Главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна от миналата седмица е Олександър Сирски. Той замени Валери Залужни, чиято популярност се мери с тази на президента на Украйна Володимир Зеленски.
В медиите и сред анализаторите си проправя път едно обяснение за тази смяна. Накратко преразказано, то гласи: Залужни пазеше войниците и затова избягваше ситуации, в които се очакваха много жертви, а Сирски ще направи обратното - ще рискува живота на хората, но ще постигне резултати на бойното поле.
Има силен аргумент срещу подобно обяснение. Той е в самата биография на новия генерал и в противоречивата му слава още от 2015 г. От една страна той стои зад най-успешните отбранителни операции от началото на войната през 2014 г., а от друга страна, при тях са дадени не малко човешки жертви. Още в първото си изявление, новият върховен главнокомандващ отбелязва, че "животът и здравето на военнослужещите са основната ценност на украинската армия, затова е необходимо да се поддържа баланс между изпълнението на бойните задачи и възстановяването на бойците".
Ако приемем, че Зеленски е избрал Сирски заради военните му постижения, то е логично от новия командващ на армията да се очаква това, което може да прави най-добре - да отбранява градове и позиции.
„Генералското командване трябва да се рестартира“, каза Зеленски, когато обяви смяната. Думата "рестартира" породи много коментари. Ключът към нейното разбиране е в два въпроса - кой е най-тежкият проблем пред украинската армия в момента и какво знаем за генерал Сирски.
Какво става в момента
Смяната идва в момент, в който помощта на САЩ за Украйна е блокирана, а европейската, която беше отпусната преди седмица, няма да е достатъчна. Има и недостиг на войници, но предстоящата мобилизация не се радва на популярност сред украинците.
Дефицитът на снаряди и муниции съвпада с момент, в който руските войски атакуват по целия фронт. Недостигът на артилерия се усеща най-остро в Авдиивка, в която руските войски напредват.
Този град е едно от местата, на което беше спряно руското настъпление още преди 10 години. През изминалата седмица руските сили предприеха нова вълна от нападения срещу града и е възможно той да бъде превзет скоро.
Възможно е с назначаването на Сирски Зеленски да е сигнализирал за намерението си да се бори за Авдиивка. Дори на висока цена, пише Форбс. В събота бригаден генерал Олександър Тарнавски, командир на групата сили "Таврия", съобщи в Телеграм за подсилването на украинските сили. Това е знак, че новото ръководство ще се бори за града.
В края на декември 2023 г. Залужни каза, че украинските въоръжени сили могат да напуснат този град след два-три месеца
Славата на генерал Сирски
Олександър Сирски е роден в село Новинки, Владимирска област, недалече от Москва, преди 58 години. По съветско време учи в Московското висше военно командно училище, а през 1986 г. е разпределен да служи в град Лубни в Украйна. Той остава да служи в Украйна и след разпадането на СССР.
Когато през 2014 г. Русия започва първата фаза от войната си срещу Украйна, Сирски е назначен за командир на така наречената Антитерористична операция (АТО) за борба със сепаратистите, подкрепяни от Русия.
Тогава Сирски ръководи отбраната на град Дебалцеве, която пада през февруари 2015 г., след като подкрепяните от Русия сепаратистки бойци обкръжават града в източната част на Донбас и принуждават украинските сили да се оттеглят.
"[Командирите] още преди месец знаеха, че ще се предадат", казва войник пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), докато отстъплението е в ход. "Те трябваше да изтеглят всички по-рано, а не да чакат тези смъртни случаи".
"Те" включва Олександър Сирски.
Дебалцеве е едно от първите мащабни поражения на украинските войски и е шок за много украинци. Една година по-късно Сирски защитава решенията си там. "За нас [оставането] в Дебалцево беше ключов момент, който забави най-добрите сили на противника", казва той. "След тези сражения нямаше сериозни, широкомащабни опити за атака. Противникът понесе тежки загуби."
През 2019 г. Сирски е назначен за командир на сухопътните войски на Украйна и е ключова фигура в подготовката на отбраната срещу руската инвазия през февруари 2022 г., включително в отбранителната подготовка около Киев.
В дните след нахлуването руските сили се придвижваха бързо и дори навлязоха в предградия на Киев, но няха спрени и част от тях напуснаха Украйна. По-късно наблюдателите определиха защитата на Киев, като комбинация от умни решения от висшето командване, неуспешни маневри на руските офицери и изобретателност на украинските офицери от средно ниво. Сирски беше награден като Герой на Украйна през 2022 г.
Битката за Авдиивка. Как изглежда животът в опустошения град
На Сирски се приписват и някои от командните решения, довели до един от двата успеха на контраофанзивата в края на 2022 г. и началото на 2023 г. - настъпление, при което украинските сили си върнаха значителна част от територията в Харковска област, в североизточната част на страната.
Но Сирски отговаряше и за решенията за задържане на Бахмут, град в Донбас, който Русия беше твърдо решена да превземе, а Украйна - да защити. Бахмут падна след около 10 месеца безмилостен щурм, в който участваха войници от частната наемна компания "Вагнер" и руски затворници. Според някои оценки в "месомелачката" там са смлени голямата част от боеспособните руски части до степен, че няколко месеца след това Русия е неспособна да атакува. След щурма на Бахмут, "Вагнер" не е това, което беше, а създателят на компанията Евгений Пригожин тръгва към Москва начело на военна колона, след което загина в самолет.
Смяна на шефа, когато няма успехи
Военни анализатори смятат, че е естествено да се правят смени на върха на армията, когато няма успехи на бойното поле.
"Факт е, че Валери Залужни ръководеше контраофанзива, която се провали", казва пред Свободна Европа Марк Канчън, военен анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. "Ако не успяваш, трябва да вкараш някой друг там."
Украинската армия започна мащабна контраофанзива през юни миналата година, след като получи ново западно въоръжение - танкове, бронетранспортьори, самоходна артилерия, бойни машини на пехотата. Но усилията за пробив бяха спрени от дълбоките, добре изградени окопни отбранителни линии от руснаците и минни полета с рекордна площ и концентрация на мини.
Амбициозното усилие да се премине река Днепър край Херсон на юг и да се установи плацдарм, също не постига голям успех, като украинските войници бяха блокирани в малко село.
Бен Ходжис, генерал в оставка, командвал армията на САЩ в Европа, казва пред Ню Йорк Таймс, че в една демократична държава цивилното ръководство винаги има право да сменя командирите, когато сметне за необходимо. Сега, когато това се е случило, каза Ходжис, е естествено новият командир да доведе свой собствен персонал и да пристъпи към промени, които смята за необходими.
Зеленски очаква "рестариране", но това не е възможно без муниции и оръжия. Според писмо на военния министър на Украйна Рустем Умеров до главния дипломат на ЕС Жозеп Борел, "абсолютният критичен дневен минимум" на Украйна е 6000 артилерийски снаряда, но в момента силите му са в състояние да изстрелват само по 2000 всеки ден.
Нико Ланге, военен експерт на Мюнхенската конференция по сигурността, смята, че на този етап украинската армия не е в състояние да провежда сложни настъпателни операции. Той предположи, цитиран от Дойче веле (DW), че под ръководството на Олександър Сирски тази година ще се заложи на устойчива отбрана.
"Вярвам, че Сирски е човек, който познава много добре руските въоръжени сили, и разбирам, че в днешната ситуация в Източна Украйна е важно да има човек, който разбира от отбрана", казва Ланге.
Форум