Проектът с конституционни промени, внесен през юли от ГЕРБ, “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) и ДПС събра в петък подкрепа от 161 депутати от трите формации. "Против" гласуваха 51 народни представители от опозицията, а въздържали нямаше.
Така предложенията не бяха приети на първо четене, а следващият опит това да се случи ще бъде след най-малко два месеца, но не по-късно от пет месеца, обяви парламентарният председател Росен Желязков.
Очаквано "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" (ИТН) не подкрепиха конституционните промени. В рамките на близо 8-часово заседание те техни депутати критикуваха идеите на мнозинството.
По думите на председателката на БСП Корнелия Нинова за пръв път в историята се предлага законопроект с над 50 отрицателни становища на експерти по него.
Тошко Йорданов от ИТН нарече вносителите му от "Демократична България" "юридически скопци", а лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов фокусира изказването си срещу предложението за отпадане на забраната хора с двойно гражданство да заемат висши публични постове.
"Ключова характеристика на европейската правова държава е справедливото правосъдие, независим и справедлив съд. Това е една от основните цели на предложението за промени в Конституцията ", каза правосъдният министър Атанас Славов, призовавайки опозицията да дава идеи за корекции, за да бъдат изчистени текстовете.
Славов ще участва в събота на заседание на Венецианската комисия, консултативният орган към Съвета на Европа, на което ще бъде гласувано становище по предложенията за конституционни промени.
Предложенията за промени в основния закон бяха подложени на множество критики по време на близо шестчасовото заседание на парламентарната конституционна комисия във вторник.
Най-сериозно недоволство предизвикаха идеите за ограничаване на възможността на президента да определя сам състав на служебно правителство, разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два отделни органа с премахване на Пленума му, както и част от текстовете за орязване на правомощията на главния прокурор.
Предложението, свързано с формирането на служебен кабинет, предвижда държавният глава да назначава състава му след консултации с партиите, а за премиер да се избира някой измежду председателите на парламента и Конституционния съд (КС) и управителя на Българската народна банка (БНБ).
Разделянето на ВСС предвижда обособяване на един кадрови орган за съдиите и друг - за прокурорите и следователите, без да има заседания на Пленум със смесен състав от двата органа. Идеята е Съдийският съвет да бъде доминиран от членове, избрани от съдии, за да се гарантира съдийското самоуправление.
В Прокурорския съвет пък се предлага мнозинството да е доминирано от членове, излъчени от парламента, които не са магистрати, за да се гарантира ограничаване на влиянието на главния прокурор над прокурорския кадрови орган.
Най-много критики по тази тема бяха насочени срещу премахването на Пленума на ВСС, както и срещу идеята представителите на парламентарната квота да доминират Прокурорския съвет.
Ръководството на прокуратурата пък възрази срещу предложението главният прокурор вече да не може да упражнява надзор за законност, както и Върховната административна прокуратура да бъде закрита.
Проектът включва още намаляване на мандатите на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор от 7 на 5 години. Това също беше широко разкритикувано във вторник.
Сред предлаганите конституционни промени е и идеите на ПП-ДБ за ограничаване на кметските мандати и за промяна на националния празник - от 3 март на 24 май. Тези предложения обаче изначално бяха отхвърлени от ГЕРБ и ДПС.
За да бъдат приети, конституционните промени трябва да минат през 3 четения с подкрепа от поне от 180 народни представители. Ако на първо четене бъдат събрани под 180, но над 160 гласа, проектът ще бъде подложен на отново на гласуване след не по-малко от 2 и не по-вече от 5 месеца.
