Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Няма нищо общо с руската култура". Трябва ли да бъде затворен руският културен център в София 

Протест пред Руския културно-информационен център в София.
Протест пред Руския културно-информационен център в София.

От началото на войната на Русия в Украйна пред една сграда в центъра на София редовно има протести. На нея пише Руски културно-информационен център, но всъщност е повече център кремълска пропаганда. Такива има и в други страни от ЕС. Някои центрове бяха затворени. Може ли да се случи и в България?

На 24 февруари 2022 г. Русия започна война срещу Украйна. Още на 28 февруари млада жена излиза на протест срещу войната, а от 3 март тя почти всеки ден застава пред Руския културно-информационен център (РКИЦ) в центъра на София. В началото е сама.

Казва се Анна Стоева. Носи плакат - гълъб на мира в цветовете на Украйна и с надпис: "Я русская и я против Путина" (Аз съм рускиня и съм против Путин).

Десет дни след първия ѝ протест партньорът ѝ в живота Давид Джамбазов ляга със завързани зад гърба си ръце на стълбите пред центъра в знак на протест срещу избиването на цивилни в украинския град Буча от руската армия.

Анна и Давид не избират мястото за протест срещу войната случайно. “Не можем да кажем, че не съществуват културни връзки между България и Русия. Въпросът е, че в момента, в който тези културни връзки се превърнат в антибългарска пропаганда, трябва да се противодейства”, каза Джамбазов пред Свободна Европа.

Давид Джамбазов пред Руския културен център.
Давид Джамбазов пред Руския културен център.

И думите на Давид не са случайни. На 26 май 2023 г. отново има протест пред центъра - с конкретен повод. Там се прожектира филмът "Азовстал" - продукция на забранената за излъчване в ЕС телевизия Russia Today (RT). Лентата представя разрушаването на индустриалния пристанищен град Мариупол от руската армия като "освобождение", а защитниците му - като "фашисти".

Протестиращите вече настояват затваряне на центъра заради демонстративната му пропагандна дейност. Посолството на Украйна в България реагира остро срещу излъчването на филма и нарече събитието "открита пропаганда на войната, водена от руски дипломати на територията на държава членка на ЕС и НАТО". Публична реакция от институциите в страната няма.

Такива руски културни центрове има и в други страни от ЕС. Работата им официално беше прекратена в Словения, Словакия, Хърватия и Румъния. А в Европейския парламент тече дебат могат ли да бъдат закрити всички такива центрове в ЕС. Това е инициатива, която също тръгва от България.

Прожекцията и протестът

Прожекцията на пропагандния филм "Азовстал" е поводът и за поредната демонстрация пред РКИЦ, и за започване на подписката за закриване на руския център в София. Само в първите 4 дни я подкрепят над 3500 души. Във филма се разказва за "освобождението" на украинския град Мариупол от руската армия по време на "специалната военна операция" - както Кремъл нарича пълномащабната война, която води в Украйна.

Автор е военната кореспондентка на руската телевизия и важен пропаганден канал RT - Олга Кирия. Излъчването на RТ е забранено на територията на ЕС след началото на войната. В официалното съобщение на Съвета на ЕС се казва, че това е мярка срещу разпространението на дезинформация и манипулирането на информация, предназначена да дестабилизира държави.

