони на съдии, за да гласуват вместо тях.

Подобна практика очевидно не отговаря на закона, но е недоказуема, освен ако съдия, преотстъпил правото си на глас, не го разкаже публично. Това обаче до момента не се е случвало. Затова и не разкриваме самоличността на магистратите, които разказват за тази практика.

За умишлено съсредоточаване на гласове в една и съща посока подсказват и резултатите от вторя тур на изборите в неделя. Тогава всеки от шестимата фаворити увеличи преднината си, но най-забележимо това се случи с резултата на шестия класирал се кандидат - Младен Димитров.

На първия тур той получи 445 гласа като най-близо до него се класира бившият председател на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов с 418 гласа. Ден по-късно Димитров увеличи подкрепата си със 107 гласа, което напълно елиминира възможността да бъде изместен от последното място, даващо право за влизане в състава на съвета.

“Разликата между шестия избран и седмия неизбран кандидат между първия и втория тур драстично се е увеличила. Точно между тях двамата. Това може да води до обосновано предположение, че административните ръководители в страната са събирали талончета за електронно гласуване от редовите съдии. Ако редови съдии са готови да си дадат талончетата в дните преди изборите за ВСС, осъзнавайки, че някой може да ги употреби за гласуване, това показва какъв е манталитетът в системата”, коментира пред Свободна Европа правният експерт от Института за пазарна икономика (ИПИ) Иван Брегов.

Може ли да се манипулира системата?

Друг хипотетичен въпрос, който Брегов поставя, е свързан със сигурността на електронната система за гласуване на ВСС. Според него досегашните съдебни кадровици по презумпция “подхождат към правно-информационните системи на съвета с абсолютно бездарие и незнание”, което е предпоставка за допускане на уязвимости при електронния вот.

“Показва го и проваленият проект за Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС), показва го и незнанието им как да бъдат изградени сървъри, които да поддържат системите на съдилищата, показва го и отказът да бъде одитирана по един професионален начин системата за избор”, казва Брегов.

“Каквото и да кажем за контролиран вот, ще бъде в сферата на спекулациите, защото няма как да го докажем. Факт е обаче, че се повдигнаха съмнения с категоричния отказ на ВСС дори да разгледа писмото, внесено от Министерството на електронното управление въз основа на текст от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Тоест, ВСС сам наруши ЗСВ. Според мен той сам трябваше да поиска такова съгласуване, за да се елиминират всякакви съмнения, че нещо може да се манипулира по системата”, коментира и Биляна Гяурова-Вегертседер.

Двамата подчертават, че става въпрос за хипотеза, която обаче е подхранвана със съмнения, предизвикани от действията на самия съдебен съвет.

Какви са изводите?

Встрани от съмненията за повлияване на крайните резултати от съдийския вот, факт е, че шестимата новоизбрани членове на Съдийската колегия на ВСС получиха огромна подкрепа, което показва тенденция, че редовите съдии предпочитат да бъдат представлявани в съвета от своите ръководители.

“На практика имаме противопоставяне на съдебната номенклатура срещу реалната възможност за реализиране на съдийското самоуправление. За съжаление, очевидно самите съдии, като че ли, не са готови да се самоуправляват и предпочитат да вървят по един отъпкан път – да предпочетат административния ръководител. Нещо, което сякаш е по-сигурно и по-лесно”, казва директорката на БИПИ.

Според нея резултатите от съдийския вот показват, че е необходимо повече време “за да се стигне до някакво осъзнаване в съдийското съсловие, че съдийското самоуправление е отговорност, включително и най-вече, когато трябва да се вземе решение кой да бъде избран за член на ВСС”.

Брегов пък допуска, че “в тази система пасивността вече е основното мерило за поведение”. И добавя, че, “ако това е така, мисля, че 20 години усилия на две или три поколения съдии са отишли по дяволите”.

“В България системата е такава, че в повечето случаи административни ръководители стават не тези, които са най-добрите администратори или най-изявените и смели като поведение съдии, а тези, които са най-компромисни, най-удобни за ВСС, а често и най-удобни и за политико-икономическите кръгове, които гравитират около съдебната система”, обобщава юристът от ИПИ.

Затова той е на мнение, че за да бъдат елиминирани всички съмнения за вмешателство в преките избори сред съдиите, те трябва да се провеждат присъствено на едно място в София, независимо колко струва това. Защото така със сигурност “ще бъдат изолирани вариантите за манипулиране на електронната система за гласуване и събиране на талони от председателите”.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

Facebook форум

XS
SM
MD
LG