Катастрофата от 5 юли вечерта в София, при която загинаха младите жени Христина Дилева (26) и Хариет Стефанович (21), шокира обществото и заради профила на обвинения за тежкия инцидент шофьор Георги Семерджиев.
Той беше описан от властите като рецидивист на пътя, на чиято сметка има десетки актове и наказателни постановления, но въпреки това продължава да шофира. Включително с фалшива шофьорска книжка. Стана ясно, че преди по-малко от месец той дори е заловен да управлява кола след употреба на наркотици, но неизвестно защо не е бил задържан.
Семерджиев се оказа подсъдим, осъждан и издирван по други дела, а веднага след катастрофата отново беше обявен за издирване от МВР. Ден по-късно беше арестуван от спецчастите на столичната полиция, а в медиите беше разпространен клип от охранителна камера в района на катастрофата, показващ как заподозреният бяга от местопроизшествието.
Успоредно с това се разбра, че Семерджиев е поддържал близки отношения с вече отстранената полицайка Симона Радева и тя беше разпитана в националното следствие, поело разследването на случая. Прокуратурата започна и проверка дали обвиненият за тежката катастрофа се е ползвал от своеобразен чадър в МВР.
Наред със смъртта на двете млади жени, именно чувството на безнаказаност, което хора като Семерджиев очевидно демонстрират в България в продължение на години, се оказа в основата на общественото възмущение, провокирано от този случай.
На този фон в края на миналата седмица редица медии разпространиха информацията, че Семерджиев е бил хванат от полицията да шофира с отнета книжка още преди 8 години, но тогава прокуратурата е отказала да го разследва, въпреки че това би трябвало да е престъпление.
В публичното пространство беше разпространено и прокурорското постановление, в което се казваше, че за да бъде разследван, той обективно е трябвало да знае, че шофира в рамките на предишното си наказание. А това няма как да се твърди, тъй като Семерджиев не е получил лично акта, с който през 2013 г. е влязло в сила едногодишното му наказание за отнемане на шофьорската му книжка.
Каква е предисторията
През 2014 г. Семерджиев е спрян с колата си за полицейска проверка. Униформените установяват, че официално той няма книжка от септември 2009 г., когато тя му е била отнета. След това той нито е възстановил правото си да шофира, нито е взел друго свидетелство. Това обаче не го е спряло отново да се качи зад волана и през януари 2011 г. той е заловен да шофира без книжка.
Тогава му е наложен акт, въз основа на който му е издадено наказателно постановление, което влиза в сила през септември 2013 г. и предвижда едногодишна забрана за шофиране. Именно в рамките на този срок Семерджиев отново е спрян през януари 2014 г., докато е зад волана.
Член 343в от Наказателния кодекс (НК) предвижда затвор от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева за всеки, "който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние".
Затова и МВР докладва случая на Софийската районна прокуратура (СРП), която през август 2014 г. отказва да образува разследване срещу Семерджиев. Като основна причина за отказа си прокуратурата изтъква факта, че наказателното постановление, влязло в сила през есента на 2013 г., така и не е било връчено на шофьора.
Каква е причината да не му бъде връчено обаче не става ясно. Това е задължение на МВР, което би трябвало да е търсило Семерджиев на постоянния му адрес, но дали това действително се е случило и колко пъти не е известно. Той би могъл да получи въпросното постановление и при следващо спиране от патрул, но това също очевидно не е направено.
"В конкретния случай липсват данни Георги Семерджиев да е знаел, че е бил наказан с наказателно постановление, което е влязло в сила, тъй като наказващият акт не е бил доведен до знанието му, а е използвана законова фикция за неговото неприсъствено връчване. Наказателното постановление не е било връчено лично, същият не е бил запознат с неговото съдържание, респективно не е имал представа, че е бил санкциониран", приема СРП.
Прокуратурата подчертава, че този състав на НК изисква извършителят умишлено да се е качил зад волана, знаейки, че все още не е изтекла едногодишната му забрана да шофира. Заради "неприсъственото връчване" на акта му обаче, това не може да се твърди със сигурност.
Какво е правна фикция
На пръв поглед този аргумент вероятно звучи абсурдно на хората, които не познават съдебната практика по тези казуси. Оказва се обаче, че става въпрос т.нар. правна фикция. Най-общо това е юридическо понятие, което описва случаите, при които се приема за факт обствоятелство, което всъщност не е настъпило, но въпреки това поражда съответните правни последици.
С други думи, в случаи като този на Семерджиев, наказателното постановление за отнемане на шофьорска книжка влиза в сила, въпреки че наказаният всъщност не го е получил. Така периодът на санкцията започва да тече, но успоредно с това се създава и хипотезата, че наказаният може и да не е разбрал за това.
Тъй като МВР често не успява да връчи лично такива актове, броят на хората, изправени пред съда за това престъпление, не е малък. Голяма част от подсъдимите по този текст от НК биват оправдавани именно заради факта, че така и не са получили наказателните си постановления за едногодишно отнемане на книжките им. Други обаче биват осъждани.
Така се стига до 2016 г., когато тогавашният председател на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов инициира общо събрание на Наказателната колегия на съда, на което да бъде произнесено тълкувателно решение. Неговата цел е да уеднакви съдебната практика по тези случаи.
Какво приема ВКС
Въпросното Тълкувателно решение става факт през юни 2016 г. В него върховните съдии анализират подробно какви последици поражда правната фикция, регламентирана от член 58 на Закона за административните нарушения и наказания.
Този текст казва, че "когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването".
Наказателното отделение на ВКС приема, че неприсъственото връчване на подобни актове може да определи началото на едногодишния период на забраната за шофиране, но с това правните последици за наказания в тази хипотеза се изчерпват.
"Недопустимо е чрез позоваване на същата да се презумира знание на дееца за предходното му наказване. Това фактически означава да се създаде "презумпция за вина", доколкото знанието за този елемент от обективна страна обуславя субективното отношение на извършителя към деянието", пише в Тълкователно решение №1 от 7 юни 2016 г. на Наказателното отделение на ВКС.
Върховните съдии добавят, че "вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира" и затова датата, посочена в едно невръчено наказателно постановление, "не може да запълни празнотата относно факта на узнаване от дееца за наказването му по административен ред и датата, от която то е породило правните си последици".
Въпросното тълкувателно решение потвърждава, че две години по-рано Софийската районна прокуратура правилно е отказала да образува разследване срещу Георги Семерджиев. Въпреки че той е знаел, че шофира без книжка.
Така излиза, че невъзможността на МВР да уведоми лично нарушители на пътя, че са наказани да не шофират за една година, създава правна предпоставка те да не бъдат осъдени, ако не спазват тази забрана. Просто според закона в тези случаи няма как да се докаже, че повторното им нарушение е умишлено.