Градовете, които вече не съществуват

Град Мариинка, Донецка област, 5 март 2023 г. Преди войната там са живели 10 000 души. Днес градът е пустиня, ако не броим войниците, които се сражават. Сградите са разрушени. Снимката беше разпространена от президентската администрация на Украйна.
1/10 Град Мариинка, Донецка област, 5 март 2023 г. Преди войната там са живели 10 000 души. Днес градът е пустиня, ако не броим войниците, които се сражават. Сградите са разрушени. Снимката беше разпространена от президентската администрация на Украйна.
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Град Привиля, Луганска област, 14 юни 2022 г. Преди войната тук живеят близо 7000 души. Градът е окупиран от Русия в края на юни 2022 г, като преди това е подложен на интензивен артилерийски обстрел. 
2/10 Град Привиля, Луганска област, 14 юни 2022 г. Преди войната тук живеят близо 7000 души. Градът е окупиран от Русия в края на юни 2022 г, като преди това е подложен на интензивен артилерийски обстрел. 
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Град Привиля, Луганска област, 14 юни 2022 г. От началото на войната руският президент Владимир Путин е издал най-малко 5 заповеди за "бързо" превземане на Донецка и Луганска области. Към 9 март 2023 Русия все още няма пълен контрол над тях.
3/10 Град Привиля, Луганска област, 14 юни 2022 г. От началото на войната руският президент Владимир Путин е издал най-малко 5 заповеди за "бързо" превземане на Донецка и Луганска области. Към 9 март 2023 Русия все още няма пълен контрол над тях.
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Град Рубижне, Луганска област, 1 май 2022 г. Преди войната тук живеят близо 57 000 души. За града се водят тежки боеве от 2 март 2022 г. до 12 май 2022 г., когато руската армия го окупира. По време на боевете за Рубижне са изстрелвани до 1500 снаряда на ден, твърди Би Би Си.
4/10 Град Рубижне, Луганска област, 1 май 2022 г. Преди войната тук живеят близо 57 000 души. За града се водят тежки боеве от 2 март 2022 г. до 12 май 2022 г., когато руската армия го окупира. По време на боевете за Рубижне са изстрелвани до 1500 снаряда на ден, твърди Би Би Си.
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Бахмут, Донецка област, 27 февруари 2023 г. Преди войната тук живеят над 80 000 души. През есента на 2022 г. градът е подложен на денонощни обстрели отруските сили. През декември 2022 г. президентът Володимир Зеленски казва, че от Бахмут са останали само "опожарени руини". В началото на март 2023 г в Бахмут има останали 4000 цивилни, без достъп до вода, газ и електричество. 
5/10 Бахмут, Донецка област, 27 февруари 2023 г. Преди войната тук живеят над 80 000 души. През есента на 2022 г. градът е подложен на денонощни обстрели отруските сили. През декември 2022 г. президентът Володимир Зеленски казва, че от Бахмут са останали само "опожарени руини". В началото на март 2023 г в Бахмут има останали 4000 цивилни, без достъп до вода, газ и електричество. 
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Бахмут, Донецка област, 17 февруари 2023 г. Експертите не са сигурни от кой момент трябва да се брои началото на систематичните руски атаки срещу града - от май 2022 г. или от юли-август 2022 г. Но едно е сигурно: измежду всички селища, които Москва се опитва да окупира в Украйна, това е градът, за който тя се сражава най-дълго. Цената е хиляди човешки жертви от двете страни.
6/10 Бахмут, Донецка област, 17 февруари 2023 г. Експертите не са сигурни от кой момент трябва да се брои началото на систематичните руски атаки срещу града - от май 2022 г. или от юли-август 2022 г. Но едно е сигурно: измежду всички селища, които Москва се опитва да окупира в Украйна, това е градът, за който тя се сражава най-дълго. Цената е хиляди човешки жертви от двете страни.
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Село Бохородичне, Краматорски район на Донецка област, 21 февруари 2023 г. Руските войски окупират селото през август 2022 г. На 12 септември 2022 г. Украйна възстановява контрола си над него.
7/10 Село Бохородичне, Краматорски район на Донецка област, 21 февруари 2023 г. Руските войски окупират селото през август 2022 г. На 12 септември 2022 г. Украйна възстановява контрола си над него.
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Църквата в село Село Бохородичне, 21 февруари 2023 г. През септември 2022 г. АФП съобщава, че в селото са останали двама жители. Преди войната те са били около 600.
8/10 Църквата в село Село Бохородичне, 21 февруари 2023 г. През септември 2022 г. АФП съобщава, че в селото са останали двама жители. Преди войната те са били около 600.
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Мариупол, Донецка област, 24 април 2022 г. По време на сраженията за пристанищния град са разрушение почти 90 % от жилищните сгради, твърди ООН. Загиналите, според украинските власти, са над 25 000 души.
9/10 Мариупол, Донецка област, 24 април 2022 г. По време на сраженията за пристанищния град са разрушение почти 90 % от жилищните сгради, твърди ООН. Загиналите, според украинските власти, са над 25 000 души.
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Донецкият областен драматичен театър в Мариупол, 2 февруари 2023 г. Загражденията са поставени от руските окупационни власти. Театърът беше ударен с авиобомба на 16 март 2022 г., докато в него се укриваха стотици местни жители, включително много деца. Преди месец руските власти разрушиха остатъците от театъра. В града се строят нови блокове. Асошиейтед прес нарича този процес усилие за "изкореняване на всички следи от Украйна" и за прикриване на "доказателствата за военни престъпления". 
10/10 Донецкият областен драматичен театър в Мариупол, 2 февруари 2023 г. Загражденията са поставени от руските окупационни власти. Театърът беше ударен с авиобомба на 16 март 2022 г., докато в него се укриваха стотици местни жители, включително много деца. Преди месец руските власти разрушиха остатъците от театъра. В града се строят нови блокове. Асошиейтед прес нарича този процес усилие за "изкореняване на всички следи от Украйна" и за прикриване на "доказателствата за военни престъпления". 
Те са сринати почти до основи. Безполезни железа и бетон стърчат насред пепелищата. Така изглеждат украинските градове Мариупол, Мариинка, Бахмут, Рубижне - съвсем доскоро живи места с хиляди жители. Унищожи ги руската армия, която нападна Украйна на 24 февруари 2022 година.
Previous slide
Next slide

