Повече от 70 събития в 10 дни. Така изглежда тази година програмата на фестивала „Аполония“ в Созопол.
Пълното му име е Празници на изкуството „Аполония“ и то не е без основания. В програмата има концерти, изложби, театрални постановки, кинопрожекции, срещи с писатели. Организаторите казват, че се опитват да подберат най-доброто от българското изкуство и да го съберат на едно място в истински празник.
На 28 август започва 41-ото издание на „Аполония“. А от самото начало ключова роля има Маргарита Димитрова. Днес тя е директор на фондацията, която организира фестивала, и е движещата сила зад него.
В основата на успеха на „Аполония“ стои „абсолютната сигурност, че това, което правим, е полезно за публиката“, каза Димитрова пред Свободна Европа.
„Хората, които идват в града, трябва да видят високото майсторство, трябва да видят високото изкуство и да се стремят към него. Това е, на което сме се посветили“, добави тя.
Първия фестивал „Аполония“ е през 1984 г. в Созопол. Идеята е на цигуларя и преподавател проф. Димо Димов.
„Той събра в Созопол хора, които имаме отношение към изкуството, и каза: „Хайде сега, ще правим фестивал. Фестивал, който ще бъде за артистите, за публиката“, спомня си Димитрова.
„Не всеки знаеше какво трябва да се прави, но в движение се научихме на много неща“, добавя тя.
Името на фестивала идва от античното име на Созопол – Аполония, от Аполон – бог покровител на изкуствата и предводител на музите от древногръцката митология.
От самото начало идеята на фестивала е да събере на едно място всички изкуства.
„В началото започнахме с много ентусиазъм, с очакване на нещо, което не знаеш какво ще бъде. Просто защото такъв фестивал нямаше. Нямаше фестивал, който да събира всички изкуства“, казва Димитрова в интервю пред „Култура“ през 2024 г.
„Всъщност „Аполония“ е интересна и различна с това, че събира заедно наистина всички изкуства и те са абсолютно равнопоставени – литература, музика, театър, изобразително изкуство, кино“, добавя тя.
На откриването на първото издание на фестивала пее оперният певец Никола Гюзелев под акомпанимент на пианиста Теодор Мусев. Маргарита Димитрова до днес помни този концерт съвсем ясно.
„Моята скромна задача точно на този концерт беше аз да отварям страниците на нотите на Теодор Мусев“, разказва тя. „Това беше, естествено, много голямо вълнение.“
В първите години фестивалът включва по-малко на брой събития, а Созопол е съвсем различен.
„Нямаше дори галерия, в която да покажем изложбите. И в първите години художниците слагаха своите картини в дворовете на хората“, разказва Димитрова.
Фестивалът продължава да се провежда всяка година и след края на комунистическия режим в България, а през 1991 г. е създадена фондация „Аполония“, която и до днес го организира.
Целта на събитието е да покаже постиженията на българските творци, да съхрани традицията и да подкрепи новите идеи, експерименталните и нестандартни решения в областта на всички изкуства, пише на сайта му.
Сред събитията тази година са концерти на бигбенда на Националната музикална академия, джаз изпълнители, групите Б.Т.Р., „Ахат“, „Фондацията“, фолклорен ансамбъл „Тракия“, поп изпълнителите Михаела Филева, Керана и други.
Сред постановките са „Венецианска загадка“ на пловдивския драматичен театър, „Случаят Джем“ на Малък градски театър „Зад канала“, „Дишай“ на театралната работилница „Сфумато“.
Посетителите ще могат да се срещнат с български писатели, сред които са носителят на „Букър“ Георги Господинов, Владимир Зарев, Йоанна Елми.
Освен това се провеждат майсторки класове за певци с изпълнителите от групата „Фондацията“ и за цигулари със Светлин Русев.
Емблеми на фестивала са литературните вечери, на които се срещат творци от различни поколения, и театърът на маса – премиерни четения на пиеси, които току-що са написани или преведени.
Миналата година „Аполония“ имаше 40-годишен юбилей. Тогава Маргарита Димитрова си поставя за цел да отбележи повода, като покани творци, които са били част от първите издания.
„Имаше концерти с музиканти, които тогава са били много млади, а сега вече имат сериозен опит – но и до ден днешен свирят на нашите сцени“, казва тя.
Тази приемственост е част от философията на фестивала. През 2025 г. погледът е насочен към младите творци – в програмата на фестивала има изложби на дипломирания тази година випуск на Националната художествена академия, постановка на учебния театър на НАТФИЗ и концерт на бигбенда на Националната музикална академия.
„Мисля, че е много важно младите хора да намерят място в нашия фестивал, а и не само, защото утре те ще бъдат тези, които ще свирят на големите сцени, ще рисуват и ще представят своите творби в големите зали и ще правят театър на световно ниво“, казва Димитрова.
Преди да се посвети на организирането на „Аполония“, тя е завършила Българската държавна консерватория (сега НМА) и е преподавала музика. Но след първия фестивал вече знае, че това е нейното призвание.
Фестивалът продължава 10 дни през лятото, но нейната работа е целогодишна.
„Трябва да избереш най-доброто, което се появява в залите, да прочетеш десетки книги, да чуеш много концерти, да се запознаеш с много хора, да имаш личен контакт с тях, да разговаряш с директорите на театрите какви постановки предстои да правят, да следиш всичко, което се случва в киното“, казва тя.
Но за нея резултатът си струва.
„За мен цената е радостта. Радостта от това, което се случва накрая“, казва тя пред БТА.
Форум