Планът за присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2024 г. „вече не е реалистичен“ заради високото ниво на инфлацията. Това се посочва в отговори на говорител на Европейската комисия на въпроси на Свободна Европа. Освен това страната не е изпълнила всички свои ангажименти за законови промени.
Служебното правителство съобщи в петък, че България няма да поиска оценка на готовността си за членство в еврозоната през февруари. Това значи, че страната няма как да влезе във валутния съюз в началото на 2024 г., каквато беше досегашната ѝ цел. Кабинетът се мотивира с това, че България не изпълнява част от условията за присъединяване към еврозоната.
Говорителят на Европейската комисия потвърждава, че страната не отговаря на критерия за размер на инфлацията.
„Въз основа на последната ни прогноза, публикувана на 13 февруари 2023 г., изпълнението на критерия за инфлация остава предизвикателство“, се посочва в писмените отговори, получени в сряда.
„Тези ценови тенденции са в съответствие със съобщението на [българския] министър на финансите от 17 февруари, че планът за приемане на еврото на 1 януари 2024 г. вече не е реалистичен.“
Едно от изискванията за членство в еврозоната – т.нар. Маастрихтски критерии, е инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията на трите държави членки на еврозоната с най-добри показатели.
По думите на българската финансова министърка Росица Велкова от петък, това условие не може да бъде изпълнено дори да се направи компромис и да се изключат три от страните с най-ниска инфлация, както беше направено за Хърватия.
В отговора на говорителя на Европейската комисия се добавя още, че не е довършено изпълнението на ангажиментите за реформи, поети от България при присъединяването ѝ към валутния механизъм ERM II – т.нар. чакалня на еврозоната. Това включва законодателни промени в четири сектора - застрахователен сектор, държавни предприятия, рамка за несъстоятелност и рамка за борба с изпирането на пари.
Промените в три от тях не бяха приети от 48-ото Народно събрание, каза Росица Велкова в петък.
Министърката на финансите каза, че именно неприетите законови промени и високата инфлация са причините служебното правителство да реши да не подава искане за т.нар. конвергентен доклад. Той се изготвя от Европейската комисия и оценява готовността на страните, които не са част от еврозоната, да се присъединят. Без да поиска такава оценка, България със сигурност не може да приеме еврото.
Велкова каза още, че решението България да не иска оценка за готовността си за членство в еврозоната е взето след разговори с председателя на Еврогрупата Паскал Донаху и със заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
В отговорите до Свободна Европа пресслужбата на Европейската комисия посочи, че институцията „поддържа близък контакт с България по тези теми“. Член на екипа на председателя на Еврогрупата потвърди в понеделник пред Свободна Европа, че той също е обсъждал с българската министърка на финансите напредъка на България.
Последният редовен конвергентен доклад на Европейската комисия от юли 2022 г. установи, че България изпълнява всички критерии за членство в еврозоната освен този за размера на инфлацията. Следващият редовен конвергентен доклад е планиран за 2024 г.
Българската министърка на финансите каза, че е договорено страната да подаде искане за извънреден конвергентен доклад в момента, в който си изпълни ангажиментите. По думите ѝ това може да стане в средата на годината. В такъв случай би било възможно присъединяване към еврозоната в средата на 2024 г.
„Европейската комисия подкрепя подготовката на България за приемане на единната валута веднага щом бъдат изпълнени всички критерии“, каза още говорителят и посочи като потвърждение предстоящото посещение на зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис в България.
Процесът по интеграция в еврозоната е възприет още с подписването на договора за присъединяване на България към ЕС. Четири от партиите в 48-ото народно събрание – ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Демократична България“ приеха решение за ускоряване на преговорите на страната за приемане на еврото, така че това да се случи на 1 януари 2024 г.
Други партии в парламента обаче бяха против приемането на еврото. Сред тях са „Вързаждане“ и БСП.