На протеста в деня на прожекцията е и Александър Стоцки - руски гражданин, който търси убежище у нас, но агенцията за бежанците и съдът му отказаха, тъй като не смятат, че “официалните власти в Руската федерация предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи по един или друг начин недоволството от политиката на президента”.

Стоцки успява да влезе на излъчването на "Азовстал" и вдига украинския флаг в края. “Беше ми трудно да изгледам целия филм. В него няма никакви доказателства, той е класическа пропаганда, която кремълските медии показват по телевизията”, каза той пред Свободна Европа.

Той разказа, че хората в залата са реагирали емоционално “и изглежда, че наистина вярваха в показаното във филма”.

Исках да им покажа, че има нормални руснаци, които поддържат Украйна
Александър Стоцки

След като светват лампите, Стоцки им показва руския си паспорт с лявата си ръка, а в другата ръка държи украинския флаг. “Исках да им покажа, че има нормални руснаци, които поддържат Украйна”. Той се опитва да разкаже за алтернативните източници на информация, някои го слушат с интерес, други реагират остро.

”Трябваше да повиша глас, за да им кажа, че всички военнопленници, които показваха във филма, всичите бяха обменени за Виктор Медведчук (кум на руския президент Владимир Путин, който според публикации е трябвало да бъде инсталиран да управлява Украйна, след като Киев падне за три дни - според първоначалния план за войната на Кремъл)”.

“Във филма се говори, че всички тези хора (бойците от украинския батальон "Азов"), трябва да бъдат разстреляни, да бъдат обесени, че те не са хора и т.н…", каза Стоцки пред Свободна Европа. И добави, че има кадри на няколко души с татуровки, които могат да бъдат тълкувани като националистически или фашистки. "Точно такива татуировки имат и сепаратистите от ДНР. Това не доказва нищо”, каза той. И допълни, че за нацистите в руската армия, като подразделението Русич, не се говори.

Стоцки е изведен от залата на РКИЦ от охранителите на центъра и има охлузвания от това. Казва, че е било като арест от полицията.

