Всяка военна помощ на България за Украйна да минава през ратификация от парламента. Това иска служебното правителстви, което днес одобри проект на допълнително споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна.
Това би означавало, че ако няма действащ парламент, България не може да даде военна помощ на Украйна, извън вече одобрените списъци. Освен това, липсата на парламент или прекалено вдигане на шум в пленарна зала, може да провали и тройна размяна при която България да получи военна техника от страна член на НАТО и да даде съветска техника на Украйна. Такива разговори се водят с партньорски държави.
Промяната на споразумението трябва бъде одобрена от парламента за да влезе в сила.
По всяка вероятност, предложението на служебния кабинет няма да бъде прието от парламента, но ще даде възможност за презизборна пропаганда и разпространяване на дезинформация, каквато имаше в изобилие при дебатите по темата в парламента.
Служебният кабинет иска от споразумението, подписано на 5 декември, да отпадне параграф 3 на чл.1 в който се предвижда възможност списъкът с военно оборудване да бъде променян с решение на Министерски съвет по искане на украинската страна.
Според служебния кабинет предложената промяна е съгласувана с украинската страна, която е изразила съгласие.
В прессъобщението се казва, че с проекта се отчитат "съображенията, изразени в процеса на обсъждане на законопроекта" в Народното събрание. Всъщност, срещу това правителството да може да взема решения за предоставяне на оръжие и боеприпаси, се обявиха от БСП и "Възраждане". БСП се опитаха да блокират решението в пленарна зала и поискаха президентът Румен Радев да наложи вето или да сезира Конституционния съд.
Миналата седмица депутатите от БСП и "Възраждане" успяха да съберат подписи за да сезират Конституционния съд. Според източниците ни това, както и натиск от президента, е накарало служебния кабинет да иска тази промяна в споразумението.
Радев тогава каза, че няма законова възможност Конституционният съд (КС) да бъде сезиран, след като парламентът е ратифицирал международен договор и не може да наложи и вето. В същото време президентът наложи вето на сделката за нови F-16 през 2019 г, която също е чрез държавно споразумение със САЩ.
Президентът многократно е заявявал позицията си срещу даването на военна помощ на Украйна и преди седмица нарече гласувалите за дарението "войнолюбци".
Предишното Народно събрание не успя да гласува военна помощ за Украйна. През май БСП, която беше част от управлението, заплаши многократно, че ще напусне управляващата коалиция и блокира даването на военна помощ на Украйна. На 3 ноември настоящият 48-и парламент обаче прие решение България да изпрати военна помощ.
Списъкът с оръжия е секретен, но вече стана ясно, че България ще предостави на Украйна леко стрелково оръжие, боеприпаси и зенитни оръдия.