На прожекцията на пропагандния филм е имало 25-30 души. "Ако продължаваме да игнорираме този безпредел, който се случва на територията на европейска държава, те ще продължат и зрителите вече ще са хиляди”, каза Стоцки. Добави, че до този момент от РКИЦ са казвали, че с политика не се занимават, преподават руски език на деца, занимават се с култура. Но "всичко това се оказа лъжа за пореден път”.

Той е изумен, че председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова е казала преди прожекцията, че се срамува от протеста пред залата.

“Моята цел е закриването на руския културен център, който няма нищо общо с руската култура. От меката сила преминаха към твърдата сила и твърдата и агресивна пропаганда на войната и целия ужас, който се извършва в Украйна”, каза още Стоцки.

Що е то РКИЦ и с какво се занимава

Руският културно-информационен център, известен и като "Руски дом", е подразделение на Россотрудничество - държавна агенция в рамките на руското външно министерство, и се води част от посолството на Русия в София.

Целта на Россотрудничество е да използва инструментите на културата, политическата идеология и външната политика за желаните за Русия външнополитически резултати с доброволното съучастие на хората, което е определението за "мека сила". На другия полюс е „твърдата сила”, която се възприема като принуда и към нея се отнасят демонстрацията на политическа и икономическа мощ и агресивна пропаганда.

Когато протестира срещу клането в Буча още в началото на войната, Джамбазов избира да направи това пред културния център, а не пред посолството.

“Не можем да кажем, че не е съществуват културни връзки между България и Русия. Въпросът е, че в момента, в който тези културни връзки се превърнат в антибългарска пропаганда, трябва да се противодейства”, каза Джамбазов, който е режисьор на документални филми.

Анна Стоева и изложбата и, която показва какво са взели със себе си 14 жени от Украйна, когато са напуснали родината си заради войната.
Анна Стоева и изложбата и, която показва какво са взели със себе си 14 жени от Украйна, когато са напуснали родината си заради войната.

"Щом показват т.нар. документален филм за Азовстал, е ясно с какво се занимават в Руския културен център", каза и Анна Стоева, която също е документалист.

Позволявайки тези прожекции, като държава ние позволяваме на руската пропаганда да съществува в центъра на столицата
Анна Стоева

"Те бълват пропаганда в центъра на София и освен протестите срещу тях, нищо не им се случва. Позволявайки тези прожекции, като държава ние позволяваме на руската пропаганда да съществува в центъра на столицата", каза още Стоева.

Повече от година на пропаганда

В продължение на вече 15 месеца от началото на войната Руският културно-информационен център организира редица активности, които носят всички белези на пропаганда в полза на войната. Една от проявите му са графичните рекламни послания слогани, които се показват на фасадата му.

В началото на войната беше показана изложба със снимки на София от Втората световна война. "Явно посланието беше да покажат, че тогава не Русия е бомбардирала България, а лошият Запад. Вие сега, бивайки с лошия Запад, подкрепяте тези, които са ви бомбардирали", дава пример Давид Джамбазов.

Второто действие на РКИЦ, което му е направило впечатление, е, че от центъра бяха извадили за раздаване български вестници, "които се свързват минимум с корупция, а цялата поанта в статиите в тези вестници беше “че руснаците може би имат право и така нататък".

Картина от изложба "за мир"
Картина от изложба "за мир"

През март тази година в центъра беше организирана благотворителна "изложба за мир". Де юре акцията бе на младежкото сдружение "Модико". Свободна Европа се свърза тогава с Александър от сдружението, който беше дал телефона си връзка на желаещите да купят картина. Той твърди, че сдружението няма общо с РКИЦ - центърът само предоставил помещение за картините и за дейността на "Модико". В крайна сметка събраните "благотворително" пари са изпратени на проруски пропагандист от района на окупирания от руската армия Донбас. Въпреки това Александър казва за сдружението си, че "ние страним от някаква политика и такива неща".

През април в РКИЦ беше проведен финал на национално ученическо състезание, кръстено "Игнатиевска интелектуална игра". То е под патронажа на руския посланик Елеонора Митрофанова, съдържа елементи на пропаганда и е организираното от няколко свързвани с Кремъл русофилски организации.

"Показването на този пропаганден фашистки филм е най-бруталното нещо, което са правили тази година", каза Давид Дажамбазов.

Затваряне на РКИЦ в Европейския съюз

Работата на РКИЦ официално беше прекратена в Словения, Словакия, Хърватия и Румъния. За това съобщи официално началникът на Россотрудничевство Евгений Примаков през април тази година.

Пред РИА Новости той уточнява, че центровете са затворени "не по желание" на руската страна. В някои от държавите властите решават да прекратят междуправителствено споразумение за дейността на руските културни центрове, а в други републики причината е изгонването на посланици и служители на руските дипломатически мисии. Служителите на центровете обикновено са акредитирани към посолствата.

Петър Танев, който е с руско и българско гражданство и работи в Центъра за европейски изследвания “Вилфрид Мартенс” в Брюксел, е задвижил процес за прекратяване на дейността на структурите на Россотрудничество - Руски дом на територията на България и ЕС като цяло до края на войната в Украйна.

Представителствата на Россотрудничество са част от дипломатическите мисии на Руската федерация, което усложнява работата по забрана на тяхната дейност

Със съдействието на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и подписите на още 30 евродепутати е изпратена молба до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел и Европейския съвет. Фон дер Лайен отговаря през април, че представителствата на Россотрудничество са част от дипломатическите мисии на Руската федерация, което усложнява работата по забрана на тяхната дейност на общоевропейско ниво.

Според Танев от защита на интересите на руските граждани "Руски дом" е преминал към защита на интересите на режима на Владимир Путин и популяризиране на продължаването на войната срещу Украйна за сметка на руските диаспори. По думите му целите са абсолютно ясни - "подобни дейности подпомагат за популяризиране на политиката на кремълския режим сред българските граждани и формиране на негативен образ на критиците на текущото управление в Русия". Имитацията на подкрепа сред гражданите на други страни осигурява информационното поле за кремълската пропаганда вътре в Русия, написа още Танев във фейсбук профила си.

Митрофанова и "меката сила"

През юни миналата година задържалото не са власт за кратко редовно правителство с премиер Кирил Петков изгони 70 сътрудници на представителствата на Руската федерация от България. Най-високопоставеният от тях беше пълномощният министър на Руската Федерация в София Филип Воскресенски. Сред другите изгонени бяха генералните консули на Русия във Варна и Русе Владимир Климанов и Андрей Громов, както и директорът на Руския културно-информационен център в София Юрий Макушин.

Последното не доведе до спиране на дейността на РКИЦ.

Преди да дойде в София и да доведе със себе си Возкресенский, посланикът на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова оглавява именно Россотрудничество с предишно име Росзарубежцентр. Това е служба към Министерството на външните работи на Русия. Россотрудничество е основното средство на Кремъл за насърчаване на "меката сила". Службата има офиси в 134 държави. Служители на руските разузнавателни агенции ФСБ и СВР работят под нейното прикритие. Самата Митрофанова е дъщеря на генерал от КГБ.

"Виждате ли, руските посолства се занимават преди всичко с дипломатически отношения, консулски въпроси, технически дейности, военни аташета, резидентури на СВР, ГРУ и представители на Пета служба на ФСБ. След като влезе в състава на Министерството на външните работи, Россотрудничество освободи посолствата от текущата им работа със сънародниците, активно се занимаваше с пропагандна дейност под претекст за популяризиране на руския език и култура и, разбира се, остана добро прикритие за разузнаването", казва дипломатически източник пред руския сайт за разследвания Досие.център.

  • 16x9 Image

    Георги А. Ангелов

    Георги A. Ангелов е журналист в Свободна Европа от 2022 година. Кариерата си започва преди 20 години в смолянския вестник "Отзвук". След това работи в редица национални вестници. Бил е репортер в "Дневник", редактор в OFFNews.bg, автор и кореспондент в българската секция на Deutsche Welle (DW). 

XS
SM
MD
LG